Поне половин милион българи живеят на колела, сочи справка, направена от “24 часа” по данните от последното преброяване. Толкова са хората, които всекидневно пътуват от селищата спални към селищата работилници.
Те са главно около големите центрове - София, Бургас, Стара Загора, Варна и Пловдив, като посоките на движение са различни.
Например Пловдив е по-скоро град спалня. Оттам пътуват към промишлените зони, които са в съседни общини, а София е по скоро град работилница.
17 хиляди леки автомобила например влизат всеки работен ден в столицата, карани само от хора, които живеят извън нея, но работят в София. Това е капка в морето от онези 200 хиляди возила, които всеки ден преминават транзитно през столицата, слава богу, не през центъра. И почти незабележими на фона на онези към 500 хиляди коли, които самите софиянци карат всеки ден по улиците.
500 хиляди са всъщност само половината от регистрираните в столицата моторни превозни средства, но за останалата половина просто допускаме, че не се карат или поне не всеки ден.
Но трафикът от трудовите мигранти към столицата е сериозно предизвикателство за основните довеждащи булеварди, защото той преминава главно по тях и в часовете пик утежнява и без това тежката обстановка.
Да вземем за пример трафика от Перник. По данни на НСИ от последното преброяване 14 хиляди души с адресна регистрация в Перник работят в столицата и пътуват до нея и обратно всеки работен ден. Разделено на четири, колкото побира един автомобил,
това прави 3500 автомобила само от Перник
Този автомобилен трафик ползва главно два пътя – последните 19 километра от магистрала “Струма” (бивша “Люлин”) преди София. Оттам има два начина да се стигне до центъра – през булевард “Царица Йоанна” или през “Сливница”. Изключение правят хората, които работят във и около индустриалната зона на Божурище, защото те поемат в друга посока.
Камионите над 12 тона, които нито може да влизат в центъра на града, нито да се движат през Владая, поемат на изток по околовръстното, за да стигнат до неговата разширена южна дъга и оттам да поемат в различни посоки.
Другата част идва през стария път през село Владая и квартал “Княжево”, създавайки доста проблеми на влизане в столицата, защото там се движи по най-обикновена улица, състояща се от четири ленти. И накрая се изсипва на може би най-натовареното кръстовище в България - между булевардите “Никола Петков” и “Цар Борис Трети”.
Онези, които продължават до центъра на града, преминават сравнително безконфликтно по “Цар Борис Трети”, но заслугата за това трябва да се отправи към легендарния кмет на София от миналото инж. Иван Иванов, по чийто проект е направен този булевард.
Историята гласи, че през 30-те години на миналия век жители на тогавашните села Павлово, Княжево и Овча купел го съдели за отнетите им ниви. И на въпроса на съдията
кому е нужен толкова широк булевард,
инж. Иванов отговорил: “Ще дойде време и ще ме съдите, че съм го направил прекалено тесен”.
Значителна част от трафика от Перник, може би около половината, се отправя обаче още от кръстовището надясно в посока южната дъга на околовръстното, тъй като значителна част от хората работят в районите около “Симеоново”, “Драгалевци” и още по-нататък – в “Младост”, към Бизнес парка, Герман, Панчарево, Лозен или още по-далеч. В зависимост от крайната точка на пътуването би могло да се каже, че при нормален трафик пътуването от Перник до София с личен транспорт отнема около 40 минути от врата до врата.
Но не са само перничаните - според данните още 52 600 души пътуват всеки ден на работа в столицата от Елин Пелин, Костинброд, Своге, Божурище, Горна Малина, Ихтиман. Преброителните карти на НСИ хванаха даже
хора, които пътуват всекидневно чак от Дупница и от Мездра, макар че са доста малко.
А всичко това означава още 13 500 леки коли, които влизат ежедневно в столицата, или общо към 17 хиляди. Разбира се, има предприятия, които разполагат със служебен транспорт, а има и хора, които пътуват с влак или автобус. Но те не са толкова много – само десетина процента. От друга страна, не във всяка лека кола сядат по четирима души, така че нищо чудно наистина 17 хиляди коли да влизат в столицата само с работещи в нея.
От целия този трафик сравнително безпроблемно до столицата пътуват от Елин Пелин и от Костинброд, Ихтиман и Вакарел – те се качват на магистрала “Тракия” и колкото и тя да е претоварена, след десетина минути са пред столицата. Може да поемат надясно по разширената част на околовръстното, за да стигнат до многото предприятия в тази част на софийското поле. Може да стигнат за още двайсетина минути до центъра през булевард “Цариградско шосе” или ако им е по-удобно – през “Ботевградско шосе”.
Или да поемат наляво към Герман и останалите селища и кварталите около южната дъга. В крайна сметка
цялото пътуване отнема също около 40 минути
Малко повече време отнема на пътуващите от Горна и от Долна Малина, Мусачево, Горни Богров – те трябва да карат по подбалканския път, за да стигнат до началото на “Хемус”, а това в натоварената част от денонощието им струва трийсетина минути.
Оттам трафикът се разпределя сравнително равномерно. Работещите в западните индустриални зони на София имат бърз и лесен достъп до тях през северната скоростна тангента. Докато стигнат до Божурище, тези коли се смесват с трафика от Костинброд, Нови Искър, Петърч, Мировяне, Мрамор, дори от Годеч. Но все пак това са пътища с габарити на магистрала, т.е. по тях пътуват и много тирове.
Засега най-трудно пътуват до работа в столицата хората, които живеят в направлението Сливница и Драгоман. В една част от този път те ползват готовите части от магистрала “Европа”, но не и за последните двайсетина километра преди столицата,
отсечка, която тепърва ще се строи
Когато това започне, движението ще се пренася от едното платно в другото и обратно, така че влизането им в столицата ще бъде максимално затруднено. По-точно достигането до Божурище и “Люлин”, защото работните им места може да са толкова отдалечени оттам, че да се налага да пътуват още толкова.
Като цяло в страната има близо половин милион души, които живеят в едно населено място, но работят в друго, показа преброяването от 2021 г. Точният им брой е 495 хиляди. Освен столицата другите градове, към които има голям трафик от ежедневни трудови мигранти, са Стара Загора, Варна и Пловдив.
В България има общини с много малко население, в които обаче има голяма фирма. И тъй като местното население не е достатъчно, голяма част от работещите идват от други населени места и дори общини. Такова е положението в Челопеч – 75% от работещите там идват от друго място. Созопол и Несебър също нямат достатъчно местно население и над 70% от работещите там пътуват всеки ден до тези общини.
