- Историята на ракетите ни, които през 1988 г. пропуснаха трудната мишена “Звезда”
- Тестваме ги на полигона гигант в СССР “Ашулук”, разположен на внушителен терен с размери 120 на 38 км
Ангажиментът на кабинета да осигури няколко ракети С-300 на Украйна отприщи невиждан скандал, но заради секретността той остана почти неразбран от широката публика.
Историята на зенитно-ракетния комплекс С-300 в България започва преди 35 години и е белязана от зрелищен фалстарт. През 1988 г. наши сержанти, офицери и инженери преминават
сериозен курс
на обучение
в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), за да могат след това да я тестват на легендарния съветски полигон “Ашулук”. Той се намира на територия между днешна Русия и Казахстан и е с внушителни размери - 120 на 38 км. Но освен това за по-голяма сигурност около него е заграден огромен периметър, за да играе
ролята на
буферна зона
Самият полигон е снабден с най-модерното тогава радарно, оптично и телеметрично оборудване, защото там се провеждат всички учения на ракетните войски и противовъздушната отбрана на СССР и Варшавския договор.
Нашите специалисти са там, за да видят как могат впоследствие в България сами да изстрелват страховитите ракети с далечен обсег на действие. На всичките им въпроси отговарят руски специалисти, които вече над 10 години тестват новите зенитни комплекси. На тях Москва разчита да охраняват социализма в далечните Куба и Виетнам и заедно с това да са
на хвърлей разстояние
от бреговете на Флорида
Затова тези системи с право се определят като едни от най-тестваните въобще в историята. Руснаците са наясно с всичките им особености, показват на българите как се настройват и когато инструктажът приключва, обявяват готовност за стрелба по мишената. За беда е изстреляна прочутата “Звезда”, която фучи с над 500 м в секунда. Нашата група от топспециалисти се опитва да я прехване няколко пъти, но безуспешно.
“Тогава много често трябваше да се смята наум или на ръка, в ракетни войски работеха едни от най-добрите ни математици, беше необходима висша математика”, обясни запознат с военните традиции по време на соца. Руснаците, виждайки, че групата ни не може да се справи с целта, пускат нова, по-лесна, и тя е повалена от раз.
По-късно в хода на разговора става ясно, че С-300 трябва да бъдат оборудвани допълнително с радиолокация, за да може системата автоматично да следи и прихващат мишените.
Благодарение на тази технология армията ни се сдобива с една от най-модерните военни иновации за времето си, която може да елиминира цели, летящи с 1000-1200 метра в секунда. Но освен това е в състояние да поразява ракети, снабдени с антирадари. Но също и изтребители,
защитени от самолети,
създаващи смущения
около тях, за да не бъдат открити.
Нещо повече, системата е многоканална и може да следи и да стреля едновременно по няколко цели, а самата тя, за разлика от старите комплекси, е много по-оперативна. Може да бъде подготвена за стрелба в рамките на 300 секунди.
Когато пристига в България, в армията веднага тръгват майтапи, че техниката е “дуракоустойчива” - разбира се, тя не е за глупаци, а за инженери и математици, но все пак е така конструирана, че с нея човек трудно може да направи грешка. Причината е, че “сърцето” на комплекса е компютър, който прави всички изчисления и ако случайно се повреди или зацикли, веднага може да бъде заменен с друг.
Но освен
“дуракоустойчив”,
ракетният комплекс е и
изключително устойчив
във времето. В това се убеждават наши експерти, които през 2019 г. наблюдаваха как се изстрелва С-300 на нос Емине - учебната цел са “вражески кораби” на 30-40 км в морето. Военните и наблюдаващите ги политици, сред които премиерът Бойко Борисов и вицето му Томислав Дончев, са притеснени, защото системата не е използвана близо 19 години и никой не знае дали ще се задейства.
Специалистите, които поддържат комплекса, също не са убедени. Миговете, когато кранът изважда ракетата, са инфарктни. На 30 км стоят малко корабче и хеликоптер, които ще снимат дали ще бъде поразена целта. Когато ракетата е изстреляна, всички избухват в овации и се радват като деца, но най-голямата изненада идва, когато става ясно, че целта е пробита точно в средата.
Независимо че една толкова допотопна технология от миналия век работи, факт е, че някои от тези ракети са неизправни. Експертите се дразнят, когато някои ги определят като дефектни, защото това означава, че са дошли с дефект от завода, а те не са.
“Причината е, че
на някои възли и агрегатни
части им изтича срокът,
а горивото е опасно - разказа наш източник. - Няколко години преди войната в Украйна министерството направи опит да бъде доставено ново, но руската делегация бе поискала толкова много пари за доставката, че с тях можехме да си купим не ново гориво, а направо нови ракети. Явно изобщо не са имали намерение да ги ремонтират и затова предложиха невъзможна цена, която не можем да си позволим.”
Самият началник на отбраната адмирал Емил Ефтимов уточни, че ракетите, които България ще подари на Украйна, са много
малка част от
запасите ни - между 3 и 5%
Освен това ние не даваме комплексите, в които е цялата апаратура за прехващане на целта и управление, а само ракетите.
На въпрос дали те могат да работят с други ракети, отговорът бе - не. Затова стратегията на военните е да ги държим, докато не бъдат купени нови Patriot, американска технология, както направиха Румъния и Словакия, но преди тях България трябва да си осигури изтребители, бронирани машини, радари, без които армията ни ще е “сляпа”, и едва тогава идва редът на новите ракети.
Позицията на адмирала е, че ще държим останалите С-300 до момента, в който получим новите натовски комплекси и за тях имаме обучени екипи.
Днес страната уверено върви по пътя на останалите източноевропейски страни, които
в спешен порядък
подменят старата
съветската техника
Неотдавна Румъния модернизира своята ПВО с американските балистични системи Patriot, а Унгария купи френски зенитно-ракетни комплекси с малък обсег “Mistral 3”. Впрочем с такива се снабди и близката до Русия Сърбия.
България засега изостава в това отношение и все още разчита двата й дивизиона далекобойни руски ракетни комплекси С-300 да служат за защита на София и АЕЦ. Но заедно с тях разполагаме с още 5 дивизиона С-200, както и с руските комплекси “Нева” и “Бук”.
Факт е, че подмяната им е крайно необходима, но за съжаление на фона на войната тя става все по-скъпа заради главоломно растящите цени на военна техника.
Полк. о.з. Георги Тодоров:
Неизправните ракети са риск не само за хората
Полк. Тодоров завършва Военната академия “Г. С. Раковски” през 1988 г. Бил е командир на взвод и рота в 24-та танкова бригада в Айтос, както и зам.-началник и началник-щаб на 12-и мотострелкови полк в Елхово. В периода 2002-2004 г. е заемал международна длъжност в щаба на НАТО в Неапол, а от 2006 до 2009 г. е бил заместник национален военен представител в Съюзното командване по операциите (SHAPE) в Монс, Белгия. Приключва военната си служба като началник на отдел “Отбранителни способности” в управление "Стратегическо планиране" на Щаба на отбраната.
- Полк. Тодоров, как ще коментирате дискусията около С-300?
- Помня, че между 2010-2011 г. сегашният президент и главнокомандващ Румен Радев (тогава зам.-командир на Военновъздушните сили - бел. ред.) предложи да съкратим почти наполовина зенитно-ракетните дивизиони, тъй като са пределно остарели, такива са и тези, които тогава останаха. Истината е, че С-300 е най-модерната ни система, която имаме с относително запазен ресурс, запас от резервни части и ремонтни комплекти. Но системата не е с неограничени възможности - да, на нея разчитаме и Министерство на отбраната съвсем логично подхожда предпазливо.
- Когато Радев предлага това, колко военновъздушни дивизиона имахме?
- Почти 50, но всичко остарява, както и С-300. Когато Радев направи предложението, С-300 бе "черешката на тортата" в тези войски и на този комплекс се гледа с особено внимание, защото ще защити нашето въздушно пространство. Но не трябва да забравяме, че днес то е част от това на НАТО и то ще бъде защитавано преди всичко с колективни усилия. Нашият принос в това отношение ще е твърде скромен, но това очевидно не се разбира от много българи. Ние принадлежим към този най-могъщ военен съюз, на който много хора гледат с неприязън, а това е неразбираемо. Колкото по-скоро повечето българи проумеят принадлежността ни към общата политика и решения, толкова по-добре.
- Има много гласове, че противовъздушната ни отбрана ще бъде застрашена?
- Не е застрашена по никакъв начин, защото във всеки момент колективното въздушно пространство се разглежда откъм рискове и заплахи и където има такива, се предприемат мерки. Това вече е факт в балтийските страни, в Полша и Румъния, при нас тези рискове набъбват. Лично аз не виждам непосредствена заплаха с тези дронове и доплували до нас останки от военна техника. Определено те не са нещо, с което трябва да се всява смут.
- Това, което разбрах, е, че даваме няколко ракети, които имат проблеми с горивната част, а горивото е с минал срок на годност.
- Те ще бъдат много полезни за украинците, защото там познават тази технология. Въпросните няколко ракети у нас не могат да бъдат използвани нито в мирно, нито във военно време, защото представляват риск за хората и за пусковите установки. Така че не е никаква национална драма да им бъдат предоставени. Като че ли с това се измества въпросът как гледаме на войната в Украйна и кой е агресорът и кой е отбраняващият се. Това наше раздвоено общество сякаш не иска да схване, че там е касапница, предизвикана от еднолично решение, което опозори Русия. В самото предоставяне на С-300 няма никаква трагедия, да, темата става общонационална дъвка, но това няма да промени войната, а справедливостта изисква Украйна да превъзмогне този натиск и да победи.
ИНТЕРВЮ
Красимир Каракачанов, бивш министър на отбраната:
Ако не бяхме нарязали самолетите и ракетите си, НАТО щеше да е по-силен на този фланг
- Г-н Каракачанов, какво си спомняте за комплексите С-300?
- Въведени са през 1984 г. С-200, а през 1988 г. С-300 - това са ПВО комплекси, чието основно предназначение е да отбраняват евентуално София и други стратегически обекти като АЕЦ. Ако се разположат над столицата, могат да покрият близо една трета от България.
- Твърди се, че ще дадем няколко ракети на Украйна - между 3 и 5% от запасите.
- За съжаление, не се мисли за националната сигурност, приказките, че НАТО ще ни защити при сериозен конфликт... Опасявам се, че тогава всяка държава ще отбранява своята територия и интереси, едва ли някой ще отдели средства за нас.
- Словакия обяви, че дава своите комплекси и ще ги замени с Patriot.
- Дали затова на изборите спечели партията, която обяви, че спира помощта за Украйна, критикувайки предишните управляващи, че са дали МИГ-ове и С-300?
- Нали идеята е, че ако се предостави старо въоръжение, има схема да се получи ново и на това разчиташе Словакия?
- Средствата, подготвени от САЩ за цяла Източна Европа - за тези, които си дадат старото въоръжение и го сменят с ново американско, бяха 200 млн. долара - за всички страни. Само за нас Patriot щеше да излезе 2 млрд. лева - това не е кон за кокошка, а кон за врабче. И тъй като съм проучвал цените, България може да преговаря със страни от ЕС да купи противовъздушно отбранителни комплекси на доста по-ниски цени от американските комплекси.
Ще ни ги заменят, колкото това стана със самолетите МИГ, които нарязахме, защото можеха да носят ядрено оръжие, спряхме производството на всички преносими ракетно-зенитни комплекси “Стрела 2 М”, а нашите бяха по-добри от руските противовъздушни ракети, за съжаление всичко се унищожи. След което ще се купи два пъти по-скъпо. Сега, ако разполагахме с тази унищожена техника, НАТО щеше да има много по-сериозна защита на този фланг.
Наследникът на С-300 свирепо скара Анкара с Вашингтон
Наследникът на нашите комплекси С-300 е С-400 - случайно или не тази система се прочу като оръжието, предизвикало най-големи скандали в света.
Всичко започна през 2017 г., когато членката на НАТО - Турция, подписа договор с Русия за доставка на тази система за противовъздушна отбрана, като
изобщо не се съобрази
с протестите на Алианса,
че двете технологии са несъвместими с тези на съюзниците. От Анкара обаче отговориха, че руските комплекси няма да бъдат интегрирани със системите на НАТО и затова те не представляват заплаха за общата отбрана.
Този отговор буквално вбеси тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп и той, без да се церемони, отстрани Турция от програмата, според която тя трябваше да получи изтребители F-35. Мотивите на Белия дом бяха, че чрез зенитните комплекси Русия
може да получава
секретни данни
за американските самолети с купища секретни иновации в тях.
За да успокои Вашингтон, Анкара съобщи, че е поръчала 100 изтребителя F-35, с уточнението, че вече е платила 1,4 млрд. долара, но срещу тях нищо не й е доставено.
Година по-късно, през 2018 г., Индия на свой ред реши да купи руския комплекс С-400, което отново силно подразни САЩ, но там реакцията далеч не бе така сурова, както спрямо Турция, която е част от Алианса.
