- Трите държави забързват замразени от години проекти, първи приоритет - как украинското зърно да стига до Александруполис
- Вкарват в споразумението за Арда и ползването на водата за производство на електроенергия, Румъния фокусирана върху нов мост при Русе и удълбаването на Дунав
Ускоряване на инфраструктурни проекти, които стоят замразени от години, обсъдиха премиерите на България, Гърция и Румъния Николай Денков, Кириакос Мицотакис и Марчел Чолаку на среща в двореца “Евксиноград” край Варна. Разговорите бяха по покана на българския министър-председател.
Пълно изграждане на транспортния коридор Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Констанца бе основната тема на разговорите. Този мегапроект бе договорен преди избухването на пандемията от COVID, като по настояване на тогавашния български премиер Бойко Борисов в разговорите участваше и Сърбия. В новия му вариант Белград не бе поканен. Но
бе представена Европейската комисия на ниво
вицепрезидента Маргаритис Схинас и комисарката по транспорта Адина Вълян. Участваше и един “скрит премиер и еврокомисар” - българският вицепремиер Мария Габриел, както се пошегува Николай Денков.
Ускоряването на проектите по коридора е заради войната на Русия срещу Украйна, не скриха и тримата премиери.
“Транспортната, енергийната и дигиталната свързаност имат надрегионално значение заради войната в Украйна. Европа повече не може да е разединена”, обобщи домакинът Денков. А гръцкият му колега Кириакос Мицотакис дори подчерта, че инфраструктурата е важна не само за развитието на бизнеса, но и за транспорта на войски и техника за нуждите на Украйна и отбраната на страните от НАТО. Той даде пример, че голямо количество военна техника, предназначена за Киев, е била разтоварена на пристанището в Александруполис, но е нужна допълнителна инфраструктура, за да стигне бързо там, където е нужна за отбраната на Украйна.
Един от най-важните проекти за България е изграждането на петролопровод от Александруполис до Бургас, където се намира рафинерията “Лукойл Нефтохим”. Той бе споменат като спешен от министър-председателя на Гърция Мицотакис. Петролопроводът ще позволи доставката на танкери с
неруски петрол за българската рафинерия, без да се налага корабите да преминават през Босфора
От 1 октомври 2024 г. “Нефтохим” трябва изцяло да прекрати работата си с петрол от Русия, след като получи допълнителна отсрочка от наложените на Москва европейски санкции. Доставката с танкери през Босфора обаче оскъпява значително суровината за “Нефтохим”. Освен това през Босфора и Дарданелите има ограничения върху големината на корабите, които могат да преминават, и това прави навременните доставки несигурни.
Петролопроводът реално е съживяване на стар руски проект за заобикаляне на Босфора, според който обаче суровината трябваше да тече от Бургас към гръцкото пристанище, а не на обратно. Споразуменията по този проект бяха подписани още през 1994 г., но през 2011 г. България се отказа от него. През февруари при посещение в Гърция президентът Румен Радев подписа меморандум за възобновяване на петролопровода.
А в скоро време всички общи инфраструктурни проекти между България, Гърция и Румъния трябва да бъдат записани в
тристранен договор със срокове за построяването
им, обяви в “Евксиноград” премиерът Денков.
Един от най-спешните проекти е осигуряването на достатъчно възможност с влакове и камиони зърното от Украйна
да стига през Румъния и България до Александруполис, а оттам да се изнася в Африка
Този износ бе договорен между Киев и Европейския съюз, за да се прекратят споровете около забраната за внос на зърно от Украйна в Полша, Румъния и Словакия. България се отказа от забраната преди месец, което доведе до протестите на зърнопроизводители.
Разширяване на възможностите за пренос на газ от Гърция в северна посока до Молдова също е част от общите инфраструктурни проекти. Скоро ще заработи терминалът за втечнен газ на пристанището в Александруполис, подчерта вчера Мицотакис. В този проект България е акционер, като по газопровода IGB горивото ще стига до нашата мрежа.
Гръцкият премиер подчерта и нуждата от свързване и съвместно развитие на електропреносните системи на Гърция, България и Румъния заради инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Енергетиката ще е тема и при подготовката на нов договор за използването на водите на река Арда, обясниха Денков и Мицотакис. Сегашното споразумение колко вода трябва да пропуска България към южната си съседка изтича в средата на 2024 г.
Новите тристранни инфраструктурни проекти ще са част от трансевропейски транспортен коридор, който трябва да свързва Балтийско море на север с Черно и Егейско море на юг. Реално този коридор представлява разширение на инициативата “Три морета”, от която България е част и която е под американска егида. Изключително важно е развитието на вертикалните пътни и железопътни връзки, подчерта в изказването си след срещата Мицотакис. Трите столици -
Букурещ, София и Атина, трябва да бъдат свързани с високоскоростна железница,
каза еврокомисарката по транспорта Адина Вълян.
Нов мост над Дунав при Русе - Гюргево и удълбаване на реката по проекта “Бърз Дунав” пък са приоритетните за Румъния проекти, стана ясно от думите на премиера на северната ни съседка Марчел Чолаку.
Или декември в Шенген, или с Румъния обявяваме план Б
Дело срещу Австрия и Нидерландия и премахване на границата между двете държави са възможности
Убеждение, че през декември България и Румъния ще бъдат допуснати да влязат в Шенген и ветото на Австрия (за двете държави), както и това на Нидерландия (за България) ще отпаднат, изразиха премиерите Николай Денков и Марчел Чолаку. Двамата бяха подкрепени и от министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
“Убеден съм, че Австрия и Нидерландия имат полза от влизането на България и Румъния в шенгенското пространство. И вече чувам нашите аргументи да се изтъкват и от политици от други държави в ЕС”, посочи след разговорите акад. Денков. “Много ще е трудно да се защити позицията срещу влизането ни в Шенген”, добави той.
И румънският премиер е уверен, че през декември двете държави най-сетне ще получат “да”.
“Този път трябва да има обсъждания по темата и ако Австрия продължи да налага вето, без да дава обяснения, ще обмислим съвместен отговор”, заяви Марчел Чолаку. Думите му бяха в отговор на въпрос дали България и Румъния ще заведат дело срещу Австрия за нарушаване на договора на ЕС със своето вето.
И двамата премиери загатнаха, че в София и Букурещ вече се обсъждат действия, ако отново двете държави не бъдат допуснати до Шенген. След евентуален отказ през декември сред идеите, които може да се обсъдят, е дори и извън единното европейско пространство България и Румъния да премахнат граничния контрол помежду си, отговори Марчел Чолаку на въпрос на “24 часа”.
“Засега България е 100% фокусирана върху план А, който е приемане в Шенген през декември. След това ще мислим за план Б”, отговори на същия въпрос българският премиер Николай Денков.
“Гърция има собствен икономически интерес от приемането на България и Румъния в Шенген, тъй като в момента няма сухопътна граница в единното пространство. Ако искаме да имаме повече свързаност в Европа, това означава приемане на България и Румъния. Имаме интерес този въпрос да се реши”, подчерта и премиерът на Гърция Мицотакис.
Увереност, че проблемът с ветото на Австрия и Нидерландия ще бъде решен до края на годината, изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също участва в срещата във Варна. Той подчерта, че присъединяването на България и Румъния към Шенген ще допринесе и за улесняване на бизнеса, а не само за по-сигурни граници. Останалите европейски държави са получили съдействието на България и Румъния за ускоряване на доставките през тяхна територия при затварянето заради пандемията от COVID през 2020 г., подчерта Схинас.
