- Суперлуния и затъмнения могат да провокират разломи с натрупани механични напрежения, най-яркият пример е през август 1999 г. Само 6 дни ги делят с катастрофалното земетресение в Турция
- От най-древни времена има поверия, че след подобни феномени има катаклизми
Има ли връзка между лунните земетресения и тези на Земята, особено след редки явления като синя суперлуна и странната слънчева активност, довела до поява на полярно сияние над Ню Йорк, на които бяхме свидетели неотдавна?
Август бе белязан от две пълнолуния за един месец, при това точно когато спътникът ни бе в най-близката до нас точка в края на месеца, след което в началото на септември започнаха опустошителните наводнения на Балканите и в Либия и катастрофалното земетресение в Мароко.
Но аномалиите не спряха дотук, преди дни бе регистрирана необичайно силна слънчева активност, която доведе
полярното сияние
чак до Ню Йорк.
Именно поради това възниква въпросът - дали във всичко това не се намесват и зачестилите лунни трусове? По този въпрос се обърнахме към един от най-известните ни геофизици проф. Бойко Рангелов, който води лекции в Университета в Болоня и участва в над 100 международни проекта.
“Данни за лунотресения има още от 1972 година - обясни той пред “24 часа - 168 истории”. - Сеизмографите, поставени на повърхността от
мисията “Аполо 17”,
събират информация от октомври 1976 г. до май 1977 г., предоставяйки на учените огромно количество данни за изучаване.
Регистрирани са над 4000 лунотресения. Учените разграничават 3 вида - от температурните разлики при изгрев и залез на Слънцето, от деформациите на лунната повърхност, предизвикани от гравитационните сили на Земята, и от удари на метеорити. Най-многобройни са тези от температурните промени, а най-силни - от гравитационните ефекти (достигат магнитуд до 5,0). Най-интересният факт, свързан с лунотресенията, е, че вибрациите, произведени от тях, затихват много по-бавно от земетръсните вълни на Земята. Факт и досега останал недостатъчно изучен.”
Според него дори Луната да е в най-близката си точка до нас и да се тресе, ефектът върху Земята ще е малък заради разстоянието.
“Има изследвания обаче, които показват, че при максимална близост на Луната и съвпадение със Слънцето деформациите на земната кора понякога водят до
слаби земетресения
(магнитуд под 3,0)”, уточни проф. Рангелов.
Интересна гледна точка по този въпрос има и един от най-добрите ни специалисти в областта на тези феномени - физикът от Института по астрономия при БАН и от катедра “Астрономия” в СУ Пенчо Маркишки. Според него, за да се разберат всички тези взаимовръзки, трябва добре да се познават сложните движения на спътника ни.
“Луната обикаля около Земята по елиптична орбита, като една обиколка се извършва за 27 денонощия, 7 часа, 43 минути и 11 секунди (27,32166 дни) - обясни той пред “24 часа - 168 истории”. - Средното разстояние Земя - Луна е 384 403 км, но веднъж в този период се приближава до Земята на разстояние около 363 100 км - в точка от орбитата си, наречена перигей.
Около две седмици след него нашият естествен спътник се отдалечава от Земята на около 405 690 км - в точка от своята орбита, наречена апогей.”
Заедно с това трябва да се има предвид още една особеност. Размерът на Луната е 3,66 пъти по-малък от този на Земята, но когато сравним масите им, става ясно, че
спътникът ни е
81,3 пъти по-лек
от Синята планета
Въпреки това лунната маса не е пренебрежимо малка и поради това нашата планета извършва колебания в орбиталното си движение около Слънцето, като Земята и Луната обикалят около общия център на своите маси, наречен барицентър”, обяснява Маркишки.
С други думи, това е точката, в която двете постигат баланс, или това е центърът на тежестта. Затова, когато в Космоса две небесни тела имат различни маси, те винаги имат една точка, в която ще се балансират. Примерно, ако са с еднакви тегла, барицентърът ще е някъде по средата между двете, но ако едното превъзхожда другото, то тогава той ще е близо до по-тежкото. И тъй като разликата в масите между Луната и Земята е голяма, много важно е да се знае
къде е тази
ключова точка,
за да се предвидят взаимните им влияния.
“Самият барицентър се намира на разстояние около 4700 км от центъра на Земята, т.е. той е на дълбочина около 1650 км под нейната повърхност, в посока към Луната спрямо земния център”, обясни Пенчо Маркишки.
Именно затова "с масата си Луната принуждава Земята да се колебае немного около барицентъра и се счита, че с гравитационните си смущения Луната и Слънцето влияят на много процеси на нашата планета", допълни още той.
Известно е, че те предизвикват приливите и отливите в океаните, но заедно с това се смята, че на същия принцип
деформират и
земната кора,
“издигайки я с до няколко десетки сантиметра”, посочи Маркишки.
Според него от тази гледна точка е логично "да се очаква, че тези приливни сили въздействат и върху магмата в земните недра, което може би повлиява активността на някои вулкани. Спекулира се също, че в определени моменти засиленото гравитационно въздействие на Луната и Слънцето може да отключи процес на разтоварване на натрупалото се механично напрежение в някой разлом, което означава пораждане на земен трус."
В случая големият въпрос е кога е засилено гравитационното въздействие на Луната и Слънцето върху Земята и дали чрез проследяването му могат да се прогнозират земетресения и динамична вулканична дейност?
“Тази тема отдавна вълнува учените и любопитните към подобни теми - обясни физикът. - Това са случаите, когато имаме подредба на трите тела Слънце - Земя - Луна по права или почти права линия. Такава ситуация имаме при всяко пълнолуние и новолуние, като при новолунията подредбата е по реда Слънце - Луна - Земя. И в двата случая
гравитационните
смущения
образуват две по-високи приливни вълни в океаните: една по посока към Луната и една противоположна - към Слънцето. Причината не е, че дърпат Земята в две противоположни посоки, а че привличат по-силно по-близката страна на Земята. Това всъщност се мъчи да “разпъне” земното кълбо в елипсоид и логично хидросферата на Земята се поддава най-лесно на това влияние."Според проф. Рангелов при ситуации, когато Луната и Слънцето са от едната страна, земната кора може да се издуе в тяхната посока в рамките на 30 - 40 см. “Процесът е много бавен (до 12 - 13 часа), поради което е практически незабележим за хората”, уточни още професорът.
затъмнение или суперлуние,
тогава тези приливни сили нарастват неимоверно. “Те са още по-силни, когато спътникът ни е в перигей (в най-близката точка - бел. ред.) - обясни Пенчо Маркишки. - Тогава то е с около 16% по-силно от случая, когато Луната е на средно разстояние от Земята. И най-голямо въздействие изпитваме по време на т.нар. суперлуния - когато не само че Луната е в перигей, но едновременно с това е и във фаза пълнолуние или новолуние.”
От тази гледна точка е много интересно дали могат да се предвидят евентуални трусове на Земята?
“Идеята да се прогнозират земетресения чрез проследяване на споменатите по-горе астрономически явления е доста примамлива, но за съжаление тя би ни подвела, поне в повечето случаи - смята Маркишки. - Така е, защото причината за тези бедствия не е само в конфигурацията на небесните тела. Нужно е да разберем в детайли и процесите, случващи се дълбоко в земните недра, а това явно няма да стане скоро. Разбира се, правени са много статистически проучвания с цел да се установи връзка между земетресенията и разгледаните
небесни явления,
но изводите са, че такава връзка не може да се счита за еднозначно определена, най-малкото защото процесите в земните недра имат инертност.”
Според него, ако приемем, че в даден случай затъмнение или суперлуние наистина е допринесло за "отключването" на някое земетресение, то не трябва да очакваме, че бедствието ще настъпи още по време на самото явление.
“Трусът може да се случи няколко дни по-късно - обясни той. - Нека да си спомним например голямото земетресение в Ада-Пазаръ, Турция, през 1999 г. То бе на 17 август, а на 11 август от Североизточна България (Шабла, Камен бряг) наблюдавахме пълно слънчево затъмнение. Могат да се посочат и други случаи, когато такива бедствия са настъпили до няколко дни след затъмнение или суперлуние, но това не ни гарантира, че между тях има пряка връзка. Все пак може би подобни наблюдения са причина сред някои народи - например в Чили - да съществува поверие, че след затъмнения трябва да се очакват земни трусове и цунами.
В Италия също има подобно и те могат да са своеобразно обобщение на опита на хората, трупан в продължение на столетия.”
Според него за всяко прогнозиране на земетресение е необходимо да има отговори на три въпроса.
Първият е къде ще се случи? Обикновено там, където има разломи и където са се случвали земетресения и преди.
Вторият е
колко силно ще бъде,
и третият е кога ще се случи.
“Тук вече трябва да се мисли не само за астрономическите явления, но по-скоро за други известни особености в дадения район - посочи Маркишки. - Когато един разлом не се е разтоварвал дълго време, може основателно да се предположи, че в него се е акумулирало голямо механично напрежение. Тогава, ако в близост се случи друго земетресение - дори слабо, то може спонтанно да отключи мощен трус в “спящия” разлом, както и в други наоколо. В този смисъл е по-добре, ако в един традиционно сеизмично активен район се случват сравнително чести, но слаби земетресения, отколкото да имаме дълги периоди на покой, през които в разломите се акумулират големи напрежения.”
Изводът от разговорите с тези двама водещи учени е, че Луната и Слънцето играят важна роля за много явления на Земята, но за съжаление те все още не са изучени в дълбочина и това едва ли ще стане скоро. Но един ден вероятно именно те ще ни помогнат да разгадаем тайните за аномалиите на красивата синя точица.
