Спор между фермери и еколози дали да бъде забранена пашата в националните паркове
Езера, оградени с електропастири, ще виждат все по-често туристите в Пирин. Така ги опазват от животните, които навлизат на водопой или за разхлаждане. Ако не се вземат мерки сега, след години някои от красивите планински езера може да са само спомен. Животните ще променят химичния състав на водата, може да се стигне и до ерозия и разрушаване на бреговете, а това гарантира превръщането на езерата в блата.
На територията на Национален парк “Пирин” електропастири вече пазят Спанополски езера, Превалско, Тевно и Башлийско езеро.
Така се oграничава високопланинската паша на едър рогат добитък в непосредствена близост до по-плитките езера и оттам замърсяването им с биогени, причиняващи заблатяване и изплитняване, влошаване на екологичното състояние, ерозия, разрушаване на бреговете, намаляване прозрачността на водата.
Общата обиколка, оградена с електропастири, е близо 5000 метра, а загражденията са поставени на разстояние 5 до 10 метра от границите на водното огледало.
По два реда оградна тел протича ток
с напрежение 12 волта. Единият ред е монтиран на разстояние 40 до 50 см от земята, другият - на 90 см. Монтажът е на дървени колчета, разположени на 6 метра едно от друго и забити на 30 см.
Соларни панели осигуряват зареждането на акумулаторите, поставени са и предпазители от гръмотевици. На всяко езеро има по три табели, които информират туристите за наличието на електропастир, предупреждават за напрежението и опасността, която крие. На всяко от езерата има по две системи за врати, които осигуряват достъп на туристи, служебни лица и др.
Електропастирите се слагат в началото на лятото, когато започва пашата на животните във високите части на планината, и се демонтират преди зимата.
Поставянето им е част от голям проект на Националния парк “Пирин” с пакет от мерки за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна в защитена територия. Освен ограничаване на достъпа до езерата бе направено геодезическо
заснемане на водните огледала
за проследяване на евентуални промени и изследване на хидробиологичното състояние на езерата. И още - рехабилитирани са участъци от туристически маршрути, изпълнени са дейности за превенция и борба с пожарите, изградена бе система за регистриране на изстрели с цел защита от бракониери на дивата коза и кафявата мечка. Изготвено е и мобилно приложение с информация за регламентираните маршрути на територията в защитената зона. Това разказа Росен Баненски, директор на Национален парк “Пирин”.
В Пирин има над 170 езера, но само няколко са застрашени
от ерозия на почвата по бреговете и нарушение на водното огледало. Направените анализи след вземане на проби сочат, че има опасност от повишено заблатяване и потъмняване в някои езера и се налага предотвратяване на всякаква външна намеса, която би довела до промяна на химичните показатели, понижение нивото на водата, утъпкване на плаващите торфени острови и вливане на замърсени води.
Все още няма основания за тревога, но изследваните езера са плитки и са с малка акватория, заради което са твърде уязвими на въздействия от всякакъв характер. Предприемането на превантивни мерки за опазването им в настоящия момент е силно препоръчително, се казва в становището на експертите по проекта.
Парк “Пирин” ще предприеме мерки по продължителен мониторинг в рамките на поне 7 години на едно или две езера в различните дялове на планината и ще продължи и да се ограничава достъпът на пашуващи животни, обясниха от парка.
В последните години намалява броят на животните, които пашуват във високите части на планината. През тази година са предоставени 5173 ха пасища за 2299 овце, 2050 говеда и 30 коня. Според плана за управление на националния парк в защитените територии на паша могат да бъдат извеждани около 3000 крави и 16 000 овце от 1 май до 30 октомври.
Еколози обаче упорито настояват за забрана на пашуването в националните паркове. Наскоро от коалиция “За да остане природа” изпратиха писмо до премиера акад. Николай Денков и министрите на околната среда и на земеделието Юлиян Попов и Кирил Вътев за спиране на субсидиите за паша в националните паркове.
Преди повече от 20 г. обаче точно еколозите настояха за подпомагане на сезонната паша в защитените територии. Тогава поводът е бил, че в Национален парк “Централен Балкан” намаляват откритите площи поради обрастването с дървесна и храстова растителност, главно сибирската хвойна. След това станало ясно, че вместо да поддържа тези открити високопланински площи, мярката е нанесла
щети върху субалпийските и алпийските
тревни местообитания, торфища и езера.
“Специалната субсидия за паша на животни в националните паркове привлече в тях животновъди от цялата страна, някои от които пътуват до тях от другия край на България с хиляди животни. Така броят на кравите в НП “Централен Балкан” се увеличава от 500 през 2006 г. на 8045 през 2022 г., а в Рила - от 396 на 8338”, се казва в писмото на еколозите.
Те твърдят още, че нито кравите, нито овцете пасат хвойна и така не са повлияли на нейното разпространение по откритите пространства. Освен това експертите в трите национални парка
“вместо да се занимават с контрол на бракониери
и незаконни МПС, трябва да гонят крави от езера и гори”. Припомнят, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера, в които е забранено къпането на хора, и няма как с наличните служители да се охраняват всички езера. Цитират проучване, че прилагането на мярката е довело до прекомерно утъпкване на почвата, а химичният състав на водата в езерата се е променил.
Точно на обратното мнение са от Българския фермерски съюз. Оттам твърдят, че “тревните местообитания са оформени и поддържани именно от пасищните селскостопански животни, които пашуват в тях от хилядолетия.
“Без тях тези местообитания са обречени на изчезване
поради обрастването с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна”, коментира ас. д-р Иван Механджийски, член на УС на Българския фермерски съюз и председател на Развъдната асоциация на българските породи говеда.
Според фермерската организация не е вярно, че във високите части на планините са започнали да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят. Сочат данни от преброяване през 1905-1910 г., когато броят на говедата в България е бил 2 019 000, броят на овцете 8 669 000, на козите - 1 465 000, което е в пъти повече от сега. Тогава са се отглеждали основно местни породи селскостопански животни, и очевидно натоварването на пасищата е било в пъти по-голямо.
“Това са трудни, необлагодетелствани райони, силно застрашени от обезлюдяване, в които не е лесно да се намери поминък и затова обезлюдяват. Не е много еко да затрием тревните местообитания в парковете, да отнемем на хората в необлагодетелстваните райони един от малкото поминъци, които имат, и да обезлюдим селата”, се казва още в позицията на Българския фермерски съюз.
