Тя пише нова кулинарна карта на София
Ако неспокойният дух на кулинарния гуру и пътешественик Антъни Бурдейн продължава да обикаля света в търсене на съвършената храна, то със сигурност този път в книгите му ще има и софийски адреси. Което приживе не се случи.
Това, че българската столица вече е заслужила място в гурме отбивките на ценителите, се доказва от препълнените ресторанти и появата на менюта, които ще стоят убедително на масата във всяка кулинарна столица. Да добавим и факта, че в София всяка година едно колоритно общество от модерни хора с фино небце и свободен дух отбелязват подобаващо рождения ден на Бурдейн - разбира се, с приготвянето на невероятна храна и питиета.
А той определено си падаше по добрата улична храна. Семпла, за да изпъкне продуктът, подбран без компромиси. Кратка листа, което не значи малък избор и бърза храна. Напротив, сериозната подготовка е задължителен предварителен ритуал, преди финално пред теб да бъде сглобен един истински гурме сандвич. Просто го няма посредничеството на севритьора и условностите на предварителното планиране, които изисква ходенето на ресторант. Те са заменени от усещането за свобода.
Волен дух в чисто меню - уличната храна е част от модерната религия. Не просто количка за хотдог или добрата стара баничка, кепабче или пица на парче, а новата гурме стрийт фууд. Превърнала се е в задължителен елемент от облика на съвременния град, в който хората имат големи изисквания към храната си, но малко време да ѝ се посветят. И това да я вземат на крак, в компанията на колеги, приятели или семейството, отговаря на техния ритъм на живот.
Именно стрийт фуудът е новият софийски тренд. Нагласата на софиянци бе постепенно култивирана през последните години, а обонянието им привикваше с охота към този приятен начин да опиташ нови вкусове. Първи бяха коледните базари, които още седмици преди да е замирисало на сняг, обвиваха сърцето на града с аромата на подправките към греяното вино, на вурстчета и бисквити с джинджифил и канела. Пространството между царския дворец и Народния театър бързо се превърна в място за вкусни срещи между щандовете на базара, пресъздаващ празничните традиции на запад от Виена.
После вкусни щандове взеха да се появяват и по периодичните фермерски пазари, а за нула време и гурме бургерите се настаниха трайно по софийските улици. Не просто сандвич, а бавно печено телешко или дърпано свинско в уханно хлебче. А картофите - с розмарин и морска сол. Хит станаха караваните за такива бургери, едни от собствениците дори продадоха франчайз в Румъния.
И по артсъбитията в София се появиха зони за вкусно подкрепление. Уж добре познатото китайско намери по-претенциозни проявления, а сушито излезе от луксозните заведения и от представата на българина, че може да се боцка на вилица и да се яде с различни сосове от соевия. Зае няколко ъгъла на централни локации - точно като суши баровете по света. Между никнещите нови места, където можеш да се подпреш на висока маса за закъснял обяд или подранила вечеря с чаша вино или крафт бира, бурно се развиваха и местата за занаятчийски сладолед - знаменита среща между италианския стил и фермерското българско мляко.
Не просто похапване, а преживяване и ритуал между стените на 100-годишни сгради с гледка към парка или към Витоша.
Прегърната най-вече от младите столичани, чужденците у нас и хората, пообиколили света, културата на уличното гурме започна да завзема нови територии. От тази година София вече има 3 фууд квартала. В тях на едно място са събрани всички видове улична храна, която човек може да си пожелае - от супа в картонена купа, през салати, паста, печени меса, бургери и веган изкушения, до джелато и бъбъл тий. През почивните дни там тичат деца, а вечер лампичките проблясват като светулки, разнасят се аромати, смях и хипстърски дух - един почти кинематографичен кадър.
