Времето и обстоятелствата ни подложиха на поредното изпитание, отбеляза в словото си кметът на Пловдив
Тази вечер няма да започна така, както подобаваше да е в кулминацията на празника на Съединението. Но днешният ден ни показа, че в трудни моменти, когато дори един наш съгражданин страда, сме длъжни да бъдем заедно. Времето и обстоятелствата ни подложиха на поредното изпитание, което можем да преодолеем само ако бъдем единни и солидарни.
Тази вечер, застанал пред паметника, който символизира един от най-великите исторически моменти, отправям апел – в мислите си да застанем пред онези герои, които преди 138 години извършват святото дело на Съединението.
Без него днес България нямаше да бъде в тези териториални граници. Днес е денят, когато с развълнувани сърца искаме отново да припомним, че 6 септември 1885 година е не просто актът на пловдивския преврат, а делото, в което се пресичат националната идея, българската решителност и европейското бъдеще. Няма да се връщам хронологично към случилото се преди 138 години, но има факти, които трябва да бъдат припомняни.
Камбанният звън от черквата Света Богородица е онзи така очакван сигнал, който по думите на Иван Андонов – очевидец и деец на паметните събития, „... събра за минути едно множество около хиляда души съзаклятници и граждани, съчувстващи на съединението“. Същият Иван Андонов, заедно със Захари Стоянов отиват при генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който уведомен за случващото се, заявява: „Аз съм българин, имам заслуги и аз съм за съединението“. Действията на Кръстевич правят преврата безкръвен, а думите му успокояват народа.
Без Съединението на Княжество България с Източна Румелия Освобождението щеше да бъде грандиозен военен успех, триумф на мечтите, но именно днешният ден показва идеята за единност и общност. Ако свободата не бъде осмислена от колективното съзнание, ако не се усети целостта на народа, то тя няма да има своята истинска стойност. И точно днес, когато народът ни преживява поредната морална криза, когато сме разединени в идеите за правилния път, трябва да погледнем назад към миналото и да осъзнаем, че можем да надскочим себе си само ако гледаме заедно в общия път напред. Нашият народ е показвал, че в тежки моменти на изпитания е съумявал да преодолее личното, да победи индивидуалните стремежи, защото разумът вижда смисъла, че съединението наистина прави силата.
След първата решителна крачка на Освобождението следва крачката на обединението. Съединението на 6 септември 1885 година не е само момент на териториално обединение, не е само акт на съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес, а е план за икономическо и културно развитие, вик към европейската дипломация, че тук, на Балканите, се ражда сила, с която трябва другите страни да се съобразяват. Съединението е актът, с който българите категорично заявяват себе си, волята си, целите си, но и бъдещето си. Именно на тази дата трябва да отбелязваме не само териториалното обединение, но и святата идея за етническата цялост, която се реализира в духовния и културния подем на тогавашните българи. Още тогава нашите предци приемат Съединението като акт на себепостигането, защото израстването на един народ минава през идеята за обединеност.
И днес Пловдив продължава да бъде център на мултикултурно общуване, продължава да бъде европейска сцена, от която се говори за духовност и се показват образци на световни достижения, но по-важното е, че Пловдив е мяра за толерантност, единност и разбирателство.
6 септември е денят, който заличава целия спектър от различия; денят, в който ние осмисляме ценността, че сме българи; денят, в който поглеждаме назад, но и уверено прекрачваме в бъдещето. Съединението е онази мяра, която регулира истинските ценности, която ни припомня кои сме, която ни разкрива защо сме тук.
Съединението е сила, която започва от пловдивския акт, преминава в европейския мироглед и се проектира в световния ред, а точно единството е онази невидима частица, която придава живот на материята. Именно в Пловдив намират пряк израз идеите на Левски за всеобщо обединение, защото силата наистина е в това да бъдем заедно и да постигаме мечтите си не чрез индивидуалните битки, а чрез предадения свят завет на Съединението.
Честит празник, българи! Бог да пази България!
