Опасността от легализирането на бакшишите е в това, че ресторантьорите тутакси ще вдигнат със същия процент цените
Преди няколко месеца българските ресторантьори поискаха държавата да легализира бакшиша и да приеме едни примерно 10% да се добавят към сметката в заведенията. Тогава се вдигна много шум и това бе възприето като поредната наглост на този бранш. Но истината е, че предложението бе по-скоро идея да се установи легалният статут на парите, които клиентите така или иначе оставят на обслужващия ги персонал.
На първо място така се избягва възможността, когато органите на НАП установят разлика между касовата наличност и регистрираното на фискалните апарати в едно заведение,
да налагат глоби и дори да затварят заведението
По сегашния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс данъчните имат право да проверяват дори какъв оборот е събрал всеки сервитьор в себе си и ако касовият апарат показва примерно 500 лв., а той държи в джобовете си 560 лв., имат право да наложат глоба до 2 хиляди лв. на заведението, защото тези 60 лв. се считат за неотчетени пред фиска.
В по-тежки случаи, примерно когато се установи, че касовата наличност на цялото заведение е значително по-висока от това, което показва апаратът, заведението дори може да се затвори за 30 дни.
Ако се узакони бакшишът обаче, в самите касови бележки трябва да пише, както е в много страни по света: бакшишът е включен в цената. Т.е.
приходите от него би трябвало да се облагат
– върху тях да се начислява ДДС, което влиза в хазната. Този служител, който взема частта от прихода, която се смята за бакшиш, ще трябва да плати данък върху този доход, както и осигурителни вноски.
Но противниците на идеята веднага възразиха с мотива, че ако по законодателен път бакшишът стане легален и се включи в сметките, ресторантьорите, таксиметровите шофьори, фризьорите и прочее тутакси ще добавят тези 10 или колкото процента се реши върху сегашните сметки. А това веднага ще вдигне цената на всяка услуга. Което в условията на висока инфлация едва ли е разумно да се прави.
Освен това не е много сигурно, че ако законодателят приеме бакшиша за легално плащане, точно ресторантьорите ще направят счетоводни книги, за да отразяват тези плащания, или ще си направят труда да облагат този доход с данък и да плащат осигуровки върху него. По-вероятно е да направят опит да го скрият, т.е. хазната няма да получи нищо от бакшишите и те пак ще си останат в джобовете на сервитьорите. Разликата ще е само тази, че НАП няма да може да глобява при разлика между касовата наличност и отчетеното от фискалния апарат.
Пък и бакшишът е форма на благодарност към конкретен човек,
който ви е обслужил и вие сте останал доволен от неговото обслужване. Няма как това да е конкретно определена сума и няма как да влиза в касата на цялото заведение, защото е предназначен за точно определен човек от персонала.
Легализирането на бакшиша означава и че вместо работодателите в тези браншове да вдигнат заплатите на персонала си, оставят индексирането да го правят самите потребители. Ресторантьорският бранш е пословичен с ниските заплати - средната заплата там винаги е в дъното на класацията и по последни данни е съвсем малко над хиляда лева месечно. Само че потребителите не са работодатели и не е техен проблем да издържат работещите в заведенията.
По време на пандемията, когато много заведения затвориха, работещите се разбягаха дори в онези ресторанти, чиито собственици успяха да получат държавни помощи, за да плащат разходите си за персонал. Което означава, че бакшишът и досега е бил значително перо от възнагражденията на обслужващия персонал. Лишени от него и оставени само на официалната заплата, сервитьорите очевидно не издържат икономически.
А масовизирането на картовите разплащания прави проблема с бакшиша още по-сложен. Хората вече масово плащат през ПОС терминали. Ако примерно в ресторанта дойде сметка от 200 лева, много хора казват, че дават 240 лв. Но тези 40 лева остават във фискалната памет, а заведението
в края на месеца трябва да ги включи в отчета си пред НАП
Което означава да плати данък върху тях. В други държави легализирането на бакшиша е направено точно по този начин - във фискалната памет има поле “бакшиш” и в нея фигурира сума, която всеки клиент сам си определя. При данъчна проверка тази сума се отчита като необлагаема и не вдига данъчната основа. А счетоводството я рагистрира като дължима към конкретен служител сума.
Разбира се, управляващите имат последната дума дали да се узакони бакшишът и под каква форма. Само че нито едно правителство в последните години не изглежда ентусиазирано да го направи. Във финансите и в данъчната сфера действа правилото, че усилията, които ще се полагат за събирането на един налог, трябва да са правопропорционални на приходите от него. А по груби пресмятания всяка година към 150 млн. лв. минават от един джоб в друг под формата на бакшиши, следователно приходът в хазната ще е между 10 и 15 млн. лв. За тези пари май не си струва усилията.
