В следващите месеци вносителите на промените в конституцията трябва да обяснят какво целят с всеки текст
Кратка обяснителна бележка - така Венецианската комисия определи мотивите към проекта за промени в конституцията, изпратен ѝ по спешност за становище от правосъдния министър Атанас Славов.
Критиката за липса на задълбочено изследване на целите, които се преследват с промените, засенчи всички позитиви и негативи в предлаганите текстове. Тя е
звучна плесница
не само за
поправките,
но и за цялата законодателна дейност през последните години. Навик стана на депутатите да неглижират обясненията за целите, които преследват със законодателните си идеи.
Те сякаш забравят, че и законово са задължени да го правят. В Закона за нормативните актове се казва, че при изработването на проект се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации. Оценката на въздействието изследва съотношението между целите и очакваните резултати. Мотивите трябва да съдържат причините, заради които се налага приемането на законовия текст, и целите, които се поставят с него. Това липсва в мотивите към проекта.
Дори не е нужно да знаеш добре български, за да разбереш, че те са кратка бележка. Предлаганите текстове засягат 17 параграфа от конституцията и се разпростират на 10 страници. Подписите на вносителите, които са общо 166 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, са на още 9 страници. След тях следват
мотивите,
които са едва
6 страници,
като в половината се преповтарят текстовете, тоест мотивите са по-малко и от самите предложения.
Авторите на проекта, които още не са се обявили публично, са се ограничили лаконично да посочат едва 3 цели. Например 24 май се предлага за национален празник, “за да укрепне българската идентичност и държавност”. Реформата във ВСС се прави, “за да укрепне независимостта на съдиите”, а на прокуратурата - за да има гаранции, че ще “защитава обществения интерес” и ще има отчетност. По отношение на служебното правителство се посочва, че се “възприема модел, който има в други европейски държави”. Например в Гърция служебен премиер става човек, заемащ висша публична длъжност в независим орган.
С това се изчерпват мотивите към проекта. Няма и дума кое налага мандатите на шефовете на ВКС и ВАС и на главния прокурор първо да се намаляват от 7 на 5 г., а после да им се дава право на втори мандат. Изобщо не се обяснява защо след края на мандата им съдебните инспектори не се връщат в съдебната система, а се пенсионират. Както и защо се налага да проверяват дали са спазени съдопроизводствените правила, тоест дали съдиите са спазили закона. Няма и ред защо в основния закон се записва, че Народното събрание избира в “разумен срок” регулаторните и контролните органи. Текстът бе критикуван от експертите в ресорната комисия преди седмица. Причината -
не може да се
записва в
конституцията,
че парламентът
трябва да си
свърши работата, а и няма дефиниция за разумен срок. За един може да е два месеца, за други - две години.
Изводът е, че авторите на новите текстове или са подценили гражданското общество, или някои са ги написали набързо, или не са знаели как да ги мотивират.
Например текстът за регулаторните органи, който е изцяло нов, очевидно е вкаран в основния закон, защото голяма част от тях са с изтекъл мандат, което пък се дължи единствено на депутатите. Вероятно на народните представители им е трябвало подсещане да ги попълнят, закрепено и на конституционно ниво, но пък как да го мотивират.
Съвсем логично Венецианската комисия отправя основната си препоръка: Властите да обяснят целта на всяко предложение, така че обществеността да е наясно с отражението и въздействието, което би имало новото законодателство.
Законодателите да се вслушат в тази препоръка не само за конституцията, но и за законите, които внасят в Народното събрание. В интерес на истината не всички са лишени от мотиви. Например шефът на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков е внесел промяна в един текст на Закона за филмовата индустрия. Мотивите към него са три страници и половина плюс още една с оценката за въздействието, тоест почти колкото тези на конституцията. В следващите два месеца наред с редактирането на почти всички текстове предстои авторите на проекта да обясняват ясно и аргументирано целите си.
Какво (не)хареса Венецианската комисия
- Премахването на Пленума на ВСС и създаването на два отделни съвета - на съдиите и на прокурорите, е положителна стъпка.
- Да се преразгледа предложението шестима от прокурорския съвет да се избират от парламента, а само трима - от прокурорите, защото така може да се засили политическото влияние.
- Не е добре главният прокурор да бъде лишен от всичките му правомощия.
- Двата съвета да номинират кандидати за съответните инспекторати пред Народното събрание.
- Да се осигурят антиблокиращи механизми, когато НС не може да събере 2/3 от гласовете при избор на членове на ВСС и на Инспектората.
- Изборът на президента за служебен министър-председател да се ограничи между няколко лица, но не и шефовете на Конституционния съд и на Народното събрание.
