Земята, върху която е построена Руската църква е дарена на Руското царско дипломатическо агентство от Общинския съвет на столицата през 1882 година. После е издаден и крепостен акт. Това показват документи, открити днес в Държавна агенция "Архиви". Това слага и край на спора, чия собственост е Руската църква. Вчера проверка на Агенцията по вписванията показа, че руското посолство има акт за собственост на църквата. От Министерството на правосъдието обаче заявиха, че в архивите трябва да се търси крепостният акт на църквата.
Днес сутринта в Регионалния архив на София бяха открити два документа. Първият е от 1882 година и е протокол от решение на Общинския съвет на Софийско градско общинско управление, с което на Руското царско дипломатическо агенство се дарява земя.
"Земя, граничеща със земята, която се владее тогава от Руското дипломатическо представителство за построяване на църква", коментира Николай Стоименов, директор на Дирекция "Регионален държавен архив", София.
Земята е дарена с благодарност заради Освобождението на България. 16 години по-късно, през 1898 година е издаден и крепостният акт.
"Който удостоверява собствеността и самото дарение на Руското дипломатическо агентство в София, което е равнозначно на сегашното съветско, руско посолство", казва пред БНТ Николай Стоименов.
Представител на посолството тогава е Георгий Бахметев. Най-вероятно крепостният акт е в два екземпляра - единият е даден на Руското посолство, другият сега е в архивите. Тези документи недвусмислено показват, че Руската църква е на посолството.
Вчера от Министерството на правосъдието заявиха, че Агенцията по вписванията не е компетентна да се произнася за актове отпреди повече от 100 години и препратиха към архивите. От министерството изразиха и съмнение дали сегашното Руско посолство е правоприемник на Дипломатическото агентство на Царска Русия.
"За мен не е възникнало съмнение, че правоприемство между държавите има. Според мен и това не може да бъде правен проблем, защото е ясно, че една държава има пълно правоприемство независимо какъв е политическият строй в нея - дали е СССР или Русия", обяснява нотариусът Иван Дахтеров.
По-важният въпрос обаче, е не чия е собствеността, а чия е юрисдикцията, на БПЦ или на РПЦ. И дали Руският патриарх ще се съгласи в настоящия момент в църквата да служат български свещеници.
Според проф. Иван Желев, Руската църква трябва да изпрати нов представител, но това ще е бавен процес. Така че най-доброто и бързо решение на проблема е служението на български свещеници.
"Ако г-жа Митрофанова благоволи, ако се реши да се отвори този храм, биха могли най-малкото да се даде възможност долу, където са мощите на Св. Серафим, там да влизат хората и там да се извършват богослужеинята. То си е там като параклис. Но какво ще се реши, трудно е да се каже", каза проф. Иван Желев, богослов.
