Констативен нотариален акт за собственост върху Руската църква е издаден на Руското посолство в София по искане на руския посланик през 1997 г.
Това става ясно от негово копие, разпространено в страницата на Християнство.бг.
Нотариусът, подписал акта, посочва, че "на основание на приложените към молбата на посланика на посолството на Руската федерация в България писмени доказателства съставя този нотариален акт, с който признава Посолството на Руската федерация за собственик по дарение на земята, строителство на църката "Св. Николай Чудотворец" и правоприемство от Руското Царско дипломатическо агентство".
Придобиването му е на база единствено крепостен акт от 1898 г., както и скица и оценка на имота и квитанция, които се изискват при всяка нотариална сделка.
Имотът по нотариален акт включва дворно място с площ 1175 кв. м и построена на това място сграда на Руската църква "Св. Николай Чудотворец".
"Как с констативен нотариален акт се признава едно посолство за собственик на храм, без да са взети предвид каноничните и уставни положения на Българската православна църква, в смисъла на това, че храм “Св. Николай” не е просто недвижим имот, а молитвен дом в каноничния диоцез на БПЦ? И защо БПЦ не е била уведомена за тези стъпки?", питат от Християнство.бг, разпространили копието на въпросния констативен нотариален акт.
Междувременно русенският митрополит Наум, който е член на Св. Синод, оповести, че "храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква през 1914 г., намираща се в общия двор на тогавашната Руска легация - на ъгъла на ул. „Раковски” и ул. „Московска”.
От 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна я предава на Българската православна църква. “Съгласно решение на Св. синод на Руската православна църква от 10.10.1952 г. всички други руски православни енории, манастири и клир в България преминават в юрисдикция и владение на БПЦ”, написа владиката.
През 1944 г. храмът е силно повреден, като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия. В него през следващите години са назначавани различни български свещеници, а заедно с тях са служили и руски духовници, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
Отново с решение на Руската православна църква, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква „Св. Николай” в София е открито подворие, с представителни функции, като българските свещеници в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската православна църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
"През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно, неговата материална собственост не може и не би следвало да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен", посочва още русенският митрополит.
На 21 септември свещениците от руската църковна мисия в София бяха извикани в имиграционната служба на България, където им е връчена молба да напуснат страната ни до 24 часа, тъй като въз основа на доклад на ДАНС представляват заплаха за националната сигурност. Става дума за игумена на мисията на Руската православна църква в София архимандрит Васиан Змеев, секретаря на мисията протойерей Евгений и служител на храма.
В резултат на това Външното министерство на Русия заяви, че Руската църква в София затваря врати.
