Бъдещето на изложението е от ключово значение за българската индустрия
Пловдивският панаир е една от емблемите на българската икономика, за чиято съдба вече години се водят спорове и дебати. Нов опит за съживяването на дружеството започна министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов.
Очакванията на бизнеса, индустрията и пловдивчани са този път
Панаирът да заработи ефективно и палатите да се напълнят с хора и изложители, както беше в най-силните му години.
Богданов е категоричен, че държавата трябва да запази собствеността си в Пловдивския панаир и е твърдо решен да се бори за развитието на дружеството.
На 25 септември Апелативен съд - София, излезе с окончателно определение за наложения запор върху 16 314 400 броя поименни безналични акции от капитала на “Международен панаир Пловдив” АД.
Иначе казано, това е успех по делото, заведено от министъра през юли, след като акциите бяха апортирани от община Варна в дружеството “Пълдин туринвест” АД, контролирано от пловдивския бизнесмен Георги Гергов.
Още в началото на мандата на сегашното правителство Богданов разпореди пълен правен
анализ
по казуса, след като служебният министър на икономиката Никола Стоянов само месец преди това обяви, че не съществуват законови механизми за оспорване на апортирането на варненските акции. Новото правителство възложи на министъра на икономиката да защити държавния интерес с всички възможни действия. В средата на юли беше предявен иск за признаване на собствеността на държавата върху посочените акции, като към настоящия момент с влезли в сила определения са уважени и двете особени искания: за спиране на вписването на апорта в Търговския регистър и за налагане на запор на акциите.
Една от причините държавата в лицето на Богданов да поиска да върне контрола си над панаира в Пловдив е
неефективното управление на дружеството
За това има много показатели, някои видими и с просто око.
Новата визия за развитието на панаира Богданов представи и на сесия на Общинския съвет в Пловдив. Направи и сравнение - Пловдивският панаир е два пъти по-голям от Солунския и с две десетилетия по-стар от него, но привлича седем пъти по-малко изложители и 14 пъти по-малко посетители.
Панаирът в Пловдив разполага с обща площ 352 000 кв. м, докато тази на Солунския международен панаир, в който България участва през септември като държава почетен гост, е 182 000 кв. м.
През 2022 г. у нас участват 200 изложители, а в Гърция 1500. Тогава панаирът в Пловдив е посетен от 15 000 души, а този в Солун – от 210 000.
За да върне блясъка му, държавата разработва стратегия за развитието на Пловдивския панаир. Задачата е поверена на екип в Министерството на икономиката и индустрията.
Изработената до момента нова стратегия предвижда панаирът да заработи отново на пълен капацитет и да привлича нови международни партньори.
Сред заложените мерки са още да стане привлекателен за световни икономически форуми, за ключови индустрии като кръговата икономика, възобновяемите енергийни източници и др.
Стратегията планира организиране и провеждане на високотехнологични изложения, изграждане на изложбен музей, онлайн събития и платформи, организиране на фестивали и др. Целта е Пловдивският панаир да се превърне в платформа за представяне на нови технологии и иновации и
да подкрепя стартъпи и млади компании чрез намалени такси
съпътстващи програми за предприемачески идеи.
Министър Богданов вече обяви готовност да обсъди стратегията с всички заинтересовани страни, които имат конструктивни предложения. Ключовата цел е чрез документа развитието на панаира да се насочи така, че изложението да отговаря на съвременните нужди на инвеститорите и да се фокусира върху изложители от високотехнологичния сегмент.
“Развитието на “Международен панаир Пловдив” АД, връщането на неговия пълен капацитет и привличането на международни партньори са ключов приоритет на министерството”, подчерта Богданов и на откриването на 77-ото издание на изложението през септември тази година.
“Фокусът ни е насочен към полагане на общи усилия за възвръщане на успешния облик на панаира и превръщането му в притегателен център за индустрията”, изтъкна още министърът на икономиката.
Началото е през 1892 г.
Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1892 г. с откриването на Първото българско земеделско-промишлено изложение. В началото на 30-те години на миналия век той вече е едно от най-старите и най-знакови изложения и е в топ 5 сред панаирите в Европа.
През 1892 г. е с обща площ 82 000 кв. м, в него участват 24 страни и има 161 000 посетители.
Солунският международен панаир е открит чак на 3 октомври 1926 г. Той е първият изложбен център в Гърция и при откриването си посреща 100 000 посетители.
