Предварителни сметки показват, че годишно сумата за семейство от четирима членове в средно голяма община ще е около 300 лева
Такса смет да се изчислява по изхвърлените отпадъци, а не като процент от данъчната оценка на имота, както е в момента. След много години отлагане този адекватен подход най-после се въвежда и в България от 1 януари 2024 г.
Една от първите задачи на новите кметове и общински съвети след местните избори през октомври е
да сметнат колко ще плащаме за боклука
В противен случай ни чакат милиони евро санкции, ЕК вече заплаши със съд България, защото още не е въвела справедлив модел за такса смет. От Брюксел чакат обяснения до края на този месец какво предприема страната ни. Ако те не са достатъчно убедителни, ще заведе дело. Спечели ли го, ще плащаме милиони евро за всеки ден забавяне.
Вероятно глобата ще ни се размине, защото вече е изготвена методиката, по която ще се изчисляват сумите, които домакинствата ще плащат за почистването. Очаква се тя да бъде приета от Министерския съвет до края на този месец.
Според методиката общинарите могат да използват три подхода
- да се продават на хората специални торби, да се плаща спрямо броя контейнери или да се изчисли сума по броя на живеещите в даден имот.
По неофициална информация повечето кметове имат намерение да използват броя на живеещите в едно жилище. В този случай сумата се определя, като разходите на общината се разделят на хората в населенoто място, а получената сума се умножи по бройката на обитателите на имота. За измерител може да се вземе и изразходваното количество вода. Приходите от такса смет трябва да покриват разходите за почистване. Изключение от този принцип се допуска само в случаи, когато може да бъде засегнат общественият интерес - тоест с новата методика таксата да се вдигне прекомерно.
Според параметрите на новата методика може да се направят приблизителни изчисления колко ще струва извозването на боклука. Например в средно голяма община с близо 138 000 жители и разходи за почистване за 10,5 млн. лева таксата ще е 76 лева на човек годишно. Така домакинство от четирима ще трябва да плати 304 лева.
Ако се приложи методът със специални торби за боклука и всяка една събира 15 килограма, то тогава цената на една излиза 2,5 лева. При използване на съд за отпадъци с вместимост 30 кг, който се запълва изцяло и се изхвърля един път седмично, годишната такса ще се равнява на 9360 лв. и ще се разпределя спрямо ползвателите, които изхвърлят в този съд.
Оказва се обаче, че
все още няма община, която да е направила точни разчети
колко ще плащаме за боклука от догодина, показа проверка на “24 часа”. Причината е, че всички чакат методиката, по която да правят сметките. Има градове, в които все пак тече някаква подготoвка за промяната.
В София има няколко пилотни проекта, при които е въведен принципът “замърсителят плаща”. Единият е в районите “Кремиковци” и “Овча купел”, където има система за разделно събиране на отпадъци от хартия и картон, стъкло, пластмаса и метали. На домакинствата са раздадени контейнери или чували, а за тези в блоковете са поставени специални контейнери.
В “Надежда” също има организация за разделно събиране на пластмаса, хартия, метал и стъкло, както и хранителни отпадъци. Това е станало с 5 “зелени острова” за 300 домакинства. Същото е направено и с още 300 други в район “Овча купел”. През тази година е предвидено изграждането на още 15 острова в район “Надежда”, както и разширяване на системата в “Илинден”, “Връбница” и “Възраждане”.
В рамките на друг проект ще се изградят 3 схеми за разделно събиране и рециклиране на хранителни отпадъци в кварталите “Вердикал”, “Симеоново” и “Драгалевци” и на употребявани автомобилни гуми. Ще се въведе пилотно система за разделно събиране на хранителни отпадъци на принципа “от врата до врата”, като по този начин ще се подпомогне последващото въвеждане на принципа “плати колкото изхвърляш”.
От Столична община посочиха още, че извън стандартното определяне на такса смет според данъчната оценка са дали възможност на бизнеса да плаща според количеството битови отпадъци за нежилищните имоти. Фирмите имат и опция за събиране и извозване на битовите отпадъци чрез пряко договаряне със специализирани фирми.
Промените в общинските наредби, отнасящи се до определянето на таксата за битови отпадъци, обаче
ще бъдат направени едва след като бъде приета от Министерския съвет наредбата за новата методика.
В Пловдив например ще правят проучване колко боклук се изхвърля от даден вход или блок. Ще се поставят чипове на контейнери и камиони, за да се измери количеството отпадъци.
Във Велико Търново предвиждат по новата методика да изберат таксата да зависи от бройката на живеещите. Това нямало да доведе до шоково поскъпване, дори за някои може да има намаление. Според изчисленията с новата методика няма да се налага дофинансиране на дейностите по чистота от други приходоизточници, както е в момента. В Кърджали пък се плаща според застроената площ на жилището, но от общината обясняват, че най-честно ще бъде, ако таксата се определя спрямо генерирания отпадък.
Според общинари във Враца, ако се смята според количеството отпадък, приходите ще се вдигнат с поне 1 млн. лева, като в момента годишно те са 5,5 млн.
От въвеждането на принципа “замърсителят плаща” обаче може да бъдат ощетени общини, в които има курорти. Като например Смолян. Туристите също генерират боклук, но този метод няма как да ги обхване, би трябвало да натоварим отново бизнеса, твърди кметът на града Николай Мелемов.
Общините подписват с НСИ да получат данни
Рамково споразумение подписват днес сдружението на общините и НСИ, според което кметовете ще получават данни колко хора живеят във всеки имот направо от териториалните статистически бюра.
Когато методологията е била обсъждана миналата година, имало идея информация за живеещите да се вземат от ВиК дружествата, пред които собствениците декларират колко души има в един имот. Но в крайна сметка се решило да се ползват данните от преброяването, което прави НСИ, тъй като се смята, че са по-точни. Сдружението на общините е спечелило и проект по европейска програма за обработка на данните. Така организацията ще ги получава, а след това ще се предоставят на всеки кмет.
В Европа почти няма държава, която да не отчита колко се изхвърля
По различни системи държавите в Европа са организирали плащането за изхвърляните отпадъци. Водещ навсякъде обаче е стремежът данъкът да е възможно по-справедлив и почти няма държава, която да не отчита количествата.
В Англия общинските съвети имат свобода да решават как да определят такса смет, но повечето избират да е въз основа на изхвърленото количество, тъй като тази схема се смята за най-справедлива. Там, където се живее в еднофамилни къщи, всяко домакинство получава две големи кофи – едната е за неща, които могат да се рециклират, а другата – за общ боклук. Някои общини дават и допълнителни по-малки контейнери за органични отпадъци, които се превръщат в компост. По този начин разходите за сметосъбиране намаляват, тъй като разделянето се извършва от самите хора.
Боклукчийските камиони идват веднъж седмично и събират една от трите кофи. Ако си натрупал повече отпадъци от определеното количество, трябва сам да ги транспортираш до специални депа или да поискаш допълнително събиране от общинския съвет. Подобна услуга обаче не е евтина. Например прибирането на диван може да струва между 50 и 100 паунда, но пък ако си позволиш да го оставиш просто на улицата, глобата е десет пъти по-висока.
В Италия има два вида тарифи – за жилищни нужди или за индустриални и търговски. Такса смет се плаща от онзи, който обитава имота, независимо дали го притежава, или е под наем. Такса има и когато в имота не живеят хора, но в него има електричество и водоснабдяване.
Данък смет за жилищата се изчислява на базата на постоянни и променливи показатели. Постоянните се определят от цената и размера на имота, разходите за инвестиции. Променливите зависят от теоретичното количество произведени отпадъци в зависимост от броя членове в семейството. Към тези показатели се прилагат и още 5 процента провинциален данък. При изчисляването на данък смет са изключени балкони, тераси, градини, общите пространства в кооперациите, жителите на имота от по-малко от 6 месеца (в такъв случай дължимото се изисква от собственика). Едно италианско семейство плаща средно 325 евро данък смет на година.
Във Франция начинът на събирането и заплащането зависи изцяло от общините и мнението на техните жители. И макар експериментирането със системата да плащаш според това колко мърсиш да е от 2016 г., все още има малки и големи градове, които не са минали на нея. Това обаче трябва да стане най-късно до 2025 г. в национален мащаб. При старата френска система таксата за боклука се определяше от параметри като местоположение и големина на жилището, а не от броя на живеещите и количеството отпадъци. При новата се дават торби с чип, с които да се проследи какво количество и колко често се изхвърля.
Белгийците следват същата практика, като още през 2016 г. към нея са преминали над 4,5 млн. души. Белгийска Фландрия е районът в Европа, който е рекордьор по рециклиране – там се оползотворяват над 70% от отпадъците.
