Пощенска марка по повод 120 г. дипломатически отношения между България и САЩ валидира днес вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел заедно с американския посланик Кенет Мертен и министъра на транспорта Георги Гвоздейков.
В композицията на пощенската марка е използвано акредитивното писмо, което е представено през 1903 г. на Цар Фердинанд от първия пълномощен министър на САЩ в България Джон Джаксън. Акредитивното писмо е подписано от американския президент Теодор Рузвелт.
Марката запечатва забележителен момент от нашата споделена история. Тази красива марка е ярък символ за отношенията между нашите две страни. Достигайки останалите страни по света, тя ще носи въздействащото послание за нашето приятелство и партньорство. Въпреки многобройните исторически поврати в миналия век, България и САЩ преодоляват проблемите, за да работят заедно за един по-сигурен и проспериращ свят, каза Габриел.
120 г. дипломатически отношения, изградени на партньорство доверие и нещо повече - днес вече сме приятели със САЩ, отбеляза и министърът на транспорта Георги Гвоздейков.
Това е специален ден за нас в посолството на САЩ. Развълнувани сме за отбелязването на 120 г. дипломатически отношения. Тази марка ще покаже на света, че ние празнуваме това наше приятелство и партньорство. До днес сме много горди и благодарни, че имаме България за наш приятел и партньор, каза посланикът на САЩ Кенет Мертен.
Дипломатическите отношения между България и САЩ са установени на 19 септември 1903 г. На тази дата Джон Джаксън връчва акредитивните писма на княз Фердинанд I като пръв държавен представител на САЩ в София. На 24 март 1910 г. САЩ признават независимостта на България. Българската легация във Вашингтон е открита през 1914 г., а Стефан Панаретов е назначен за първи български пълномощен министър. До 1918 г. седалището на американския дипломатически представител в България е било последователно в Истанбул, Атина и Букурещ.
САЩ откриват своя легация в София през 1918 г. По време на Първата световна война (1914-1918) легациите на двете страни временно преустановяват дейността си, без да са прекъсвани дипломатическите отношения. По време на Втората световна война (1939-1945) дипломатическите отношения са прекъснати на 12 декември 1941 г., когато България, обвързана с Тристранния пакт, обявява война на САЩ. На 28 октомври 1944 г. е подписано примирие между България и съюзниците, което е последвано от откриване на американско политическо представителство в София на 5 декември 1944 г. и съгласие на САЩ да приемат български политически представител във Вашингтон.
Защитник на българските интереси в САЩ остава швейцарската легация. На 15 септември 1947 г. влиза в сила мирният договор между България и съюзните държави от антихитлеристката коалиция, след което САЩ признават българското правителство и дипломатическите отношения са възстановени на 1 октомври 1947 г. на ниво легации. На 20 февруари 1950 г. американската легация в София връчва нота на МВнР, в която се съобщава, че е „дадено нареждане американският пълномощен министър Доналд Рийт Хийт и мисията да напуснат страната“. Причината е отказът на България да оттегли нотата си от 19 януари 1950 г., с която пълномощният министър на САЩ в София Доналд Рийт Хийт е обявен за "персона нон грата". Нота със същото съдържание е връчена и на управляващия българската легация във Вашингтон Петър Вутов.
Дипломатическите отношения между двете страни отново са прекъснати. Швейцарската легация в София поема интересите на САЩ, а полската легация във Вашингтон поема интересите на България. На 24 март 1959 г. дипломатическите отношения са възстановени на ниво легации, а в началото на 1960 г. легациите в София и Вашингтон отново са открити. На 29 ноември 1966 г. дипломатическите отношения между двете страни са издигнати в ранг на посолства.
