Властта има много общо с шоубизнеса, призна още Роналд Рейгън
“Политиката е като шоубизнеса: изгряваш шумно, веселиш се известно време и накрая шумно залязваш.”
Тези думи са на Роналд Рейгън, Той има 25-годишна кариера в Холивуд, а преди това е бил спортен коментатор. Шест пъти поред го избират начело на актьорската гилдия, в политиката навлиза през 1964 г., а през 1966-а става губернатор на Калифорния. Два мандата е президент на САЩ.
Къде днес се раждат политиците? Основателен въпрос, след като Антон Хекимян влезе в политическия мач направо в А група, като кандидат-кмет на ГЕРБ за София. Хекимян
влизаше от екрана в домовете на милиони българи
всеки ден
- водеше сутрешния блок на bTV “Тази сутрин” близо 7 години - от юни 2014 до февруари 2021 г. Впрочем продължи да го води няколко месеца след като през 2020 г. стана шеф на “Новини, актуални предавания и спорт” по телевизията.
През тези години е имал десетки, вероятно стотици събеседници, част от които политици.
Кандидатът на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев светкавично коментира кандидатурата с думите, че опитите на журналистите да влизат в политиката не са свършили добре. (Виж вдясно) Самият Терзиев е представител на големия IT бизнес.
Някои съвпадения или очевидни успешни проекти насочват погледите към няколко професионални сфери, от които идват българските политици.
Ако погледнем например българските министър-председатели след 1989 г., ще видим хора, влезли в политиката от частния бизнес - Бойко Борисов и Кирил Петков. Президентът Росен Плевнелиев ръководеше успешни компании, преди да стане министър в първото правителство на Борисов, а по-късно и държавен глава. Ярък представител на голям успешен бизнес в сегашното правителство е министърът на земеделието Кирил Вътев, а в кабинета “Кирил Петков” такъв бе министърът на транспорта Николай Събев.
Имаме доста министър-председатели, издигнали се до поста от академичните среди (Любен Беров, Иван Костов, Пламен Орешарски, проф. Георги Близнашки, проф. Огнян Герджиков, акад. Николай Денков).
А от медиите? Списъкът с известни журналисти, прескочили в политиката в България
през последните трийсетина години е доста дълъг и
противоречив
Един известен тв журналист - Николай Бареков, един популярен сценарист - Росен Петров, и може би най-прочутият тв водещ и шоумен - Слави Трифонов, използваха екрана на Би Ти Ви като трамплин, за да влязат в политиката.
Когато Николай Бареков беше водещ на сутрешния блок на Би Ти Ви (2003-2010), Антон Хекимян беше репортер в екипа му. Тогава титулярът бащински го потупваше по рамото и го представяше: “Ето го малкото барековче”.
Години по-късно Бареков напусна Би Ти Ви, за да стане изпълнителен директор на ТВ 7 и на групата канали около медията - “Нюз 7” и “Супер 7”. От 1 септември 2013 г. обаче си тръгна от високия медиен пост, за да се впусне в политиката.
“Имам политически амбиции, а в света няма действащ политик, който да е и изпълнителен директор на телевизия”, обясни тогава пред “24 часа”. Той създава партия “България без цензура” и през 2014 г. бе избран за евродепутат.
Росен Петров влиза в политиката зрелищно - пред очите на зрителите на Би Ти Ви.
На 9 февруари 2014 г. той е на живо в ефира и води предаването си "Нека говорят с... Росен Петров". Именно тогава прочита декларация, че започва политическа кариера в партията на Николай Бареков "България без цензура". През октомври същата година влиза в 43-ото Народно събрание.
6 г. преди това той напуска "Шоуто на Слави", където в продължение на 8 г. е главен сценарист. Прекратява и партньорството си със Слави Трифонов в компанията "Седем-осми" АД.
След края на депутатството си Петров спира да се занимава с политика и днес е водещ на предаването "Операция "История" по Bulgaria On Air.
"В последното предаване на "Шоуто на Слави" обявих, че с моя екип ще правим телевизионен проект. И тъй като това не е достатъчно, обявих, че ще реализирам и политически проект."
С този пост във фейсбук от 19 август 2019 г. Слави Трифонов слага началото на своите политически изяви в социалната мрежа. Три седмици преди това - на 31 юли, е последното издание на "Шоуто на Слави" след 19 години на малкия екран, когато той обявява, че ще създаде партия "Няма такава държава" (по един от албумите на Трифонов и "Ку-ку бенд").
Партията е учредена на 5 октомври 2019 г., но съдът не я регистрира, тъй като не приема името й. Тогава Трифонов създава нова партия, наречена "Има такъв народ", с която през април 2021 г. влиза в 45-ото Народно събрание.
След изборите през ноември 2021 г. партията на Слави Трифонов влезе като партньор в управляващата коалиция ПП-ДБ-БСП-ИТН, излъчила правителството на Кирил Петков. И тъкмо оттеглянето от страна на ИТН на подкрепата през юни 2022 г.
доведе до падането на кабинета
Всъщност сегашният вицепрезидент втори мандат Илияна Йотова, която има 10 години като евродепутат също започва професионалното си битие като журналист. Работи като репортер, редактор, водещ и директор на дирекция “Новини и актуални предавания” в БНТ (1991 – 1997).
Всъщност още в зората на прехода през 1990 г., в Седмото Велико народно събрание редом с известните интелектуалци, дисиденти и бивши политически затворници заседаваха и известни медийни имена от екрана и вестниците, но от различни партии - Димитър Езекиев, Иван Палчев, Клара Маринова, Георги Тамбуев, Иван Глушков, Румен Данов.
В следващите години в политиката влизат още известни журналисти: Асен Агов (депутат от СДС в 5 парламента, станал особено популярен от екрана на Българската телевизия в тандем с Нери Терзиева). Милена Милотинова (също известна като тв журналист в БНТ) и Диляна Грозданова (водеща на коментарното предаване “Отзвук” в БНТ) станаха депутати от партията на Симеон Сакскобурггоски НДСВ.
Журналист по професия бе и Станимир Илчев (редактор в БНТ, сп. “Младеж”, в. “Факс”), който оглави външната комисия на 39-ото народно събрание.
Преди да стане председател на БСП, което му отвори пътя към премиерския пост през 2005 г., Сергей Станишев е работил като журналист на свободна практика в периода 1994-1995 г.
Меглена Кунева (журналист в БНР 1987 - 1991), също започна политическата си кариера от ерата на НДСВ - първо като депутат, а след това и зам. външен министър и главен преговарящ с ЕС, а по-късно стана и първият български еврокомисар. През 2011 г. учреди сдружение “България на гражданите”, след като не успя на президентските избори. По-късно бе вицепремиер и министър на образованието и науката.
Впрочем точно от “България на гражданите” започва и политическата кариера на Тома Биков, който днес е шеф на медийната комисия в парламента. През 2012 г. той става съучредител и член на Националния съвет на движението, но след неуспеха на движението участва активно в създаването на Реформаторския блок. От 2006 до 2010 г. Биков е журналист и автор на политически коментари в “Гласове”, през 2008 г. е редактор в сутрешния блок на БНТ, а след това водещ на предаване в телевизия RЕ-TV. От 2010 до 2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.
Съветник в МС към екипа на Румяна Бъчварова, депутат в последните няколко парламента от ГЕРБ.
Колега по професия е и Томислав Дончев - вицепремиер в трите правителства на Бойко Борисов по европейските политики на България. Той влезе в държавното управление, след като бе успешен кмет на Габрово, но освен че има и академично образование по журналистика (втора специалност), Дончев е работил като редактор в радио Габрово (1999-2000).
От поколението на Биков, но острие от БСП е и депутатът Александър Симов. Той също е депутат в няколко от последните парламенти и има солидна журналистическа биография - “Стандарт”, “Пловдивски труд”, “Земя”. От 2004 г. до 2017 г. работи в “Дума”, водещ е на предаването “Лява политика” по червената Българската свободна телевизия.
От редиците на БСП, но и като професионални журналисти влизат в политиката още Елена Йончева. Йончева снимаше филми от горещи точки по света за БНТ, занимаваше се и с разследваща журналистика преди да влезе в орбитата на президента Румен Радев (за кратко бе и член на неговия екип), а след това стана и депутат от БСП в парламента, както и в Европарламента. Редом до Йончева в българския парламент преди няколко години влезе и доайенът Тома Томов - известно лице от тв екрана и международен коментатор, автор на документални филми.
От журналистиката в политиката влиза и Волен Сидеров, лидерът на “Атака”. През 1989 г. Сидеров той е член на “Комитет 273” и “Екогласност”, съдейства на Независимо дружество за защита правата на човека, по-късно се включва в СДС, става главен редактор на в. “Демокрация”. През 2003 г. Сидеров се кандидатира за кмет на София, но получава по-малко от 2000 гласа. Голяма популярност добива с предаването “Атака” по телевизия “Скат”. През 2005 г. Национален съюз “Атака” 8,2% на изборите и става 4-а по големина парламентарна група. Сидеров е и кандидат за президент на изборите през 2006 г., стига до балотаж, който губи от Георги Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа.
Чърчил, Ал Гор и Борис Джонсън стават известни и със своите статии
Ако се върнем към легенди в световната политика като Уинстън Чърчил или Роналд Рейгън, и в техните биографии може да се намерят следите на журналистическата закалка.
Уинстън Чърчил, който е член на британския Парламент цели 64 г., бил е министър-председател на Великобритания два пъти, успява да спечели битката за Британия във Втората световна война, всъщност разчита първоначално на доходите си, а и дължи известността си на писането на книги и статии за вестниците. Бил е отлично перо и най-високоплатеният журналист за своето време. Военен кореспондент от редица горещи точки по света. Оригинални и експресивни, написани на жив и ясен език, статиите му се смятат за образец на журналистическо майсторство. Най-известните му статии се появяват в “Ивнинг стандарт” от 1936 г., в които той предупреждава за възхода на Хитлер и опасността от политиката на помирение с Германия, възприета от тогавашното английско правителство.
Някои причисляват към журналистическото лоно и президента на САЩ Джон Кенеди заради наградата “Пулицър” за биография, която получава през 1957 г. за своята книга “Образи на смелостта” - в нея описва осем истории на сенатори, рискували кариерите си в името на своите морални позиции.
И друг известен американец е тръгнал от журналистиката - бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор има 7 години стаж като репортер, включително и по време на Виетнамската война.
Противоречивата фигура на бившия британски премиер Борис Джонсън (2019-2022) влиза в политиката след дълги години в медиите - започва като стажант във в. “Таймс”, но след скандал е уволнен.
Веднага започва работа като журналист в ежедневника “Дейли телеграф” и пет години (1989 – 1994) е негов кореспондент в Брюксел. От 1994 до 1999 г. е зам. главен редактор и главен политически наблюдател на “Дейли телеграф”, сътрудничи на програмата Have I Got News for You на Би Би Си, през 2000 г. става редактор на списание “Спектейтър”.
През лятото на тази година стана ясно, че Борис Джонсън се връща към първата си професия - журналистиката, като коментатор на таблоида “Дейли мейл”.
