Над 80 години съратници, изследователи и негови родственици спорят дали е бил с тъмни, или светли коси, сини или черни очи, със или без брада
Общоизвестно е, че бъдещият герой, роден в семейството на дребния търговец Грую в Копривщица със съвсем невзрачното Гаврил Груев Хлътев, взема името на полския революционер Антон Бенковски. Това става през август 1875 година, когато е в Цариград, за да ръководи подпалването му от вси страни според замисъла на Панайот Хитов.
Българският революционен централен комитет е събрал 300 австрийски жълтици, които са 155 турски лири, влиза в преговори с един черногорец, който им обещава, че ще включи като подкрепа на делото 2000 свои сънародници, които само чакали сигнал, но за това трябвало да се плати добре. Комитетът в Букурещ няма толкова пари, черногорците се отказват, а Бенковски сам решава да действа с помощта на свои другари и отива в Цариград, за да го пали. И това не става и посърнал се прибира в Букурещ. Там пък намира избягалия от каторга Стоян Заимов, който за 5 лири е купил паспорта на поляка Антон Бенковски, заточен от руското правителство на остров Сахалин, но успял да се измъкне. После го закрилял френският посланик в Япония и му помогнал да се върне в родината си. В Цариград полякът продал паспорта си, който пък Заимов дал на Гаврил Хлътев, той си харесал името и го присвоил.
Загадка обаче е как е изглеждал апостолът на Четвърти революционен окръг
по време на Априлското въстание Георги Бенковски.
Този въпрос години наред буди от желание за достоверност всякакви мистификации. Най-напред тон дават негови родственици, намесват се останали живи съратници, а впоследствие нивото на спора вдигат и научните среди. Всички тези неразбории произтичат от факта, че ръководителят на въстанието има само една-единствена снимка, при това в цял ръст. Тя е направена във фотографското ателие на Паскал Себах в Цариград през 1868 г. Преди това той на около 22 г. е напуснал родната си Копривщица, защото неговият съгражданин Станю, с прозвището Стрелката, го е взел със себе си да му помага в търговските дела в близкия до средиземноморското крайбрежие на Турция град Денизли.
Малко сведения има за живота му от онова време, тъй като по-късно се включва в четата на малоазийския грък Лефтер войвода, действаща около Измир. Вероятно го привлича съгражданинът му Добри войвода, който е знаменосец. Лефтер е убит през 1868 година и Гаврил става охранител на персийския консул в Анкара. Вероятно по това време той си прави и снимката при посещение в Цариград. Сега тя се датира от 1875 г., което е доста спорно. Тогава бъдещият апостол е около 25-годишен (дълги години се обявяват различни дати за рождението му, докато се установи, че е роден на 21 септември 1843 г. - б.а.). На тази снимка Бенковски е с фес на главата, а тя става известна едва през 1901 г.
Веднага след Освобождението обаче негови сподвижници, приятели и връстници насочват усилия към откриване на снимка с неговия лик. Няколко години се разпространява снимка, уж от преминаването на Хвърковатата чета в Поибрене и полагането на клетва от нови участници в нея. На снимката са написани няколко имена, сред които и това на Бенковски. После се установява, че останали живи поборници от селото веднага след 1878 г. са направили възстановка на срещата им с Бенковски и речта му в църковния двор през април 1876 г. Тя е по повод на това, че селският поп Недельо Николов бил “кръстоносец на Хвърковатата чета” и заклел 6-има души от Поибрене при преминаването им в четата.
Тогава е търсена някаква прилика с Бенковски, но тя е твърде относителна и поради тази причина – недостоверна. На снимката вместо Бенковски е Делчо Иванов Уливера, в къщата на когото Бенковски отсяда.
Установяването на лика на Бенковски обаче става все по-наложително. Негови сподвижници, за да увековечат подвига му, се водят от мисълта, че
външният образ е твърде важен, защото в него се събират всичките представи за героя
През 1896 г. И. Бобеков, брат на Павел, председател на военния съвет в Панагюрище по време на Априлското въстание, успява да убеди пазарджишкия окръжен съвет да финансира и издаде книга за 25-годишнината от Априлското въстание в Панагюрище, озаглавена “Панагюрското въстание”. Обявен е търг със срок три години. Никой от тогавашните писатели обаче не се наема с това дело. След като изтича срокът, окръжният управител Бойчев натоварва Стоян Заимов с написването и издаването на книгата. Той тръгва на проучвания из Родопите, Стара планина и подбалканските градчета с художника живописец Иван Ангелов. Двамата определят местата, лицата и сградите, които да се снимат. Снимките прави фотографът Иван Карастоянов. Наред с местностите на боевете тогава
за пръв път са снимани и родните къщи на Апостола Левски, Тодор Каблешков и Георги Бенковски,
както и негов портрет без фес. Те са изложени в Девическата гимназия в Пловдив, тъй като въпросът за книгата е поставен на гражданско обсъждане. Оформлението на тома е дело на Иван Ангелов, който прави и няколко портрета на най-важните дейци на Априлското въстание, както и на ръководителите на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
По-важен е въпросът за първия портрет на Бенковски, който се появява тогава, включен е в книгата и се налага в обществото. Най-напред обаче представителите на Маджаровия род – политикът Михаил Маджаров, който е племенник на Бенковски, и дъщеря му, писателката Ана Каменова, оспорват, че това е истинският Георги Бенковски. Те се позовават на факта, че цветовете на очите и косата не отговарят на истинските, които те, разбира се, не само съвсем добре познавали, но и в детайли си спомняли. Тогава тръгва и слухът, че жената на съдружника на Бенковски от времето, в което той бил абаджия в Анадола, дала снимка на мъжа си за книгата и така той, поне физически, се превърнал в героя.
Истината обаче е малко по-различна. Използвайки единствената снимка на Бенковски, от главата на когото маха феса, при това черно-бяла, Иван Ангелов едва ли е могъл да добие представа за цвета на очите и косите му, ако не се е срещал с негови приятели, роднини и сподвижници. Само че Ангелов не прави това и изобразява Бенковски с тъмни очи и коси.
Роднините на Бенковски пък съвсем не си дават сметка, че позата, облеклото и чертите на лицето са оригиналните.
През 1939 г., на не особено известния скулптор днес Драган Лозенски е възложено от училищното настоятелство да направи паметник на Бенковски в едно от столичните училища. Той се среща с Михаил Маджаров, за да се опита да разбули мистерията как е изглеждал Бенковски и да го изобрази максимално достоверно. Проучванията му са спрели дотам, че разпространяваният портрет бил на неговия съдружник абаджия в Турция.
Маджаров му обяснява, че Бенковски е с брада, и му дава снимка в цял ръст, публикувана в “Илюстрована седмица” по повод 50-годишнината от Априлското въстание.
През 1956 г. Ана Каменова отново подновява спора за истинския лик на апостола на Четвърти революционен окръг и пише голяма статия във в. “Литературен фронт” в броя от 3 май. Тогава тя лансира бащината снимка, на която “техният и истински” Бенковски е в цял ръст и с брада. Писателката не казва нищо ново. И тя като баща си приема без грам съмнение тази снимка за достоверна, на която дори изписва, че това са членове на БРЦК в Букурещ и дори написва: “1. Левски, 2. Бенковски”.
Изследователят Христо Йонков обаче отговаря в брой 124 на в. “Труд” и помества съвсем различен портрет на Бенковски, близък до този на Иван Ангелов. Йонков се аргументира, че
“Илюстрована седмица” била типично жълто издание,
в което “било обикновено явление с чисто търговска цел да се вършат безобразни фалшификации на исторчески документи”. Йонков е прав. Тази снимка се пази в отдел БИА на Националната библиотека с анотацията, че това са български патриоти, участвали в Сръбско-българската война с руския офицер капитан Григорий Филипович Зандик. Той е с брада и именно него Каменова представя за Бенковски Тя се доверява изцяло на своя баща. Любопитно е обаче защо той, след като е виждал Бенковски, вярно, в младите му години, се е объркал относно неговия лик. Вероятно го е водила мисълта да открие достоверния образ на своя бележит роднина от по-късните му години, което пък води и до догадки.
А скулпторът продължава издирванията си. Той се сеща, че професор Михаил Димитров за това време е най-известният изследовател на Ботев, Каравелов и БРЦК в Румъния и се обръща към него за съдействие. Професорът пък го насочва към сина на Баба Тонка Никола Обретенов, който по това време е навършил 90 години. Той му изпраща “цариградската снимка” на Бенковски и след няколко месеца умира.
С по-малки перипетии е свързано откриването на личния уинчестър на Бенковски.
Днес той се пази в къщата музей в Копривщица. И в това дело е замесен Стоян Заимов, пак по повод на книгата за 25-годишнината от Априлското въстание. При обиколките си из Родопите и Средна гора той се срещнал и с неколцината останали живи от Хвърковатата чета. В Етрополския Балкан разбрал, че е паднал убит вторият секретар на Бенковски Белопитов. Тогава Бенковски, вече предвиждайки края на четата, смъкнал от рамото пушката си марка уинчестър и я дал на Цене Георгиев, като му казал: “Подарявам ти пушката си заради верността и героизма ти.” След като четата се разпръснала, Цене се крил из селата на Етрополския Балкан и така дочакал 1878 година.
При обиколката си Заимов се среща в Ихтиман с поибренеца Никола Николов, участвал в четата. Той пък му казал, че Цене Георгиев се е преселил в село Торос, Луковитско. Заимов му пише писмо и пита за пушката. Цене му отговаря, че бил
закъсал за пари и я продал за една турска лира
в Сомовит. Заимов сега пък пише на околийския началник, намерил пушката в някой от известната в града фамилия Гюрови, който пък от своя страна се съгласил да му я предаде. Тъй пушката се озовала в Панагюрище, а после и в Копривщица.
Друга мистерия ражда неговият приятел поп Грую. Тя е, че заместниците му в Четвърти революционен окръг искали да убият Бенковски, защото не били съгласни той да е апостол. Попът се сприятелява с Бенковски при идването му в Панагюрище през февруари 1876 г., после заклева участниците на събранието в Оборище. След 1878 г. описва спомените си в нещо средно между приписка и поема в немерена реч. Там пише, че на 14 април в Оборище получил по Теофил Калугеровеца писмо от Бенковски да постави на 7 места стражи, да си вземе оръжието и веднага да тръгне за Панагюрище към къщата на Георги Найчев. Попът поставил по пътя на 7 места общо над 20 човека. В Панагюрище пък намерил Петър Братков, който му казал: “Работата ви нещо на зло клони.”
От по-сетнешния разговор станало ясно, че някои искали “да сторят зло на Бенковски”. Поп Грую продължил да търси истината и разбрал, че петима души уговаряли Илю Стоянов-Сотника да убие Бенковски и да няма въстание. Сред петимата той посочва и Павел Бобеков, първия му помощник, а останалите били Петър Щърбанов, Стоян Джуджев, Петър Братков и Захари Койчев.
След години изследователят Ст. Костурков пише, че и той бил чул подобно нещо, но не уточнява дали е вярно. Версията за убийство на Бенковски преди въстанието обаче подхваща Д. Страшимиров. В своя двутомен труд “История на Априлското въстание” той изтъква, че причината, която задължава Бенковски да свика събранието на Оборище, били раздорът и възникналите несъгласия, защото апостолът не се допитвал до никого, заповядвал всекиму и не обичал да му противоречат.
