- Идеята е да не се прикриват доходи
- Промяната няма да е за свободните професии
- Над 160 хил. българи ще са засегнати от ръста на максималния осигурителен доход
Извънтрудовите доходи да се облагат с всички видове осигуровки и по този начин да се приравнят с трудовите. Това предвиждат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Кодекса за социално осигуряване, които са публикувани за обществено обсъждане.
Освен това хората с извънтрудови доходи няма да могат да намаляват годишната си данъчна основа с 25% признати разходи за дейността.
Идеята е да се приравни гражданският договор към трудов и по този начин ще отпадне правото да се приспадат разходи за дейността. Сега осигуровки за извънтрудовите доходи се плащатат само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Те не внасят за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и за безработица и нямат право на такива обезщетения. Така занапред ще плащат по-високи осигуровки - между 4,9 и 5,6%. А допълнителното облагане е:
- с 3,5% за фонд “Общо заболяване и майчинство”;
- 1% за фонд “Безработица”
- от 0,4 до 1,1% за фонд “Трудова злополука и професионална болест”.
Тази промяна трябва да влезе в сила от 1 януари 2024 г.
“Предлага се разширяване на обхвата на определението “трудови правоотношения", като към тях се причислят и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор”, обясняват в мотивите си от финансовото министерство.
Промяната е “във връзка с
“прикриването” на трудови правоотношения под формата на граждански договори,
с които се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер, мотивират се от финансовото министерство. В практиката много често така се прикриват правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер. Съдебната практика не допуска органите по приходите да квалифицират един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове”, пише в мотивите.
Промяната няма да засегне свободните професии - експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност, самоосигуряват се и не са регистрирани като еднолични търговци.
Работодателите пък ще предоставят пълна информация за всички доходи от трудови правоотношения, които са освободени от облагане, предвиждат още промените.
Липсата на информация за част от доходите ще създаде предпоставки за неравнопоставеност между лицата при определянето на разполагаемия им доход във връзка с бъдещото им подпомагане, за целите на което се събира тази информация в НАП, обясняват вносителите на промените от Министерството на финансите. Според тях в практиката често се констатират случаи на отклонение от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на “необлагаем доход” (напр. под формата на командировъчни пари), а в други погрешно даден доход се третира като необлагаем, защото е “разход” за платеца.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не е съгласна с дописването на трудовите правоотношения. Според тях с приравняването на гражданския договор към трудов отпада правото да се приспадат нормативно признати разходи за дейността, което автоматично означава по-висока данъчна основа, по-голям данък върху доходите и поголеми осигурителни вноски. “Към осигурителните вноски ще се добавят и вноски за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и за безработица, което означава съществено повишаване на данъчно-осигурителната тежест при извънтрудовите правоотношения.
АИКБ обаче подкрепя разширяването на обхвата за предоставяне на информация от платците на доходи, засягаща необлагаемите доходи. Наличието в държавна институция на информация за всички доходи (облагаеми и необлагаеми) на всички лица ще създаде предпоставки за
точно определяне на социално слабите и нуждаещите се от
социално подпомагане граждани, което ще фокусира социалните помощи и ще подобри ефективността на публичните разходи.
Както “24 часа”, писа правителството планира да вдигне и осигуровките на богатите. Сега максималният осигурителен доход е 3400 лв. Идеята е финансовото министерство да предложи формула, за да не се смята административно максималният осигурителен доход. Това ще се отрази на над 160 хил. българи, които през миналата година са получавали заплати над 3400 лв.
