- С каква любов Митко сътвори тези фрески, а сега няма кой да се погрижи за тях, разстроена е жена му Русалия Кирова
- След одобрение от Института за паметници на културата веднага се заемаме, увери шефката на “Старинен Пловдив”
Погледите на десетки туристи в Стария Пловдив всеки ден се спират на огромна кръпка от иначе впечатляващо сграфито, изобразяващо Захари Зограф и Орфей върху фасадата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Мащабното произведение е дело на големия художник Димитър Киров.
На 1 април м.г. вечерта се разрази буря, която
откърти огромно парче от фреските
Съпругата на художника Русалия Кирова научи от “24 часа” за инцидента и още през нощта отиде да види пораженията. Тогава плака горчиво.
И зам.-кметът по културата Пламен Панов, и кметът Здравко Димитров я уверяваха, че ще възстановят по най-бързия начин сграфитото.
“Няма да го оставим в този вид
Творци от ранга на Димитър Киров вече няма”, даде дума тогава градоначалникът.
Година и половина по-късно шедьовърът продължава да е в същия вид. А Русалия, която всеки ден минава оттам, буквално боледува. “Като знам с каква любов Митко го направи през 1968 г. Тогава беше 40-годишен. Катереше се на скеле и рисуваше. Правеше тази сцена върху фасадата с огромно желание. Техниката е мокро фреско. Нанасят се цветовете и се реже”, описа тя.
Когато маестрото получил двата инсулта и малко се повъзстановил, отново се покатерил на скелето, за да освежи цветовете. “Направи го и си отиде през 2008 г.”, тъжна е Русалия.
Всеки ден тя звъни в управлението на “Старинен Пловдив”, за да пита кога ще го възстановят. “Ще бъда принудена да се обадя на министъра на културата Кръстю Кръстев”, зарече се вдовицата.
Притеснява се, че може да падне и останалата част
от композицията, ако не бъде бързо реставрирана.
Шефката на “Старинен Пловдив” доц. Елена Кантарева-Дечева увери пред “24 часа”, че такава опасност няма.
“Извършени са аварийни дейности по стабилизиране и укрепване на творбата. Лично аз като специалист изготвих служебно проект за възстановяване на липсващата част и общината го внесе в Националния институт за недвижимо културно наследство. Чакаме тяхното становище и съгласуване с Министерството на културата”, каза доц. Кантарева. По думите ѝ
има осигурени средства
и при подходящо време веднага ще се заемат с реставрацията. Кантарева потвърди, че съпругата на художника през ден ѝ се обаждала да пита какво става.
Самата Русалия Кирова казва, че не е очаквала такова отношение от града, който толкова обича и за нищо на света не би го заменила.
“Бях на 18 г., когато попаднах в този артистичен град. Влях се в гилдията на големите творци. Всички живеехме заедно”, връща лентата тя.
Пристига в Пловдив през 1960 г., току-що завършила балетното училище. Самата тя е софиянка и е племенница на Владимир Димитров-Майстора. Разпределена е в Пловдивската опера. Твърди, че
първо се влюбила в града, а след това в ДиКиро
“Целият ми творчески път на балерина, хореограф и педагог премина тук”, разказва Русалия.
“Останах в Пловдив. Не че не можех да замина за София, след като мъжът ми почина. Но не мога да оставя този великолепен град”, категорична е Русалия.
“Ще може ли и на вас една рисунчица
- така както сте седнали?”, попита ме. Съгласих се. На другия ден ме срещна на улицата и каза: “Дали ще може отново да дойдете да ви направя един по-голям портрет?”, връща спомените си Русалия.
Първоначално му обещала. Но след това размислила. “Казах си: “Ах, тези художници! Ела да те нарисувам. А после?”. И не отидох. А той приготвил бои, платно. Ядосал се и нарисувал някаква много мръсна работа. По-нататък непрекъснато ме преследваше. Имаше очи като на Пикасо. Моят чичо Владимир Димитров-Майстора също гледаше особено. Ванга му беше казала, че има дявол в очите”, разказва балерината.
ДиКиро ѝ се обяснил в любов, блъскайки си главата. И повтарял: “Аз те обичам, искам да се оженя за теб”. “Разплака се. Беше безумна сцена”, припомня Русалия.
От операта я пратили за 2 г. на специализация в Болшой театър. ДиКиро обаче не я оставил на мира и в Москва. Непрекъснато ѝ звънял. “Изгониха ме от ателието. Много съм разбит. Ще се ожениш ли за мен?”, отправил ѝ директно предложение по телефона.
Ходил и при родителите ѝ в София. “Мама ми пише: “Няма да се връщаш от Москва през ваканцията, защото един луд дойде да те иска”. Аз обаче веднага се качих на влака и си дойдох”, разказва Русалия.
Майка ѝ хич не била във възторг от Киров.
“Като дойде у дома, тя го пита: “Какъв сте?”.
“Художник”, отговорил той. “Имате ли жилище?”, продължила тя. “Не”, отвърнал младият творец. “А имате ли заплата, какво работите?”, питала майката. Но получила отрицателен отговор. “Е, тогава къде отива моята дъщеря!”, реагирала тя. “А татко, горкият, се зави презглава и нищо не каза”, върна се в онези години Русалия.
Но нито за миг не съжалява, че е обвързала живота си с ДиКиро и с Пловдив. “45 г. изкарахме заедно. Един прекрасен живот в Пловдив, обградени от артисти и хора на изкуството. Кръгът включваше петимата художници Йони Левиев, Христо Стефанов, Енчо Пиронков, Димитър Киров и Георги Божилов-Слона. Това бяха велики години! А
Пловдив се превърна в център на модерната живопис
Столичани непрекъснато прииждаха да им гледат изложбите. Първоначално критиката не им приемаше картините, били много модерни, прозападни. Людмила Живкова застана зад тях”, признателна е Кирова.
Казва, че Пловдив не спира да я пленява с духа си, с хората и изкуството. “Мнозина ме помнят от сцената. Прави ми удоволствие, че се сещат не само за Димитър Киров”, радва се тя.
Неведнъж ДиКиро е казвал, че за него има три града в света. Истанбул, в който е роден, Пловдив, в който живее, и Париж, където често рисува. “Но изрично подчертаваше, че всичко, каквото е постигнал, го дължи на Пловдив. Питали са го защо не живее във Франция. Отговаряше: “Аз живея в един страхотен град сред най-различни цветни къщи, а на 100 метра от моя дом е Античният театър. Париж не е съществувал, когато Филипопол го е имало”, предава думите му Русалия.
Незабравими за нея остават вечерите им със Слона, с Катя Паскалева и с Начо Културата. “Имахме така наречените петъчници. Събирахме се в легендарната кръчма “Пловдив”, цялата в пана. Бистрихме изкуството, новите направления в живописта. Много беше хубаво. Начо беше човекът, който задържа и Слона, и Митко в Пловдив”, казва балерината.
Всяка сутрин тя излиза от дома си в Стария Пловдив и се отправя по калдъръма към главната улица. Сяда в някое от кафенетата, обградена от близки, предимно хора на изкуството. После се връща вкъщи сред картините на Майстора, на ДиКиро, на Златю, на Слона.
