Засега в депозити у нас има 100 млрд. лева, а във фондове - само 10 млрд. Но затова пък вторите нарастват
В какво банките инвестират парите ни, за да носят доходност? Как във времена на ниски лихви те опитват да задържат клиентите си?
Един от възможните отговори е - в инвестиционни фондове, които са част от финансовата група. Всеки, който има спестени пари и те не са му нужни веднага за потребление, може да стане инвеститор в такъв фонд.
Как работят фондовете?
Те обединяват парите на много индивидуални инвеститори със сходни очаквания и на свой ред ги влагат в различни финансови инструменти. Така дори и размерът на една индивидуална инвестиция да е малък, а управлението на вложените пари да е трудно и рисково, тези две бариери отпадат.
Купувайки дялове от фонд, индивидуалният инвеститор става собственик на пропорционална част от всички негови активи. Размерът на тази съсобственост зависи от размера на личните активи.
Тъй като личните пари на всеки са разпределени между голям брой активи, то вероятността за резки спадове в стойността им е много по-ниска, отколкото ако сам влага в такива инструменти. След договор с такъв фонд притежателят на парите вече не взема решения как и къде да се влагат те, това е работа на професионални мениджъри.
Всеки инвеститор с помощта на професионална консултация може да избере своя фонд. Консултацията е нужна най-малкото защото има много видове фондове и
не всеки има нужните знания,
за да знае какво ги отличава. Решението най-често трябва да бъде измежду: индексни фондове, взаимни фондове, борсово-търгувани, активни фондове, пасивни фондове, такива, опериращи на паричните пазари, хеджфондове, смесени фондове, колективни инвестиционни схеми, договорни фондове и още други по-малко популярни.
Разликите пък често са значителни и предполагат информирано решение. Например стойността на един дял в индексен фонд зависи от движенията в стойността на активите, в които е вложил средствата. Ако фондът се търгува на борсата, тогава към тези колебания се добавят и колебанията в борсовите цени. Фондовете, управлявани пасивно, следват за по-дълъг период от време индекси на акции от тяхната кошница, за разлика от тях активните фондове могат да подменят акциите в кошницата в търсене на по-висока доходност при по-малък риск.
Как да се вземе информирано решение?
Първият съвет е независимо от офертата на мениджърите на фонда да поискате информация за: инвестиционните цели, видът на инвестиционната политика, какви комисиони и други разходи събира, как се представя този фонд в последните 5 години, как се управлява той, какви са процедурите за купуване и обратно изкупуване, както и дали има лимити за първоначалния капитал.
Всички фондове имат свое портфолио. Най-често те инвестират парите в няколко вида активи. Първо, капиталови инструменти, които най-често са обикновени акции. Втората линия за инвестиции са финансовите инструменти с фиксиран доход, каквито са облигациите и държавните ценни книжа. Това са т.нар. “защитни” активи, защото при тях има възможно най-ниския риск от загуба, а доходността им е предварително известна.
Фондове на паричния пазар влагат в депозити и други инструменти с фиксиран доход. Например в имоти, като тази инвестиция зависи не само от качеството на активите, но и от колебанията на целия имотен пазар.
При вземането на решение за избор на фонд не по-малко важна е преценката за съотношението доходност и риск. Според експертите,
има няколко прости правила
извън максимата, че търсенето на по-висока доходност означава по-висок риск за вложението.
Първото правило е, че по-кратките периоди изискват по-консервативна стратегия. Тогава е добре да се насочите към фонд, в който акциите са до 20% от целия портфейл, а останалите 80% дават стабилност и предпазват основната част от капитала от загуби.
Второто правило е, че ако нямате сериозни спестявания, шансът нещо непредвидено да ви принуди да изтеглите инвестираните средства е голям, което ще донесе загуби.
Както всяка друга инвестиция, вложените във фондове пари носят определени рискове. На първо място, валутен риск, което означава, че ако дяловете на фонда, който използвате, са деноминирани във валута, различна от тази, в която смятате да похарчите средствата си,
лошо съотношение между двете може да намали резултата
Има и лихвен риск- промените в лихвите не се отразяват само на депозитите, а и на цените на акции, облигации и други ценни книжа и влияят на целия пазар. Инфлационният риск пък идва от това, че търсената доходност не означава нищо, ако не бъде съпоставена с инфлацията. Дори 12% доходност, което не е необичайно да се постигне при инвестиране във фонд, в година с инфлация над 15% води до отрицателна доходност.
Има и политически риск, който произтича от това, че някои политически решения биха могли да бъдат пагубни за цените на всички активи на даден пазар. Съществува и риск от недостатъчна диверсификация, който е толкова по-малък, колкото парите са поделени измежду възможно най-много активи.
Не бива да се пренебрегва и рискът от лош мениджмънт, т.е. от недостатъчен професионализъм в управлението.
Тъй като най-често критиките за високи такси са фокусирани към банките, добре е да се знае, че инвестиционните фондове също има такива. Затова, преди да изберете фонд, е важно да разбирате добре всички разходи, които ще трябва да направите.
Още по-добре е и да се сравнят цените с тези на няколко подобни фонда
Всеки фонд събира административна такса, за да издържа администрацията на фонда. Такса “вход” или встъпителна, която събират не всички фондове. Обикновено тя е еднократна и може да бъде процент от инвестираните средства или фиксирана сума.
Такса при “изхода”, която може да бъде при обратно изкупуване на дела, или наказателна, ако си поискате парите преди срока по договора.
Най-важна е таксата за управление. Тя обикновено е от 1 до 3%, но тъй като се плаща за целия период на управление, делът ѝ в общата сума на таксите е висок. Добре е да се знае още, че при обратно изкупуване има и според “купува/продава”, т.е. разликата в цените за купуване на дялове и тяхното обратно изкупуване.
Какво показват данните на БНБ за активите на инвестиционните фондове. В сравнение с банките те все още управляват стотици пъти по-малко пари. Депозитите вече са над 110 млрд. лв., докато активите на всички фондове у нас все още са около 10 млрд. лв.
Хората, които влагат парите си във фондове, предпочитат тези, които инвестират в акции, като над 56% от средствата са поверени на български фондове.
В същото време балансираните и тези, инвестиращи в недвижими имоти, не се радват на голям интерес. Спада интересът и към фондовете, които влагат парите, които управляват, в облигации – в последната половин година те се свиват с по 100 млн. на тримесечие.
С най-голям дял от парите, вложени във фондове, остават левовите инвестиции – над 66%, следвани от тези в евро – 28%, които отбелязват леко намаление на дела си в сравнение с преди година, когато са били 33,2%. Не само националната валута е предпочитана от местните фондове, но и България е основна дестинация за ресурсите им.
Централната банка отчита, че вложенията у нас се увеличават на годишна база, а инвестициите зад граница намаляват. Фондовете, инвестиращи в ценни книжа, предпочитат българските – над 53% от парите са вложени в тях, емитираните от държави в ЕС имат дял от 39%, издадени от балкански държави и Русия заемат едва 0,9%, а в американски книжа са вложени 1,2% от средствата.
