Решението прието от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС,
зърнопроизводители притеснени, че няма
да могат да продадат произведеното тук
Пускат вноса на украинско зърно след 15 септември. Това гласи решение, прието от икономическата комисия в парламента на извънредно заседание във вторник.
То е внесено от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, но при обсъждането имаше противници и от въпросните партии. “Липсва анализ, важно е да се вземе предвид какво мислят преработвателите и зърнопроизводителите, за да може да се вземе адекватно решение по темата. Едните казват, че зърното залежава, другите, че не стига. Нека се обърнем и към КЗК, за да кажат дали реално украинското зърно е предизвикало дъмпинг”, призова Даниел Лорер от ПП-ДБ.
Петър Кънев от БСП пък заяви, че такова решение не трябва да се взема от икономическата комисия.
“Това е работа на Министерския съвет, не виждам защо ние трябва да се занимаваме с тази тема. Нека и външното министерство да каже каква е позицията на другите засегнати държави”, посочи депутатът.
Повечето му колеги също бяха на мнението, че вземането на такова решение е прибързано, няма становища и тепърва трябва да се решава от Министерския съвет. А в извънредното свикване на комисията и опита решението да се вземе без аргументация от “Възраждане” видяха опит за национално предателство.
А в мотивите на вносителите се посочва, че солидарността ни с Украйна и осигуряването на доставки на селскостопански продукти от страната не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители.
Те обаче са точно на обратното мнение. “От сутринта земеделският бранш в България е в шок от проекта на решение, от това, няма анализ, че се разглежда в тази комисия. Не знам дали като народни представители осъзнавате, че така поставяте под риск българските земеделски производители”, заяви по време на заседанието Илия Проданов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Той заяви, че асоциацията ще защитава интересите на производителите “по всички възможни начини”.
Припомни пред депутатите, че темата с вноса от Украйна е много тежка и всички производители се борели с това от много време, водили са се дискусии и по този начин да се приема решение, било недопустимо. Ако целта е да няма българско производство, ходът ще бъде много уместен,
каза и Симеон Караколев - председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Забраната за внос на украинско зърно бе въведена през април с първоначален срок до края на юни. След това бе удължена до 15 септември. Основанието за мораториума беше недоволството на фермерите в петте най-засегнати държави - България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия от по-евтината украинска продукция, която залива пазара. Това създавало трудности за продажбата на произведеното в самите държави. По данни на българското земеделско министерство в началото на август старата продукция, която залежава по складовете у нас, е около 600 хил. тона
Сега пред фермерите изскача и друг проблем - сделките с българско зърно от новата реколта замирали. От Българския фермерски съюз обясниха, че причината затова е падането на цените на международните пазари на пшеницата, а родните фермери не искат да продават продукцията си евтино.
Полша няма да отвори отново границата си за внос на зърно от Украйна независимо от решението на Европейската комисия тази седмица, каза във вторник премиерът Матеуш Моравецки.
Унгария е другата държава, която смята, че забраната трябва да бъде удължена поне до края на годината.
Тази теза подкрепя и земеделският ни министър Кирил Вътев. Наскоро той заяви, че ще настоява забраната за внос на евтин слънчоглед от Украйна да се удължи поне до Нова Година с цел да се реализира нашият. Търговци от Украйна дори вече предлагали слънчоглед за българския пазар. Според български търговци украинците не вярвали, че ще има отново забрана за внос, и вече предлагали такова от новата реколта директно за българския пазар.
