- Президент, бивши министри и участници във Великото народно събрание пишат на депутатите
- Авторите на откритото писмо Соломон Паси, Росен Плевнелиев и Елена Поптодорова искат знамената на двата съюза да станат елементи, допълващи националната символика
- Настояват националният суверенитет да се гарантира и от въоръжените ни сили, но и от членството ни в НАТО и нейните командни структури
- Да има закон за отношенията с Русия
Членството на България в Европейския съюз и НАТО да бъде разписано в конституцията и пак там да се забрани провеждането на референдуми за напускане на евро-атлантическите структури. А отношенията с държави, обявили страната ни за неприятелска, да се регулират със закон.
Това са част от предложенията за промени, които група общественици и организации с твърда прозападна и демократична ориентация са изпратили до лидерите на групи и шефове на комисии в 49-ото народно събрание.
Направиха го 39 дни след като “Продължаваме промяната” - “Демократична България”, ГЕРБ и ДПС внесоха своя общ проект за промени в основния закон.
Сред инициаторите има и участници в 7-ото велико народно събрание, което изработи действащата от 1991 г. конституция - президента на Атлантическия клуб и бивш външен министър д-р Соломон Паси и д-р Любомир Иванов от фондация “Манфред Вьорнер”. Във ВНС двамата са били депутати от групата на СДС, а Иванов е бил член на конституционната комисия. Бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова също е участвала в изработването на основния закон във ВНС, но като депутат от групата на БСП. Един от съинициаторите е Софийския форум за сигурност с председател Йордан Божилов.
Сред подписалите се в отвореното писмо е и държавният глава в периода 2011-2016 г. Росен Плевнелиев.
Предложенията целят да се препотвърди членството ни в НАТО и ЕС,
което според вносителите трябва да намери място в конституцията чрез конкретизиране на определени текстове или изцяло нови формулировки.
През 2004–2007 г. България материализира цивилизационния си избор, като се присъедини към НАТО и Европейския съюз - въжделение, формулирано от трибуната на Великото народно събрание още през 1990 г. и обединило няколко политически поколения след това. Тази стратегическа ориентация на страната ни е атакувана днес както от външни неприятели, така и от техни вътрешни съюзници или неволни помагачи. Живеем в уникална за България информационна и пропагандна среда, трайно комплицирана от войната срещу Украйна и истеричните поддръжници на Путин у нас, пишат вносителите на промените до депутатите.
Според тях с очертаващия се консенсус по промените в конституцията
се отваря уникална възможност парламентът да вземе исторически решения
и да препотвърди евро-атлантическия цивилизационен избор на България, както и да ограничи ретроградния популизъм у нас. Затова те предлагат принципи, които депутатите и експертите могат да оформят в конкретни текстове.
В писмото си те заявяват, че мнозинството в сегашния парламент има възможност да заложи в конституцията отдавна отлагани формулировки, “върху които следващите поколения да се опрат - така както вече 33 години ние се опираме на формулировките, приети от ВНС през 1990-1991 г.”.
На първо място вносителите предлагат членството на България в НАТО и ЕС да бъде надлежно упоменато
както в преамбюла, така в разпоредбите
на основния закон “като израз на стремежа на страната ни да бъде част от семейството на демократичните и икономически и социално развити държави”.
Ако приеме това предложение, България ще е първата страна в ЕС, която би включила подобни текстове в конституцията си. Към момента само четири държави са упоменали стремежите си към интеграция с ЕС и НАТО под една или друга форма в основните си закони - Украйна, Грузия, Черна гора и Косово, но те не са членове на нито един от двата блока.
Идеите на Паси и колегите му засягат и Българската армия - те обръщат внимание на настоящия чл. 9 от конституцията, който гласи: Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Според вносителите текстът в чл. 9 допуска грешно тълкуване,
че само Въоръжените сили са отговорни за суверенитета ни, изключвайки както ролята на НАТО, така и синхронизирането с ЕС, чиято външна граница сме. И така предлагат редакция, която да гласи, че:
1) Въоръжените сили не се занимават с вътрешни въпроси (освен бедствия, аварии и хуманитарни мисии и т.н.);
2) Националният суверенитет се гарантира и от Въоръжените сили, както и от членството ни в НАТО и нейните командни структури, както и синхронизираните ни действия с ЕС и други релевантни международни договори, ратифицирани от парламента.
Третото предложение за поправка в основния закон засяга прякото допитване на гражданите по определени въпроси.
Предлагаме ясно да се запише, че са недопустими референдуми по стратегически
и глобални въпроси, както и по никой аспект от сигурността ни, включитeлно членството ни в НАТО, ЕС и всички техни структури и организации, като еврозоната и т.н., пишат вносителите.
Именно покрай плановете за влизането ни в еврозоната темата нашумя през последните месеци. “Възраждане” внесе в парламента над 400 хиляди подписа за референдум за запазване на лева и отлагане на еврото до 2047 г.
Въпреки събраните подписи депутатите не одобриха предложението за провеждане на национален референдум по този въпрос, а от “Възраждане” се обърнаха към Конституционния съд.
Макар и сега конституцията да не позволява плебисцит по ратифицирани от парламента международни договори, според Паси и Плевнелиев това трябва да се конкретизира по-детайлно. Предлагат да се обърне внимание и на енергетиката, която е стратегически отрасъл. А споменаването на НАТО било необходимо,
за да се предотврати очакваният призив за излизане от алианса,
какъвто е имало във Франция и Испания преди десетилетия.
Да си припомним девиза на д-р Желев, един от бащите на конституцията ни: “България - член на всички европейски структури!”, който си струва да бъде закрепен и конституционно по предложения по-горе начин.
Да се позовем и на примера на Германия, която и до днес отхвърля националните референдуми като най-ефективното средство, довело Хитлер на власт, предупреждават вносителите.
Те обръщат внимание на отношенията на България с държави, определили я за неприятелска страна. За такава ни обяви на 7 март миналата година Руската федерация, която включи и всички страни от ЕС, САЩ, Обединеното кралство и Канада. В черния списък на Москва попаднаха страните, които наложиха или се присъединиха към санкциите срещу Русия след началото на войната ѝ с Украйна.
Предлагащите промените смятат, че “общественото мнение, на което често се внушава, че трябва да имаме симетрични или равнопоставени отношения с всички държави по света или поне с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, е добре да получи конституционен ориентир по темата”. И настояват за текстове, които да регламентират, че отношенията ни със страни, определили пряко или косвено България като неприятелска държава, се регулират с отделен закон.
А той трябва да ограничава редица права
и протоколното третиране на подобни държави, пишат обществениците.
В последното си предложение пък искат “знамената на ЕС и НАТО да намерят място в конституцията като елементи, допълващи националната символика”.
11 организации, учредени през последните 32 години, стоят зад инициативата. Според вносителите това е доказателство, че не става дума за еднократно действие, а за трайни през десетилетията настроения, намерили израз в тези организации.
В подкрепа на предложенията стоят и подписите на полковник Вилис Цуров и генерал-майор Стефан Димитров от Съюза на офицерите от резерва “Атлантик”. Димитров е бил началник на военния кабинет на президента Желю Желев. Освен “Атлантик”, Атлантическия клуб и фондация “Манфред Вьорнер”, инициативата е подкрепена от Младежко Евроатлантическо дружество, Информационен Център на НАТО, Сдружение “Джордж С. Маршал - България”, ПанЕвропа България, фондация “Решения за бъдещето”, Софийски Форум за сигурност, Атлантически Съвет на България.
Създаденият тази година Център за изследване на глобални хибридни заплахи,
както и бившите министри на отбраната и европейските въпроси - Велизар Шаламанов и Гергана Паси, също заявяват подкрепата си за предложените промени.
“24 часа” потърси за коментар политици от различни парламентарно представени партии, но те отказаха, преди да се запознаят официално с писмото. Но потвърдиха, че такова е получено в Народното събрание.
Йордан Божилов, Софийски форум за сигурност: Така ще затвърдим принципите, върху които е изградено обществото
Тъй като не всеки ден се отваря конституцията за промени, сега е моментът да се поставят някои ключови за нашето общество въпроси.
Даваме сигнал, че сега е моментът и сме готови да обсъждаме както с депутати, така и с НПО, специалисти по конституционно право конкретни текстове. Защо го правим?
Нашият основен закон вече е закрепил определени ценности и принципи - на свободата на личността, на демократичното управление, на свободната инициатива, на демократичния контрол на въоръжените сили.
По тези принципи и ценности се равиват и нашите съюзници от НАТО и ЕС. Те са организации, които ги защитават, но и позволяват на държавите допълнително да ги развиват. Включването им в конституцията ще затвърди тези принципи, по които вече са изградени основният закон и обществото.
Елена Поптодорова, бивш посланик в САЩ, депутат в 7-ото ВНС: Търсим гаранции за геополитическия ни статут
Аз съм сред депутатите, подписали конституцията, и се отнасям не само с уважение и емоционална привързаност към нея, но и смятам, че това е документът и законът, който трябва да се спазва на първо място.
Но конституцията не е свещена крава. Има опити да се внуши свръхнеприкосновеност, която да откаже усилията тя да бъде развита и подобрена съобразно историческите и геополитическите обстоятелства. Вече като демократична нация имаме много повече опит, с който може да подобрим основния си закон.
Малко държави прибягват до подобна конституционна гаранция за геополитическия си статут. Но това не е изненада - всяка конституция отразява национални реалности. В България, за съжаление, се правят все по-видими и настойчиви външни опити за засилване на едно двусмислие относно геополитическия ни статут, не просто ориентация. Не е тайна, че се правят опити той да бъде поставен под съмнение. Ето затова конституционно закрепване на един отиващ далеч в бъдещето статут на България трябва да е гарантирано и по този начин.
Д-р Любомир Иванов, фондация “Манфред Вьорнер”, депутат в 7-ото ВНС: С войната в Украйна загубихме ориентир
Предложенията ни се водят от духа на промяната на епохата, в която живеем. Светът, който познавахме преди изработването на сегашния основен закон - студената война, борбата между двата лагера, реформирането на комунистическите страни в Централна и Източна Европа, беше в основата на промените във всяка от тях. Като че ли отидохме в един по-подреден свят и имаше обща идея.
С войната в Украйна загубихме чувство за ориентация, а това ни връща много назад във времето. Въпреки че членството в НАТО и ЕС е постижение, то не е началото на нашия цивилизационен избор.
Началото го поставихме на 22 декември 1990 г., когато беше гласувано решение за членство на България в Европейската общност, сега ЕС. Днес като че ли се появяват нови съмнения дали този избор е окончателен. Води се пропагандна война с център Москва и затова ми се струва, че е добре основни неща като ориентацията на страната да бъдат закрепени и конституционно, тъй като смятаме, че има консенсус и мнозинство, което да приеме тези формулировки.
Соломон Паси: Това е тест за твърдостта и имунитета на цивилизационната ни принадлежност
С нея създаваме модел за поведение на други европейски демокрации
Важният въпрос е с кого “Съединението прави силата”. И ние отговаряме: за начало със свободните демокрации, обединени в НАТО и ЕС
- Смятате ли, че инициативата ви ще срещне подкрепа сред парламентарно представените сили, г-н Паси?
- Инициативата е тест за твърдостта и имунитета на цивилизационната ни принадлежност. Авторите са дузина професионално компетентни, национално отговорни и патриотични организации, създавани между 1990 и 2023 г., доказали се с визиите си и тяхната реализация.
Предлагаме на законодателя да издигне на конституционен пиедестал представата за “щастие”, изваяна от европееца в последните стотина години след Първата световна война: свобода, демокрация и мир, гарантирани с всички средства от мотото ни: “Съединението прави силата”.
Като най-важното в случая е: Съединението с кого?. И ние отговаряме: за начало със свободните демокрации, обединени в НАТО и ЕС.
- От кои държави черпите опит за тези предложения?
- През 1990 г., когато пишехме сегашната ни конституция, бяхме в известна за Европа среда - преход от диктатура към демокрация. Затова почерпихме опит от много държави, минали вече по този път.
Днес сме в уникална ситуация: европейска война, която никой не очакваше, брутално настъпление на популизма в Европа и по света на фона на неповторимата за десетилетия напред вътрешна ситуация - редактиране на конституцията ни. Затова в момента ние сме в положението да създаваме модел за поведение на други европейски демокрации, което и правим с нашата инициатива.
- Инициативата ще налее ли масло в посланията на партии като “Възраждане” и да втвърди позициите им, както и на подкрепящите ги?
- Както Хитлер, така и неговите клонинги в Европа или у нас винаги са играли толкова, колкото демокрацията им позволява. Време е нормалните, “добрите” политици и законът да кажат “баста” и правото да надделее. Страхът и отстъплението пред възможната реакция на злото е първата стъпка към неговия триумф. Злото не желае друго освен доброто да бездейства.
Президентът Георги Първанов и Премиерът Симеон Сакскобургготски подписват договора за членството на България в ЕС на 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург под погледите на министрите Соломон Паси и Меглена Кунева.
