- Прекратява едногодишна стачка, но след реформите безработицата драстично намалява, а доходите се увеличават два пъти
- В края на мандата си въвежда плоския данък и я обвиняват, че няма сърце, но наследникът й от конкурентната Лейбъристка партия Тони Блеър я кани за съвет, за да вкара нейните тези в програмата си
В бестселъра “Лидерството - шест трактата за световна стратегия” на Хенри Кисинджър, издаден от ИК “Труд”, е описан един ключов епизод, който поразително прилича на сегашния протест на заетите във въглищния сектор у нас. Действието се развива през 80-те, когато във Великобритания премиерът Маргарет Тачър започва да реформира държавния сектор. В резултат избухва стачката на работниците от минната индустрия, продължила една година и изпъстрена с хиляди сблъсъци и ранени полицаи. Тогава Маргарет Тачър, въоръжена с теорията на Фридрих Хайек, е решена твърдо да устои на натиска, но да стабилизира икономиката и да я изведе към растеж. След 11-годишното си управление, в края на мандата си през 1990 г. тя може да се похвали с един невероятен успех - доходите са повишени два пъти, а над 200 000 британци са се завърнали в родината си, за да работят там, а не в чужбина.
Предлагаме ви кратък откъс, разкриващ механизма на мислене на тази изключителна жена, останала в историята като Желязната лейди. Неслучайно след като тя вече не е на власт, наследникът й от конкурентната лейбъристка партия Тони Блеър я кани на “Даунинг стрийт” за съвет, за да въплъти голяма част от нейните тези в своята управленска програма.
Хенри Кисинджър започва частта за реформите на Тачър с факта, че нейната победа на изборите през 1979 г. изобщо не е предопределена.
“През есента на 1978 г. драматичните събития, които ще доведат до смъртта на лейбъристкото правителство, са непредвидими. Благодарение на самообразованието си по икономика обаче Тачър е интелектуално подготвена да използва появяващите се политически възможности. Тя разбира източниците на неволите на Великобритания и ще продължава да предлага убедителни решения, които да спечелят подкрепа на общите избори през май 1979 г. Измерена спрямо взискателните стандарти на
теорията на Хайек,
икономическата програма на Тачър е може би бавна и наполовина завършена. Разгледан в контекста на електоралната политика обаче, нейният подход бе решаващ, необичайно податлив на експериментиране и в крайна сметка - в правене на история. Решено да премахне инфлацията, новото правителство на Тачър повишава лихвените проценти до предизвикващо рецесия ниво от 17% - към днешна дата най-висока стойност за всички времена. И рецесията не закъснява. През 1980 г. брутният вътрешен продукт се свива с два процента. Стотици хиляди безработни са оставени на социални помощи.
И все пак, тъй като обществените настроения и мислене в Консервативната партия - и дори в нейния кабинет - ставаха все по-скептични към нейните реформи,
Тачър запази
твърдата си решимост
Постепенно политическата й решимост започна да надделява. Тя подкрепи предложенията за реформи на своя финансов канцлер Джефри Хау, разочаровайки консенсусните политици като министъра на заетостта Джим Прайър. Въпреки интензивния обществен натиск да промени курса, тя каза на годишната конференция на Консервативната партия през октомври 1980 г.: "Дамата не е за подмяна". Отразявайки мисленето на Хайек по темата - но инжектирайки го с по-остро съдържание, с равни части морал и патриотизъм - Тачър оцени инфлацията като заплаха за националните интереси: “Инфлацията унищожава нациите и обществата толкова сигурно, колкото и нахлуващите армии”, каза тя пред консерваторите. “Инфлацията е майката на безработицата. Това е невидимият разбойник за онези, които мислеха, че са се спасили.”
Тачър не промени паричната си политика дори когато предварителните резултати бяха недобри.
Нейното постоянство беше
още по-забележително,
като се има предвид, че за разлика от Съединените щати, където лихвените проценти се определят от независима централна банка, във Великобритания отговорността за определянето на лихвените проценти е на Министерството на финансите (до 1997 г.), следователно пряко на министър-председателя. (Английската централна банка получи контрол върху паричната политика през 1997 г. - което означаваше, че може да определя лихвени проценти и да използва количественото облекчаване автономно - и стана официално независима през 1998 г. при премиера Тони Блеър.) Към 1982 г. британската икономика се върна към растежа. Но безработицата продължи да нараства и до 1984 г., годината, в която Тачър се сблъска с поредната вътрешна криза, която изискваше всичките й политически умения, далновидност и хладнокръвие, които можеше да събере. През март 1984 г. Артър Скаргил, ръководител на Националния съюз на минните работници (НСМ), обяви стачка срещу Националния съвет за въглищата - законната корпорация, натоварена с управлението на държавните мини във Великобритания. При Тачър Съветът
затвори най-малко
продуктивните
въглищни мини
Въпреки че Скаргил никога не е търсил одобрението на членовете на профсъюза си, стачката продължи една година. В хода й повече от хиляда полицаи бяха ранени по време на насилствени сблъсъци с "летящите колове" на стачкуващите миньори, мобилни протести, предназначени да попречат на нестачкуващите миньори да влязат на работните си места. Колкото обществената симпатия към миньорите бе широко разпространена, толкова мащабно бе и общественото неодобрение както на насилието в резултат на стачката, така и на неуспеха на Скаргил да предизвика внезапно гласуване.
Решена да не попадне в капан, както стана с Хийт преди десетилетие, Тачър започна политика на складиране на въглища, която й позволи да удържи позицията си. В резултат на това британската електрическа мрежа нямаше да изпита блокажите както по време на предишни стачки на миньорите. С течение на времето миньорите започнаха да се връщат на работа. В един момент по време на стачката закусвах с бившия премиер Харолд Макмилан, традиционен консерватор и наследник на едноименното семейно издателство.
Макмилън одобряваше смелостта на Тачър по време на стачката на миньорите, каза ми той, добавяйки, че тя не е имала друг избор. И все пак: “Никога не бих могъл да се принудя да го направя”, призна той, обяснявайки, че като млад офицер в Първата световна война той си спомня как е изпратил “бащите и дядовците на миньорите горе” в окопите на Франция. Той
не би имал сърце
да води такава битка
за икономическа издръжливост, която сега водеше Тачър. През март 1985 г., след загубени 26 милиона работни дни, стачката приключи. ...
Реформите на Тачър промениха необратимо Великобритания. По време на нейното премиерство консерваторите сложиха край на валутния контрол, премахнаха фиксираните комисиони за търговия и отвориха британския фондов пазар за чуждестранни търговци в това, което стана известно като
“Големия взрив”
- който до края на 80-те години на миналия век превърна Великобритания в международен финансов център. Консервативните политики също ограничаваха публичните разходи, но не успяха да ги намалят напълно. Данъците върху доходите и инвестициите намаляха; данъкът върху потреблението се повиши. “Бритиш Телеком”, “Бритиш Еъруейз”, “Бритиш Стийл” и “Бритиш газ” бяха приватизирани. Броят на британците, притежаващи акции, се увеличи почти четири пъти. Тачър също беше решена да приложи логиката на приватизацията към обществените жилища. Тя създаде програмата "Право на закупуване", която позволи на повече от милион наематели на общински къщи да станат собственици на жилища при изгодни условия. Превръщайки лозунгите си за "демокрация в притежаването на собственост" в оперативни политики, тя помогна на хората от работническата класа
да натрупат
средства
Доста от новите собственици на жилища станаха консервативни избиратели, илюстрирайки нейната максима, че добрата политика може да изгради нови политически избирателни райони. Когато критиците я обвиниха, че проповядва викториански ценности, Тачър обърна обвинението срещу тях: “Уинстън (Чърчил) го изрази най-добре. Искате стълба, нагоре - всеки, без значение какъв е произходът му, може да се изкачи, но (също) така и основна предпазна мрежа, за да не може никой да падне. Това е британският характер... Състраданието не зависи от това дали ставате и държите реч на пазара за това какво трябва да правят правителствата.
Зависи от това
как сте подготвени да
водите собствения си живот
и колко сте готови да дадете от това, което имате, на другите.”
Тачър живееше според принципите, които признаваше. Шампион в защитата и налагането на свободни пазари, тя също така се гордееше, че нейното правителство е подобрило качеството на социалните услуги.... Тачър пое висок пост след години на очевиден национален упадък. Инфлацията беше 18% през 1980 г., но беше намалена до 8% през 1990 г., когато тя напусна поста. От 1993 г. тя до голяма степен остава близо до двата процента. По същия начин безработицата е намалена до 7% към 1990 г., докато за същия период доходите са се увеличили повече от два пъти, от 7805 долара на глава от населението на 19 095 долара (цифрите са в долари за 2020 г.). През 1983 г. близо 100 000 работници напускат Великобритания, но до 1990 г. над 200 000 пристигат всяка година. Броят на работните дни, загубени поради трудови спорове, пада от 29,5 милиона през 1979 г. до 1,9 милиона през 1990 г. Не само че Великобритания работи отново, но и икономическият обрат, създаден от Тачър и нейните способни помощници, възстанови позицията на Великобритания в света. Успехът на икономическите реформи на Тачър й даде силна политическа ръка, генерирайки повече ресурси и гъвкавост за постигане на външнополитически цели и увеличаване на разходите за отбрана. С подобряването на икономиката тя изведе Консервативната партия до три поредни изборни победи. ... Тачър постигна трайно въздействие върху икономическите възгледи на средните избиратели и политическите елити. Когато правителството на "Новите лейбъристи" на Тони Блеър бе избрано през 1997 г. - седем години след напускането на поста от Тачър - аз й написах
писмо с
поздравления
за това, че положи основите за този голям завой надясно: “Никога не съм си мислил, че ще Ви поздравя за победата на лейбъристите на британските избори, но не мога да си представя нищо друго, което да потвърждава Вашата революция повече от програмата на Блеър. Струва ми се добре позиционирано вдясно в сравнение с консервативното правителство, което предшестваше Вашето”. Докато Тачър продължаваше да изпитва болка от обстоятелствата, при които беше принудена да напусне поста, по този повод тя успя да се развесели. “Мисля, че анализът Ви е правилен” - отговори тя, - но да направиш политически опонент избираем и след това избран, не беше точно стратегията, която имах предвид!” Две седмици след като Блеър встъпи в длъжност, за ужас на левия си фланг той покани Тачър на чай на “Даунинг Стрийт” 10. Привидно целта на срещата беше да потърси нейния съвет относно предстояща европейска среща на върха, но явно имаше и елемент на лично възхищение. По същия начин десет години по-късно наследникът на Блеър Гордън Браун реши да отправи подобна покана през първите три месеца като министър-председател. По този повод Тачър беше видяна да излиза от резиденцията на премиера с букет цветя в ръце. Това беше доказателство, че тя е постигнала целта, която си бе поставила през болнавите 70 години на миналия век: създаването на нов център.”
Гърция вече задели 10 млрд. евро за края на въглищата
Замества централи с водород и интелигентно земеделие, а заетите
в сектора казват, че не могат да си представят живота без него, но не искат децата им да работят там
ПЕТЯ МИНКОВА
Безпрецедентните блокади на магистрала "Тракия" заради протеста на работниците във въглищните централи в продължение на няколко дни повдигат един въпрос, по който в ЕС все още няма категорична позиция.
От една страна, войната на Русия в Украйна принуди дори отказали се страни от въглищата като Германия, Австрия, Холандия, наред с други като Полша, Чехия, Румъния и Гърция да преразгледат плановете си за окончателното прекратяване на добива и затварянето на тези централи. Причината е, че въглищата са местен ресурс, даващ стабилност и сигурност на енергийните системи, че дори без достатъчни количества вносен газ те могат да издържат на потреблението през зимата. От друга страна, е категоричната позиция на шефката на ЕК Урсула фон дерЛайен, че въглищата ще помогнат на Европейския съюз да замени газа от Русия само временно. "Трябва да сме сигурни, че използваме тази криза, за да продължим напред и да не се връщаме към мръсните изкопаеми горива", бе категорична тя.
В този смисъл посоката е ясна, оттук нататък трябва да бъде договорен плавен преход и да се осигури алтернативна заетост за заетите на два етапа - за тези, които работят в малките централи до 2030 г., ако се продължи по досегашнияt план, и до 2038 г. за останалите в Маришкия басейн.
Гърция е в подобна ситуация, тъй като Западна Македония се препитава именно с лигнитни въглища и изгарянето им в ТЕЦ-ове. Затова за този район страната е предложила да се развият проекти за интелигентно земеделие и да се инвестира в голяма инсталация за зелен водород, като стойността на двете начинания ще е над 10 млрд. евро.
Разбира се, мерките се болезнени, но когато са интервюирани работници в този сектор в Гърция, те казват, че не могат да си представят, че ще работят друго, но също и че не искат децата им да са заети в този сектор. Както и че са против те да страдат от мръсния въздух.
У нас ситуацията е по-различна. Кабинетът и протестиращите енергетици се договориха в парламента да няма административно затваряне на въглищни централи и през следващите дни решението ще бъде предложено за гласуване в Народното събрание.
