Багеристът получава 2426 лв. за работа в рудника, при средна заплата в Етрополе извън мината 1230 лв.
Да си представим сценарий, при който рудникът “Елаците” е затворил след първия период на концесията - 2006 г., или след второто ѝ удължаване до 2017 г. Иззети са богатите на метали руди и собствениците са си тръгнали с печалбите. Какво би се случило с Етрополе и със седемте общини в Средногорието, от които са основно 2050-те работници и специалисти в “Елаците-Мед”?
Средногорските общини дават работници и за други миннодобивни и преработвателни компании и биха оцелели, но ето числата.
В община Етрополе средната работна заплата е 1230 лв. (това не включва работещите в “Елаците-Мед”), което е характерно за повечето малки общини.
820 души от Етрополе, които работят в рудника, получават средно 2828 лв., което е със 130% над средното възнаграждение за общината. Нещо повече - сумата е 6,8 на сто над средната за компанията - 2649 лв. Причината е в квалификацията на хората, които идват от Етрополе.
Работните места в “Елаците-Мед”, заети от местни жители, са над половината (57%) от всички в частния сектор в Етрополе и 38% от общо работните места в общината.
Това са само част от данните в анализа на Института за пазарна икономика за въздействието на миннодобивната компания върху стандарта на живот в региона.
Компанията дава работа на 2050 души в Етрополе и в още 7 общини в Средногорието. Те са от Мирково, където е обогатителният комплекс, Пирдоп и Златица - от трите общини идват над 200 работници на мината, по 70-80 души са от Чавдар и Челопеч и над 30 души от с. Антон. Тоест най-много са заетите от Етрополе. Но при анализите на НСИ тези данни отсъстват, тъй като седалището на фирмата е в с. Мирково и данните се концентрират за там. Може би и заради това преди петнайсетина години то беше класирано за най-богатото село в Европа.
Като една от водещите компании в миннодобивната индустрия “Елаците-Мед” осигурява добри доходи, реално социално осигуряване на хората си, а оттам и традиционно добър стандарт на живот в общините.
За да не излезе, че средната заплата е висока заради големите възнаграждения на шефовете например, Институтък за пазарна икономика е дал разбивки на възнагражденията и по основни професии (виж графиките). Става ясно, че машинните оператори и монтажниците получават 2465 лв.
при 1210 лв. средна заплата у нас. Сред тях са багеристите и шофьорите на 130-тонните камиони. Най-високи са заплатите на специалистите - 2971 лв., но пък и те са най-близко до средните за страната - 2765 лв.
За последните 10 години “Елаците-Мед” са платили за персонал над 600 млн. лв.
Тук влизат над 550 млн. изплатени възнаграждения и вноски по социално осигуряване, както и близо 50 млн. лв. за социални придобивки. За този период разходите за персонала са се удвоили – от около 40 млн. лв. на година до над 88 млн. лв. през 2022 г.
Изплатените брутни заплати в “Елаците-Мед” представляват 25,9% от общия размер на възнагражденията в района на Средногорието и Етрополе. На практика 1 от всеки 4 лева, изплатени като заплати, са от компанията. На ниво София - област делът ѝ е 5,1 на сто от всички възнаграждения.
От тези 2050 души с висше образование са 23%, или около 600 души. Голям превес имат хората, които са със средно специално техническо образование. Над 100 от тях са студенти задочници, казва Милена Христова, директор “Човешки ресурси”.
Компанията за 12-а година провежда стажантска програма за студенти, като тази година те са над 50. Над 60 студенти са станали служители на “Елаците-Мед”, като една голяма част вече заемат и ръководни позиции в компанията. А това е показател за нивото на стажантската програма.
От години компанията развива дуалното обучение с професионалната гимназия в гр. Златица, а през 2020 г. стартира и партньорството с Професионална гимназия “Тодор Пеев” в Етрополе, казва Христова. Приносът ѝ за общините не се изразява само във високите заплати на работниците и специалистите, а и финансите за населените места. Общо парите на “Елаците-Мед” формират 73% от собствените приходи на община Мирково; 67% от тези на община Етрополе; 45% - на община Чавдар. Приносът ѝ към бюджетите на Златица, Антон и Пирдоп е 14-1 5 на сто и 8 на сто - на Челопеч.
“Голяма част от компаниите са заложили като приоритет максимална ефективност, докато при нас философията е да се търси максимален живот на дружеството. Така хората, които работят при нас, да имат сигурност през следващите 20 години,
да имат доходи и да гарантират живота си
дълъг период от време”, заяви изпълнителният директор Драгомир Драганов.
Социално-икономическият принос на дружеството е и в систематичните усилия за опазване и възстановяване на околната среда в района на двете производствени площадки - при Етрополе и Мирково, казва Александър Григоров, директор “Околна среда и води”. От 2015 до 2022 г. в такива проекти са вложени 207 млн. лв. Над 300 дка са рекултивираните терени на източното насипище и още толкова на хвостохранилището.
Усилията са насочени основно към предотвратяване замърсяването на чистите води, които потенциално могат да попаднат в контакт със съоръжения за съхранение на минни отпадъци и насипища и към пречистване на замърсените.
На територията на рудника работят две пречиствателни станции, едната от които е по иновативна технология на японска компания, предвижда се трета - по германска технология, която ще третира води в хода на експлоатация на рудника в рамките на концесионния период.
Драганов припомня как през 80-те и началото на 90-те години реката течала кафявочервеникава и в нея нямало живот. “След строежа на пречиствателната станция по японска технология животът в реката се върна”, казва той.
Двойно по-дълъг живот на рудника? Може - с 1,3 млрд. лв. инвестиции, дигитализация и умно извличане на медта
Умно и неалчно разработване на находището “Елаците” при Етрополе позволява един рудник да работи близо 40 години и от обогатителния комплекс да излизат концентрат на мед, злато и сребро. При това за много години след първоначалния живот на рудника. Това е философията на една от водещите рудодобивни компании - “Елаците-Мед”, част от групата на “Геотехмин”.
Експлоатацията на находището започва през юни 1982 г. при съдържание на мед от 0,4% в тон руда. Тази година това съдържание е 0,285 на сто, догодина ще падне на 0,265.
Според първата концесия рудникът при Етрополе е трябвало да затвори през 2006 г. След две удължавания концесията е до 2031 г.
В огромната фуния с диаметър 2 км в горната ѝ част и спираловидни пътища (като първокласни шосета) до дъното, което е 600 м по-надолу, се извършват взривни работи. Изземват се скалите и се извозват до първата трошачка със 100- и 130-тонни камиони, а с подземен тунел се транспортират по ленти до открития склад. Оттам по 6,7 км тунел под Стара планина рудата стига до обогатителния комплекс в с. Мирково. Този тунел е уникален и единствен на Балканите.
Тази все по-обедняваща на метали мина (тя е втората в света с най-бедни руди) продължава да работи, защото при нея не се е случило изгребване на най-богатите на метали скали и зарязване на находището. Вероятно защото след приватизацията през 1999 г. неин собственик с над 99% дял става маркшайдерът и бивш научен сътрудник в “Нипроруда” проф. дтн инж. Цоло Вутов, който сега е управител на “Геотехмин”. Той е “виновникът” минният комплекс да се разработва умно и с перспектива да се извличат метали и от бедните руди. Минните специалисти, които стават собственици, знаят добре, че медта ще става все по-важна, а развитието на технологиите ще позволи да се добива и от бедни руди. А при зеления преход това е още по-важна задача в страните от ЕС.
Изпълнителният директор на дружеството инж. Драгомир Драганов казва, че това не би било възможно без инвестиции. Доказват го и числата - 1,3 млрд. лв. са вложенията на групата “Геотехмин” от приватизацията през 1999 г. досега.
“Елаците-Мед” е разработила проект за удължаване на живота на рудника до 2041 г., когато ще се добиват руди с още по-ниско съдържание на мед. А това означава още по-големи вложения, за да се преработва повече руда и да се добива същото количество концентрат.
Проектът е вече в Министерството на енергетиката. Обикновено процедурата отнема 2 години. При одобрение Драганов се надява през 2025 г. да започнат инвестициите, които ще бъдат към 80-90 млн. лв. на година. Проектът предвижда и увеличаване на капацитета на съществуващото находище, а не разработване на ново, обяснява шефът на “Елаците-Мед”.
Това означава още 18 години работа на заетите в минния комплекс и добър стандарт на хората от Етрополе и региона на Средногорието.
Вложенията досега са в най-модерната техника за добив - багери, камиони, трошачки, но и в дигитализация, което е позволило производителността да се увеличи с 18%.
Ивайло Николов, директор на “Рудодобивен комплекс”, обяснява, че медта е критичен елемент, изчерпаем ресурс, което ги задължава да продължат да добиват. Към момента добивът е над 16 млн. куб. м на година, като рудата е над 6 млн. т. Дигитализацията е увеличила многократно живота на рудника. От диспечерския център на рудника има връзка и с багерите, и с камионите. Екипите в самия рудник чрез таблети имат цялата информация, която може да им потрябва. А специалистите разполагат с нея в приложение на телефоните си. Така се знае кой камион къде се намира, избягват се опашки и се постига по-добра организация.
Преработваме все по-бедни руди, но успяваме да запазим количеството на произведения концентрат, който е с 22% съдържание на мед, той е нашият краен продукт, казва Стоил Димитров, генерален директор “Производство”.
Работи се на три смени 24 часа в денонощието и се спира само при много гъста мъгла и силен снеговалеж. Дори през нощта добивът е по-голям. Това е заради дигитализацията и възможността да се наблюдават процесите дистанционно.
От тези 16 млн. куб. м добити скали 10 млн. т са нерудни изкопаеми. Заедно с хвостохранилището те са бъдещи източници за добив на метали, когато технологиите го позволят. Материалът от насипищата сега се използва при строителството на пътища и жп линии.
Пилотно пуснаха малък солар, проектират и голям, но ще задоволява едва 20% от нуждите
Малък фотоволтаичен парк с мощност 1 мегават пуснаха “Елаците-Мед” тази година. Това е първа стъпка от плановете на компанията да намалява купуването на електроенергия.
Предстои съвсем скоро да бъде завършен проект за построяване на соларен парк между 40 и 49 мегавата. Още не са готови сметките, но по предварителни данни ще струва около 60 млн. лв.
Изпълнителният директор Драгомир Драганов уточнява, че производството на зелена енергия е само за собствено ползване на рудничния комплекс.
Дори с новия фотоволтаичен парк той ще покрие нуждата им от електроенергия едва 20%.
Затова търсят подходящи площи за изграждане на нови възобновяеми източници.
На ранен етап са и идеите за вятърни паркове.
