"Имаме образование на две скорости от доста време в нашата страна и то става все по-ясно отличимо с всяка изминала година".
Това каза пред БНР Диян Стаматов, директор на 119-о Средно училище в София и председател на Съюза на работодателите в народната просвета. Той обясни:
"Образованието е продукт, чиято дейност се вижда 7-8 години по-късно, след като приключи. Днес имаме елитни училища, но имаме и училища, в които мотивацията за учене е съвсем малка. Тъкмо там, когато се постигне малка крачка, този напредък е изключително важен и за всеки конкретен ученик, а и за цялото общество. Това е трудният измерител на качеството в средното образование. Ако за първата група ученици ученето е лекота, за втората е свързано с много други допълнителни социални казуси, които не могат да бъдат поставени с един аршин в едната и в другата общност. Има не малко места, в които българският език е трудност за цели семейства, цели общности. Тъкмо там усилията трябва да са много по-големи, за да може ученикът да разбере за какво му се говори в час и какво пише в учебниците. Там усилията на учителите и на директорите на училищата са в пъти повече, за да се направи малката крачна напред"
Според Диян Стаматов причината за образование на две скорости са забавените истински реформи от 2016 г. досега:
"Ако всяка година не се правят необходимите реформи, тази голяма ножица ще се разтваря още повече и ще става още по-страшно за всички, клонящо към национална катастрофа".
Той беше категоричен, че най-трудната реформа е свързана с осъвременяването на учебното съдържание:
"Иначе казано - ученикът да не си задава въпроса за какво ще му служи това, което учи в училище. В учебника трябва да има базисни, основни понятия, които да дават характеристика на всеки ученик какво означава даденият термин или дадената дейност, а не дълбочината на академичната характеристика, която в момента я има в почти всички учебници по всички предмети в средното образование. Това е най-трудната реформа, която с години се оставя и накрая учебникът е една изключително пълна енциклопедия за всеки един ученик. Резултатите са видни всяка година".
Стаматов подчерта, че тази реформа не означава опростяване на учебното съдържание, а олекотяване.
"Днешният ученик е много по-дигитализиран от учениците преди 10 или 20 години и на него му трябва коренно различен прагматичен подход с много визуализация на материала по всеки един предмет".
