Проблемът е най-вече в слънчогледа, а оттам и в цената на олиото - реалната себестойност заради лошата реколта била 1000 лева на тон, а предприятията в очакване на евтиния внос свалили изкупната цена на суровината под 600 лева
Премиерът Денков е категоричен, че държавата е подкрепила производителите с над 2 милиарда лева тази година и ще иска още компенсации за тях от Еврокомисията
Асен Василев обвини служебните министри на Радев, че са ощетили народа с по-скъпи храни, въвеждайки забраната
Кой е прав за украинското зърно? Новата власт в парламента и правителството, която е убедена, че ако отново бъде разрешен вносът от воюващата страна, цените на много стоки в България ще паднат.
Или родните производители на пшеница, слънчоглед и царевица, които заплашиха с протести, защото държавата не им помага и те са неконкурентни на вътрешния пазар. Дори говорят за масови фалити.
Забраната бе въведена през април първо със срок до края на юни, но след това служебното правителство я удължи до 15 септември, след като България, Полша, Унгария и Словакия издействаха това от ЕК след протести на производителите, които настояваха, че украинците подбиват вътрешните пазари.
Големият спор е за слънчогледа, а оттам и за олиото.
Украинският е влизал преди забраната на цена от около 700 лева на тон. Когато обаче е въведена тя, у нас българският слънчоглед е вече по 760 лева на тон и предприятията за олио са купували български слънчоглед по около 200 хиляди тона месечно.
Малко преди 15 септември, в очакване на по-евтиния украински слънчоглед, предприятията за олио свалили изкупната цена до 600 лева.
Според българските производители
и с украинския внос олиото пак ще струва поне 3,50 лева в магазина,
защото големите печалби всъщност отивали в заводите за олио.
Те припомнят, че преди войната в Украйна, когато тук изкупната цена на българския слънчоглед е била 1200 лева на тон, олиото е струвало 3 лева. Днес при почти двойно по-ниска цена на суровината българите готвят пак със скъпо олио от 3,50 лева нагоре.
Според зърнопроизводителите войната е направила цената на украинското зърно още по-ниска, а Европейската комисия обещала, но не подкрепила родния бранш. Те твърдят, че себестойността при ниските добиви тази година от слънчоглед у нас е всъщост над 1000 лева тон.
И нашата, и украинската пшеница са на еднаква цена - около 320 лева на тон. Българите обаче смятат, че това е също под себестойността и се притесняват, че при отваряне на пазара никой няма да иска да изкупи българската продукция.
Премиерът Николай Денков категорично опроверга твърдението, че държавата не помага на зърнопроизводителите и напомни, че за 2023 г. на тях са били вече изплатени 2 милиарда лева.
Въпреки това правителството ще иска от ЕК още компенсации за бранша, но и средства да се ремонтира инфраструктурата, по която да минава зърното. Вносът на украинско зърно в България ще се вози транзит към Гърция, откъдето ще се товари за други държави.
Според Денков в проблема има две гледни точки - на производителите, но и на
правителството, което има грижата да осигури по-ниски цени на храните,
фуражите, да има по-ниска инфлация и повече постъпления в бюджета.
Премиерът е пресметнал, че загубите от спирането на вноса за тази година са 146 млн. лв., защото тези пари е можело да отидат за здраве, образование или за зърнените заводи.
Финансовият министър Асен Василев пък е убеден, че заради забраната за внос на украинско зърно хазната е била лишена от 40 милиона лева приходи.
Той обвини министрите, назначени от Румен Радев, че са принудили целия български народ да плаща по-скъп хляб, по-скъпо брашно и по-скъпо олио и фуражи. Оттам и по-високи цени на млечните и месните продукти, за да защити един сектор, който миналата година е генерирал декларирана печалба от 2,5 млрд. лева.
Съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков, който е един от вносителите на проекторешението, също защити тази позиция, защото по-важно за нас е инфлацията на храните за всички 7 милиона българи.
Втори сюжет се появи от “зърнената драма” -
земеделският министър Кирил Вътев призна, че властта не е комуникирала с него идеята
да започне отново внос на украинско зърно. Безпартийният Кирил Вътев, както се описа той, подкрепя тревогата на българските производители, а и не е виждал анализ, който да показва какъв ще е ефектът, ако забраната отпадне.
Кирил Петков обаче твърди, че лично говорил с министъра в сряда сутринта.
Самото проекторешение, внесено от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, бе прието на извънредно заседание на икономическата комисия, но при обсъждането срещна противници и от тези партии. Предстои окончателното му гласуване днес в пленарната зала.
