Първата регионална иновационна долина в България ще бъде открита в Пловдив през октомври тази година. Тя ще работи в областта на биоикономиката и храните и ще бъде една от стоте такива структури в целия Европейски съюз. Това обявиха новият български еврокомисар Илиана Иванова и премиерът акад. Николай Денков след срещата си днес.
„Целта на инициативата е да се помогне най-вече на малките и средни предприятия да установят връзка между научните изследвания, иновациите и бизнеса и по този начин да се насърчи предприемачеството“, обясни Илиана Иванова, която отговаря за иновации, образование, култура, наука, младеж и спорт в Европейската комисия (ЕК). Търсеният краен резултат е по-голям икономически ръст в съответните региони.
Като специфична слабост на България министър-председателят посочи недостатъчно добре регламентираните възможности за превръщането на научните изследвания в иновации. „Вече повече от 10 години различни правителства говорят за Закон за иновациите, но такъв все още няма. Нямаме регламент за защита на интелектуалната собственост от гледна точка на научните иновации и за връзката между наука и иновации“, обясни акад. Денков. За да преодолее тази празнина, правителството е подготвило проектозакон за научните изследвания и иновациите, който ще се гласува в Министерския съвет в следващите седмици и ще се внесе в Народното събрание.
Освен аграрна в Пловдив, България ще има и водородна иновационна долина в Стара Загора, която е свързана с енергийния преход в най-големия въглищен регион в страната, съобщи още премиерът. Той подчерта, че промените в енергетиката, както и в правосъдната система, се правят не защото ги иска ЕК, а защото „от тях имат нужда българските граждани, българските енергетици, за да се осигури по-добро бъдеще за хората в България“, посочи акад. Денков. Българската икономика има нужда от евтина енергия, за да бъде конкурентоспособна, но в средносрочен и дългосрочен план токът от въглищните централи ще бъде неконкурентоспособен спрямо другите технологични алтернативи. Затова трябва да развиваме и възобновяемите енергийни източници, добави министър-председателят.
Промените в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), териториалните планове за развитие на въглищните региони и пътната карта за климатичния преход ще бъдат представени на ЕК в първата седмица на октомври т.г. Работата по тези документи обаче не приключва с това. Започват преговори, в които ще се доуточнят всички текстове в тях, включително след обсъждания със социалните партньори.
„Заявката на България за второто плащане по ПВУ е за 724 млн. евро. Тези плащания се извършват въз основа на изпълнени ключови етапи и цели. Колкото по-бързо българското правителство изпълни своите ангажименти, толкова по-сигурно е плащането да се случи“, каза Илиана Иванова. Тя изрази надежда, че това ще стане до края на тази година и гарантира пълно съдействие от страна на ЕК при необходимост от допълнителна техническа помощ.
