- “Нека да е лято” с допълнителен куплет за “Орфея”, за да има обществено-политическо звучене
- Братя Аргирови се влюбват в “И замирисва на море”, когато Стефан Димитров им я изсвирва на пианото.
- Стефан Диомов и Стефан Маринов заключили текстописеца на “Ах, морето” Иван Ненков, докато пише, за да не го нападнат напушени
- Стефан Вълдобрев: Когато ми хрумна продължението на “Барът е до морето” – “и морето е до бара”, повдигнах вежди и се ухилих широко
На един дъх, едва ли не случайно, без дълго търсене на подходящите думи и ноти са написани най-любимите български летни и морски хитове. Прости истини, които докосват всекиго, никакви сложни фрази, само мелодичен звук. Дойде ли лято, на плажа, в курортите, в градовете и селата започват да звучат “Ах, морето”, “Нека да е лято”, “И замирисва на море”, “По-полека”... Списъкът е дълъг. А колони от автомобили задръстват магистралите по пътя към черноморската ивица и кътчетата на страната.
Интересното е, че някои от тези обичани песни не са измислени, за да забавляват с ваканционно настроение. Например
“Нека да е лято” е с
антивоенно внушение.
За първи път е изпълнена от вокална група “Тоника” през 1977 г. на фестивала “Златният Орфей”. Получава втора награда заедно със “Земя звезда” на Богдана Карадочева. Първата отива при Лили Иванова, която изпява своята “Остани”.
В онези години композиторът на “Нека да е лято” - Стефан Димитров, е трудовак в “Строителни войски”. С поетесата Миряна Башева са приятели и един ден тя му дава написания текст.
“Той е пожелание, в което има всичко, картина, за която си мечтае човечеството - да е хубаво, топло, житото да зрее в нивята. Това е пожелание за мир”, разказа Стефан Димитров. След като прочел стиховете, той седнал на пианото и за кратко време по тях написал музика. Решили да участват на “Златният Орфей”. Но това изисквало малко повече усилия и Башева допълнила още един куплет:
“Беше първи ден на дълго
страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата,
виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.”
Така песента добива обществено-политическо послание за мир, а не само да възпява лекотата на лятната ваканция. Стиховете са свързани с нападението на Германия над Съветския съюз през юни 1941 г.
В това време Стефан Димитров е част от ансамбъла на “Строителни войски”, където е колега с Ева, Гого, Сия и Иван от “Тоника”. Предната година са спечелили “Златният Орфей” с фолклорно-естрадните мотиви на “Ладо ле”, на които пак той е автор, и са амбицирани да участват пак. “Нека да е лято” прозвучава за първи път на престижния фестивал на Слънчев бряг, а после е записана в БНР. И групата я изпълнява на всички концерти в турнетата из страната.
“Хората ни носеха на ръце.
Пътувахме заедно и
публиката полудяваше,
като ги чуеше и видеше”, добави Димитров. Още същата година българите започнали да си тананикат мелодията и тя става толкова популярна, че във вестниците се появяват и карикатури. На една от тях двама сервитьори с дебели портфейли си говорят. Единият намига на другия: “Нека да е лято”. И вече много хора престават да свързват хита с посланието за мир, което Миряна Башева допълнително влага в текста.
19 години по-късно се
ражда друга любима
песен – “Ах, морето”.
И тя е написана за отрицателно време. Стефан Диомов запознава композитора Стефан Маринов и автора на стиховете Иван Ненков, които са готови с нея още в същия този ден. Случва се седмица преди предварителния конкурс “Бургас и морето” (1996-а).
“Без много думи Чечо - така му казвахме ние, седна зад пианото и изсвири три-четири пъти мелодията, която беше изплел носталгично някъде по чужбините”, казва Ненков.
Той записал мотива на репортерския си касетофон. Започнали да спорят за текста. Маринов искал да има стихове от рода: “Страшно дива и ревнива, но красива!”, а Ненков настоявал да бъде дует между мъж и жена.
Представял си господина като бряг, а дамата като вълна, която се стреми към него, и да се срещнат в припева. Диомов, който присъствал, също не одобрил тази идея.
Стигнало се до патова ситуация - никой не се съгласявал с идеята на другия. Затова Диомов и Маринов отишли да пият по една бира и заключили Ненков в студиото да мисли. Според него не защото му били ядосани и не защото го подозирали, че ще избяга, а за да го предпазят от многото напушени младежи, които обикаляли наоколо.
Написал 4 варианта на 4 листа, тъй като двамата композитори се позабавили. Като се върнали, го заварили с готови куплети и припев. Някой предлага заглавието да бъде “Късни плажове”, но Стефан Диомов казал, че завладяващата фраза от текста – “Ах, морето” е много по-подходяща. И наистина тя се превръща в неувяхващ хит.
Той е нещо като второто аз на Тони Димитрова. Колкото и песни да е изпяла след това, първата си остава запазената ѝ марка.
Нейната версия за това как е написана любимата на поколения българи мелодия е малко по-различна – че се е случило
на остров “Света
Анастасия” под
един чадър.
Краката на Иван Ненков останали извън сянката, понеже бил доста висок. Изгорели силно, докато мислели как да съчетаят думите и тоновете.
Тогава Стефан Диомов вече е открил таланта на Тони Димитрова, която денем работи като машинописка в общината в Бургас, а вечер пее в заведение край гарата. Тя обаче направо се уплашила, като ѝ казал, че ще участва на фестивала “Бургас и морето”. Но не отказала. Започнали репетициите и по нейните спомени композиторът имал много изисквания.
Държал на припева “а-а-а” да звучи като вълна, но не се получавало. Накрая измислили приемлив вариант за Тони Димитрова. На самия конкурс от притеснение тя го изпяла с няколко тона по-високо. Публиката изпаднала в екстаз и не разбрала грешката. При изпълнителката
дошли някои колеги
и я похвалили.
“Тогава полетях”,
спомня си тя. А днес се залива от смях, като гледа клиповете от онова свое участие. Облечена е с бяла риза с огромни ръкави, които развява на сцената. В онзи момент не може да повярва, че е взела трета награда - след нейните кумири Ева и Гого, които са първи, и Ваня Костова, която е втора. Цялата трепери от вълнение.
Да я поздрави лично идва кметът Йоан Костадинов, чиято служителка е била доскоро в общината. Той смайва бившата си подчинена, като ѝ казва, че това е най-хубавата песен, която е чул на фестивала. И така окрилява още повече певицата със специфичния глас.
“Тази песен ми е много скъпа. Благодаря, че ми се е случила. Можеше да е при друга певица”, добавя Димитрова.
Също толкова щастлив
с лятната си мелодия
е и Стефан Вълдобрев.
Неговият хит “По-полека”, познат повече като “Барът е до морето и морето е до бара”, печели аудиторията и му осигурява най-красивите мигове в музиката, преобръща целия му свят, както той сам признава.
“В пътя на артиста
такъв мощен втори шанс
се дава много рядко.
Нямах намерение да обясня всемира с тази песен - споделя музикантът. - Точно обратното - беше ужасно проста мелодийка, изсвирена с уста в стар запис на диктофона ми, и я включих в албума в последния възможен момент, защото дотогава ми беше неудобно да занимавам Еко, Миро, Стунджи и Иван с такова елементарно нещо, съставено от три акорда.”
Хитът се родил в часовете преди обяд, после само доизкусурявали детайлите. Стефан Вълдобрев предусещал, че ще има успех. Предварително не е измислил нито една дума от текста - по-сложната задача в сравнение с музиката. Но решил да заложи на проста истина, която чувства, без да търси интересни словосъчетания, оригинални хрумки.
Затова написал текст за любовта си към пътуването, топлия пясък и синия хоризонт, желанието за бягство и копнежа да намали темпото. В този период от живота си певецът имал навика да се качва на колата и да поеме без посока.
“Моята страст към движението не беше в противоречие с посланието на песента - категоричен е Вълдобрев. - Напротив. Смисълът на забавянето не е само в темпото, а в проветряването на сетивата. В способността да можеш
в гигантското препускане
появи ли се някоя
красива случка, да спреш,
да разтеглиш времето и да я оцениш, да не я пропуснеш. Поантата на песента ми стана ясна едва в студиото - чак на финала на смесването.”
Когато след дълго налучкване намери изненадваща дума, рима, интересна фраза или оригинален музикален мотив, усеща, че пулсът му се учестява и изпитва неописуема емоция. В песента “По-полека” този момент се случва, когато в съзнанието на Вълдобрев изниква продължението на фразата “барът е до морето” – “и морето е до бара”. “Повдигнах вежди и се ухилих широко”, обяснява той. После продължава да се забавлява с колегите, измисляйки всякакви щуротии – “непременно квот` такова... опаковано-готово...”.
Всъщност лятното настроение е само част от посланията на песента.
Според артиста тя е и за плашещата скорост, с която препуска цивилизацията, за извращенията от алчност, за размерите на бездуховността, които достигна консуматорското ни общество, за несъгласието с философията за принудителното и многократно ъпгрейдване при новите технологии. За безразсъдната зависимост от тях. “За това, че се превърна в норма да произведеш автомобил, сграда, храна, дреха с ниско качество и кратък срок на годност. Че тази норма се прехвърли и в нетрайната любов, семейството и чупливите връзки между хората. За доброволния ни отказ от лична свобода и шпионските камери на всеки ъгъл”, допълва Вълдобрев.
Впоследствие заснема клипа на плажа в Китен. Снимките са в края на юли, а видеото излиза в края на лятото.
Но това вместо минус
се оказва плюс.
На следващата година много хора не са чували песента и я възприемат като нова. Искат да я слушат отново и отново.
За артиста тя е свързана и с друг спомен. Майка му я чува в последното си лято преди да почине - през 2016 г. Той я завел да види морето, пътували до Алепу, където жената се опитвала да събира миди, подпирайки се на бастуна си. Не успявала и на него нещо го стягало за гърлото. А на връщане слушали в колата целия албум.
15 години по-рано “по пясъка така горещ” вървят D2. Техният хит “Аз и ти” се ражда от конкурс на “БГ радио” през 2001 г.
“Бяхме им любимци - спомня си Дичо. - Много искаха да направим песен за лятото, която да представят на жълтите павета. Избраха чрез конкурс между 1000 текста този, който познавате. Ние взехме част от него и го дописахме. Музиката е наша. Беше плод на съвкупната ни енергия по онова време.
Публиката се кефеше много, когато я изпълнихме. Бяхме на върха на вълната, пишехме готини неща, но не съм очаквал да стане толкова популярна.”
Рефренът “студена
лимонада носиш ти” е
хрумка на спечелилата
конкурса
- едва 20-годишната тогава Миглена Георгиева. Студентката учи за изпити в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и слуша музика в почивките. Така научава за инициативата “Стани известен”. Сестра ѝ я насърчила да участва. Изпратила написан набързо на ръка текст. След месец я потърсили в общежитието, в което живеела, и в същия момент обявили, че е спечелила. Впоследствие Миглена става ембриолог в Плевен, а песента на D2 повече от 20 години продължава да е хит.
Повече от едно десетилетие по-късно се появява друга любима лятна песен – “Дим да ме няма” на Графа, Бобо и Печенката. Мелодията завладява сърцата през лятото на 2012 г. Почти веднага излиза и испанска версия.
Може би защото Владимир Ампов я пише след завръщането си от почивка в Куба. Дошъл си с много спомени и настроение от карибската държава. Тя му напомня за детството, защото вижда, че там социализмът все още е жив. Но от друга страна, си дава сметка, че кубинците са щастливи и без да разполагат с много пари, без смартфони – “изключвам телефона си и дим да ме няма, не ме търсете известно времеее”. Сблъсъкът на различните култури го вдъхновил за “стягам багажа и дим да ме няма”.
Въпреки че е с намигане към лятото, парчето е изпълнено първо през зимата. Но това не пречи на публиката да го аплодира шумно, да пее и да танцува заедно с изпълнителите.
Куплетът “Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто щрауси-непукисти” е вдъхновен от сестрата на Графа - Нора Ампова, която е художничка. Тя нарисувала картините за клипа, а впоследствие видеото е представено на нейна изложба.
Също свързана с изкуство, но не с изобразителното, а с киното, е
една от неувяхващите
любими песни за лятото.
“И замирисва на море”
в изпълнение на братя Аргирови вече 36 години звучи от плажни заведения, радиостанции, коли и партита.
Емблематичните близнаци в онзи момент подготвят четвъртия си албум, който обаче излиза чак през 1989 г. “Отидохме при Стефан Димитров и го помолихме да напише или да ни даде нещо. Той ни каза: “Имам една песен, която е от филм“. Пусна ни я и двамата с брат ми се влюбихме в нея. Бяхме категорични, че я искаме, изобщо не е имало колебание”, разказа Благовест Аргиров. “За първи път я изпълнихме преди лятото - беше април месец на 1987 г.”, добавя Светослав Аргиров. Впоследствие тя става и заглавие на въпросния четвърти албум на изпълнителите. Още като я чули, разбрали, че ще стане хит, макар че Стефан Димитров се шегувал, че ако не е било с техните гласове, едва ли би заживяла самостоятелен живот и би била толкова известна.
В доста по-различен стил е парчето “Лято” на Румънеца и Енчев, в което участва и бившият кмет на Каварна Цонко Цонев, известен като Кметъла. Годината е 2014-а.
“Бяха на плажа Болата да снимат друг свой клип, видяхме се и на шега, на майтап ми казаха, че могат да напишат песен, в която да ме включат. Моето е по-скоро речитатив - разказа ексградоначалникът. - Идваха и втори път и заснеха видеото във, около Каварна и на Болата. Може би съм първият кмет, участвал в клип. Изпяха хита и това лято в Тутракан - на фестивала “Огненият Дунав” в края на юли.”
На плаж на Южното Черноморие е снимана и “Непознати улици” на “Мери Бойс Бенд”. Писана е за стария бургаски плаж и разказва за родния квартал на музикантите. Повече от 20 години обаче публиката не спира да аплодира парчето.
Солистката Мария Мутафчиева и момчетата
разбират чак една година
по-късно, че мелодията
им се харесва,
когато на концерти хората започват да скандират името на песента. Колкото и да е странно, че са от Бургас, групата не е участвала с този сингъл на традиционния конкурс “Бургас и морето”.
Там обаче признание и известност получава “Момчето, което говори с морето” в изпълнение на Панайот Панайотов. Взема първа награда на фестивала, но в един момент неясно за него самия защо престава да я пее. След години по настояване на феновете прави кавър версия и вече това ѝ дава втори живот.
На конкурса в морския град са се явявали десетки изпълнители, но някои от парчетата не са останали да се въртят по баровете и радиостанциите. Една от любимите рок банди – “Щурците”, също има лятна песен – “Към Слънчев бряг”. Но българите не свързват Кирил Маричков и групата точно с тази мелодия.
