Стигнах до извода, че трябва да се пресъздадат правата по стария крепостен акт, а той е в полза на посолството, казва юристът, подписал нотариалния акт за храма през 1997 г.
Приемам случая само като политически, а аз нямам нищо общо с политиката, нито с политически сили, нито към чужди държави. Българин съм и приемам работата, която извършвам, като достатъчно отговорна, за да влагам всичките си усилия в нея.
Това коментира пред “24 часа” нотаруис Иван Дахтеров, който през 1997 г. е подписал констативния нотариален акт за собствеността на храм “Св. Николай Мирликийски”.
След експулсирането на архимандрит Васиан Змеев и другите двама служители в Руската църква тя беше заключена. Последваха протести, остри политически реакции и спор чий е храмът и кой има право да служи в него.
В сряда депутатите Делян Пеевски, Бойко Борисов, Кирил Петков и Ивайло Мирчев изпратиха сигнал до главния прокурор, за да провери дали има престъпление в случая.
“Подадохме сигнал до прокуратурата за собствеността на Руската църква. Според нас дори не е руската държава. Актувано е за руското посолство, правоприемност от царска Русия. За нас това звучи абсурдно, но само прокуратурата може да се произнесе. По досието липсват документи за собствеността. Според нас има престъпление от нотариуса, издавайки този акт. Надявам се прокуратурата да иска разваляне на този нотариален акт, за да се върне собствеността на българската църква”, каза тогава Делян Пеевски.
Винаги съвестно изпълнявам задълженията си по закон. Така е било и в този случай, коментира в отговор обаче нотаруис Иван Дахтеров.
След сигнала до прокуратурата оттам обявиха, че започват проверка по собствеността, но не могат да се месят в каноничното право и в това кой може да служи в Руската църква.
До петък на обяд от прокуратурата и ДАНС не се бяха свързали с нотариус Дахтеров
Според него им трябва време, за да съберат информация и след това да го поканят да даде обяснения.
Нямам съмнение, че ще бъда призован, защото това изисква тяхната работа. Не знам обаче какво ще е настроението и дали ще проявят грубост, което ще направи въпроса още по-политически, защото по казуса няма правен проблем, категоричен е Иван Дахтеров.
Той подписва констативния нотариален акт на руското посолство през 1997 г., когато е държавен нотариус
Тогава няма частни. В София работят в сградата на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Граф Игнатиев”.
Срещата с адвокати и участващи в нотариални производства ставаха на случаен принцип чрез представяне на документи на гише “Регистратура”. Този казус е бил един от многото, които са разглеждани от мен като “държавен” нотариус. Единственото, което помня, е, че тогава възникна въпросът дали притежател на правата е посолството, или руската държава. Стигнах до извода, че трябва да се пресъздадат правата така, както са по стария крепостен акт, а той е в полза на посолството, разказва нотариус Дахтеров. По онова време условията на работа изисквали да се отдели време около половин час на всеки казус. Такъв бил официалният график.
Нямаше как за този половин час да се дописват представени пред нотариуса документи. Реално винаги са описвани основните такива, затова и не мога да знам дали тогава не са представени и други документи като строителни разрешения и архитектурни проекти. Това обаче е без правно значение, защото принципно, който притежава земята, притежава и построеното върху нея. Ноторно известен факт е съществуването на Руската църква в центъра на град София, добавя юристът по случая. Нотариусът не коментира църковния проблем със споровете около това кой може да служи в заключения храм. Неговата информация е, че тъй като и двете църкви – руската и българската, са източноправославни, то не може да има представителства на едната при другата, както е при посолствата.
Богослужението в България на източно православие може да е единствено и само под “шапката” и управлението на Българската патриаршия. За всяко друго изповедание освен православното, това не важи, казва Иван Дахтеров.
След скандала със собствеността на Руската църква крепостният акт от 1898 г. беше открит в Държавния архив.
Според проф. Румяна Михнева за издаването на крепостния акт тогава са приложени мнного документи, които са налични в български и руски архиви. Тя ги е приложила в книгата си “По пътищата на дипломацията. Събития, Хора. Места на паметта 1879-2019”.
Това са план на терена от 1879 г., определен за руската мисия в София, протокол от заседанието на общинския съвет, с който парцелът се предоставя за сграда на Руското дипломатическо агентство, писмо от руския дипломатически агент Давидов за определяне на поземлен парцел за строителство на сграда на Руското дипломатическо агентство, писмо от МВР до генералния консул на Русия от 1882 г. и писмо до руския дипломатически агент от Софийския общински съвет.
