Сега 83-годишната Свобода Димитрова е първото вписано бебе в гражданския регистър на освободения от румънска окупация Добрич. ”Родена съм на 21 септември, но вероятно заради събитията около 25 септември и влизането на българска армия в града разказвали са ми, че е било голяма бъркотия, не е имало администрация, съм записана на 26 септември 1940 г.. Когато баща ми отишъл да ме регистрира съм била номер първи. Вече българският чиновник там му казал, че, ако иска да запише детето си под номер едно, то трябва да е с името Свобода. Ако не се съгласял, щели да запишат момче с името Симеон. Баща ми се съгласил с удоволствие, решил, че това е много хубаво българско име и така съм записана в гражданския регистър под номер едно”, връща се в спомените Свобода.”Дядо ми , били са общо 10 братя и сестри, се връщат от Бесарабия, където преди това дедите им са изселили по време на Руско-турските войни, и се заселват в село Дропла. Прабаба ми е Марина, а прадядо ми Георги. И във всяко от техните семейства името Марина се възпроизвежда.Казвам го неслучайно, защото майка ми се казва Марина Захариева, а баща ми Петър Иванов. Баща ми беше техник, поправяше амортесьори на автомобили и беше известен в цяла България. След 9 септември 1944 г., понеже е бил майстор в занаята си, във врмето, когато са се създавали автотранспортните предприятия, са идвали да го канят като специалист от Варна, Русе, Пловдив, но той остава в Добрич. Имаше даже покана и от Канада. Майка ми беше главен готвач на Детската млечна кухня, изхранила е много добричлийчета. Имах много интересен живот със съпруга ми Янко Димитров, обичахме да пътуваме”, разказва Свобода и признава, че Денят на Добрич – 25 септември, винаги я вълнува.
„Веднъж, пак беше преди избори, бях на площада, имаше шатри за някакво събитие, когато виждам случайно Детелина Николова, тогава кмет на Добрич. Беше заедно с Камелия Койчева. Не я познавах лично, но знам, че мъжът ми Янко и Детелина са се познавали. Приближих се до тях и им казвам „Знаете ли кой е записан под номер 1 в българския регистър на Добрич. Първоначално те се стътисаха. След това започнаха редовно да ме канят на тържествените заседания на Общинския съвет на 25 септември. Първоначално се чувствах неудобно, но после свикнах. Запознах се с много хора – и обикновени, и управляващи държавата”, разказва Свобода. Сегашният кмет Йордан Йорданов го помолих да поправи един малък участък пред входа на Професионалната гимназия, защото буквално децата си трошат краката, той ми обеща и чакам да го изпълни.”И към двамата кметове на Добрич Детелина Николова и Йордан Йорданов изпитвам голямо уважение”, подчертава тя.
„Като талисман на Добрич, и тази година на 25 септември ще бъда на тържественото заседание на Общинския съвет”, заяви Свобода Димитрова. Припомни, че тъй като е била вписана под номер 1 в гражданския регистър на свободен Добрич, кръщенето й църквата го извършил Варненският митрополит. „На кръщавката тогава ми е подарил един кръст, който ми го откраднаха, но, за да запазя спомена, аз си донесох подобен от Америка”, преминава през спомени жената. Свобода и сега живее в Добрич, но отскача и до Америка, тъй като в Чикаго са дъщеря й Милена, зет й Любомир, двете внучки Симон и Вивиан, които вече са млади жени.Свобода е работила като счетоводител най-дълго в несъществуващия вече обувен завод „Добрич”, пенсионирала се в „Селскостопанска авиация”. Пожелава на всички добричлии и българи – да ценят свободата.
