Спорове ще предизвика намаляването на признатите разходи
Пакетът с данъчни закони още не е влязъл в парламента, но вече предизвиква спорове, а и изявления от партиите “за” и “против”. Засега се очертава, че предложението на финансовия министър Асен Василев при сигнал в НАП за укрити данъци подателят да получава 10% от събраната допълнително сума,
няма да получи подкрепа
Мярката, която е в посока за изсветляване на икономиката, веднага бе определена като “Донос-бонус” и отречена. Въпреки че са предвидени условия, които няма да позволят превръщането ѝ в инструмент за междуличностни спорове и конкуренция, критиците ѝ твърдят, че опасността от злоупотреби остава прекалено висока. Евентуално решение за прокарването ѝ може да се търси в посока на засилване на гаранциите това да не се случва.
Втората оспорвана мярка, предлагана от финансовото министерство, е отказ от плащане, ако доставчикът на стоката или услугата откаже да даде касова бележка. Поне до момента нито една парламентарна партия
не се е обявила против това предложение
и за разлика от миналата година шансовете да се приеме сега са значително по-високи.
Най-големи спорове се очакват около ДДС за ресторантите. Въпреки че в обявения проект на Закон за ДДС са записани 20%, лично финансовият министър заяви, че е готов да запази 9%, но при определени условия.
А те са поне пет. Освен преминаването на патентен данък всяко заведение трябва да има ПОС терминал и да има глоба за липсата му. Третото искане е отказ от плащане при неиздаден фискален бон, а останалите две засягат осигуряването на служителите.
С бранша е договорено, че за да се запази 9-процентният налог, в ресторантите не трябва да работят служители на половин работен ден, освен ако не са студенти. Другото е да се вдигне осигурителният праг, като
най-ниският да е 1000 лв.
Към момента две от партиите – ГЕРБ и ДПС, са категорично против връщането на ставката в бранша към стандартните нива. Малко вероятно е предложението да срещне подкрепа от останалите партии в парламента. Най-доброто решение би било финансовият министър да получи подкрепа за исканията си от самия бранш, но и това не изглежда много вероятно.
Спорове в зала ще предизвика и промяна, записана в Закона за облагане на доходите на физическите лица и в Кодекса на труда. Тя засяга част от хората с извънтрудови доходи, за които
се предвижда отпадане на 25% признати разходи за дейността
Според експерти това води до увеличаване на осигуровките с 5% за тях. Първата спорна точка ще бъде как и кой ще решава дали един граждански договор е скрит трудов договор с цел избягване на осигуровки.
В момента доходите от извънтрудови правоотношения са няколко вида - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от дейност като земеделски стопанин, доходи от наем. Промяната засяга доходите от друга стопанска дейност. При тях облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, които са различен процент за различните категории - 60% за земеделските стопани, 40% за адвокати, авторски и лицензионни възнаграждения, упражняване на занаят, ако не се облага с патент, 25% за доходи от упражняване на свободна професия извън адвокатската или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Точно тези текстове даваха право
хонорарите по граждански договори да се намаляват с 25%
признати разходи, а дейците на културата да си приспадат 40%.
Все още не е ясно кого ще засегне поправката и дали ще бъде приета. Според юристи на стария режим остават експерт-счетоводителите, консултантите, одиторите, адвокатите, нотариусите, частните съдебни изпълнители, съдебните заседатели, експертите към съда и прокуратурата, лицензираните оценители, представителите по индустриална собственост, медицинските специалисти, преводачите, архитектите, инженерите, дейците на културата, образованието, изкуството и науката, застрахователните агенти и физически лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност.
