По-голямата роля на енергията и храните в потребителската кошница, по която се измерва инфлацията в България, подсилва шоковия ефект върху основната инфлация. В страната прехвърлянето към потребителите на шоковете при суровините и продуктите започна още в началото на тръгването нагоре на инфлационната крива. След това се увеличи ролята на динамиката на пазара на труда и така ефектът в Бългрия е по-силен и по-продължителен, отколкото в повечето държави от ЕС.
Тези национални особености създават ситуация, в която монетарните ограничения, които въведе напоследък Европейската централна банка, са недостатъчни за България и пренасянето им в българската реалност е слабо.
Това са част от заключенията на проучване на динамиката на инфлацията в България, публикувано от Международния валутен фонд. В него се прави уточнение, че то изразява мнението на авторите "и не задължително това на МВФ, на Изпълнителния борд или на ръководството на МВФ". Проучването идва от Европейския департамент на фонда и целта му е да стимулира дебат по темата.
Много от тезите в документа за произхода и устойчивостта на високата инфлация в България не са непознати и са коментирани публично в страната.
В конкретния случай авторите повдигат въпроса за това доколко при такива характеристики на икономиката и структура на разходите на домакинствата и бизнеса ще има осезаем ефект за България при влизането в еврозоната - евентуално, от 1 януари 2025 г.
Още в началото се обръща внимание на "високата енергийна интензивност и пазарната неефективност в България":
"Българската икономика е почти четири пъти по-неефективна енергийно от средното в ЕС, докато през 2021 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбеляза ниското ниво на конкуренция на продуктовите пазари в България заради регулаторни бариери, като и двете могат да усилван последиците за инфлацията от външни шокове."
Отворената търговия не изглежда да е значителен фактор, докато е установена пряка и силна връзка между инфлацията и големите дялове на храните и енергията в потребителската кошница, се казва в текста.
Авторите описват как заради бързото икономическо възстановяване - съпроводено с все още действащи държавни помощи - при затихването на пандемията от COVID-19 през втората половина на 2021 г. e започнало покачване на цените, включително заради недостига и поскъпването на суровини и материали в световен мащаб. Печалбите на бизнеса се увеличили, но през 2022 г. с избухването на руската агресия срещу Украйна идва енергийният шок, последван от натиск да се повишаван работните заплати.
"През 2022 г. разходите за труд нараснаха значително, докато заплатите се повишиха по-бързо, отколкото ръста на производителността, особено в частния сектор", се казва в доклада.
Има забележка, че приносът за инфлацията на увеличените разходи за труд първоначално е малък и адаптирането, включително очакванията на хората за инфлация и засилените им искания за повишаване на заплатите, е станало по-бавно. Но опитът с инфлацията в миналото (в частност около глобалната финансова криза от 2008-2009 г.) играе по-силна определяща роля за нагласите на хората за инфлацията в следващите три години, отколкото в други източноевропейски страни.
Цената на външното финансиране на банките в България се повишава след решенията на ЕЦБ за нивото на лихвите. Но лихвените равнища по депозитите - основният източник за финансиране на банките, останаха ниски, пишат авторите. Това, според тях, вероятно отразява изобилието от ликвидност в българската банкова система.
Наблюдава се по-бавно, отколкото в еврозоната, покачване на лихвите по нови кредити за нефинансови компании и особено по нови ипотечни заем за домакинствата. В момента за пръв път от 15 години нивото в зоната на единната валута е по-високо, отколкото в България.
Средата на ниски разходи за финансиране и на силна конкуренция в банковия сектор за пазарен дял изтъква бавното пренасяне на монетарната политика на ЕЦБ, пише в текста.
На няколко места в него се отбелязва, че принос за високата инфлация има и фискалната политика на правителството. Тя е помогнала за бързото възстановяване, но след това се оказва, че е трябвало - заедно с управлението на ликвидността, да бъде по-внимателна за овладяване на инфлацията, "особено като се има предвид и системата на валутен борд", предава "Дневник".
