- Руснак спестява 2 млрд. долара на САЩ за разработки, предава им данни за МиГ-25, зенитно-ракетни системи и въоръжение
- Американци се дегизират като мужици, "парфюмирани" с чесън и водка, за да се срещнат с Адолф Толкачов
- Един от агентите се крие зад торта от типа Jack in the box, за да изскочи от колата, докато КГБ ги следи
Руснак спестява на ЦРУ 2 милиарда долара за разработки в областта на специалните технологии, като предава секретни съветски данни за ракети, зенитно-ракетни системи, въоръжение и бомбардировачи МиГ-25 през 70-те и 80-те години на миналия век.
Тогава е разгарът на Студената война. А днес, в условията на нашествието в Украйна директорът на британската служба за външно разузнаване МИ6 Ричард Мур се обърна към руснаците, които се чувстват потресени от случващото се, да обединят усилия с разузнаването на UK, за да се сложи край на кръвопролитията.
Преди повече от 40 години Адолф Толкачов цели 2 години търси контакт с разузнаването на САЩ, но те го подозират, че им крои клопка и не отговарят. Когато най-после решават да го използват, установяват, че разполага с много информация, защото е водещ инженер в Съветския институт за авиационни оръжейни системи. Но никак не е лесно да се организира среща, когато ги дебне зловещият Комитет за държавна безопасност (КГБ) в СССР.
Всеки път се налага да проявяват невероятна изобретателност. При една от тях през декември 1982 г., за да избегнат проследяването, партньорите му измислят легендата, че отиват на парти за рожден ден. Цялата операция, в която бившият пилот Бил Плънкърт трябва да се измъкне от "опашката", за да отиде на уреченото място, трае около 30 секунди. Той е висок над 1,80 м и трудно може да се скрие. Заедно със съпругата си се качват в колата на резидента на ЦРУ и неговата жена. Двете дами са на задната седалка и държат огромна торта от типа Jack in the box. Изглежда като торс на офицер от американското разузнаване, който държи оръжие. Това прикритие не позволява на преследвачите да виждат Плънкърт, който е отпред. На един завой, когато за 30 секунди КГБ изпуска автомобила от погледа си, той изскача навън.
Лицето му е покрито с маска, носи очила и старо палто, характерно за съветските другари по онова време. Имитира възрастен руснак и се слива с хората на улицата. В това време КГБ продължава да следи колата с "тортата".
Но Плънкърт е задъхан, очилата му са се замъглили и почти не вижда какво става пред него. В крайна сметка осъществява срещата с руснака, кръстен от родителите си Адолф, но не заради Хитлер. Голямото му желание да сътрудничи на ЦРУ отчасти се дължи на факта, че тъщата му е убита при Сталиновите репресии, а тъстът му - изпратен в лагер и малко след като е освободен, умира. И двамата са били наклеветени, че симпатизират на нацистите.
"Толкачов разбра, че комунизмът е отнел на хората свободната воля. Усещаше, че това не е човешко и искаше да сложи край на тази система", спомня си години по-късно Плънкърт.
След като изскочил от колата, той не смятал, че е в безопасност, затова прекарал два часа в обиколки на Москва. Качвал се и слизал от автобусите. Сменил маскировката си втори път, за да избегне всички потенциални шпиони на КГБ.
Накрая стигнал до мястото на срещата и забелязал пиян мъж. Веднага заподозрял, че е агент на съветските служби. Но в този момент опасенията му се разсеяли, защото руснакът повърнал два пъти. "Е, ако това е шпионин", помислил си Плънкърт.
В крайна сметка тогава американецът, който знаел добре руски, успял да разговаря цели 30 минути с Адолф Толкачов. Уговорката е да попита: "Как е сестра ти?", а отговорът - "Болна е".
Но вместо това Толкачов казал: "Да, да, сестра ми. Болна. Да се разходим". Тогава той предал строго секретна информация. В следващите две години продължил да изнася съветски тайни. Датите и часовете се договаряли по различни начини. Като например инженерът да отвори прозореца на апартамента си, който се намирал в близост до US мисията, между 12,15 и 12,30 ч., за да покаже, че разполага с нови данни, които иска да сподели с ЦРУ. Американците отговаряли, че са разбрали, запалвайки лампа в определена стая в посолството.
Толкачов преснемал секретните документи в тоалетната на съседната офис сграда, чийто персонал познавал. Там светлината била подходяща, прозорецът по-голям и било по-безопасно. Процесът траел около 25 минути. ЦРУ го е снабдило с малка шпионска камера - колкото кибритена кутийка. Получил ги е в т.нар. мъртва капка - термин, който показва мястото, където шпионите разменят информация, без да се срещнат лично. В случая ролята на такава локация изиграва телефонна кабина, а устройството е скрито в мръсна ръкавица.
Там е и инструкцията за това как ще се свързват агентите с Адолф Толкачов. Те му се обаждат между 18 и 20 ч. на датата, която съответства на номера на месеца - например 1 януари, 2 февруари, 3 март. Търсят грешно име, но в зависимост от това кое е то - Олга, Анна или Нина, руснакът знае къде ще е следващата “мъртвата капка” за размяна на предмети и информация. Ако отсреща поискат да се чуят с Валери, това означава спешна лична среща след един час.
Той обаче предпочита да говори очи в очи с американски разузнавач, за да не попадне пакетът с данните, които е преснел, в ръцете на КГБ. Така успява да се види 21 пъти с US агент.
17-и отдел в руската спецслужба отговаря за контраразузнаването в СССР, но не разполага с достатъчно хора, за да наблюдава всички чужденци по 24 часа. Затова ЦРУ полага много усилия, за да покаже на съветските разузнавачи, че определени служители просто пазаруват, разхождат кучето си или разглеждат забележителностите и така да приспива бдителността на КГБ.
Друга техника, която използват, е прикритие на самоличността на агента, който ще се срещне с Толкачов. Джон Гилшър, водещият му офицер, например отива с колата си до посолството в САЩ уж на вечеря при колега. Но вътре се маскира и излиза с друг автомобил. Когато се отдалечава, се преоблича като руснак от работническата класа, нахлупил ушанка, хапнал доста чесън и напръскан с водка за достоверност.
Обажда се на Толкачов, срещат се на предварително уговорено място. После отново облича американските си дрехи и се връща в посолството на вечерята. Накрая излиза като себе си оттам и се прибира.
Но докато се стигне дотам, шпионинът, предал информация за милиарди долари, дълго се опитва да пробие недоверието на ЦРУ. За първи път се свързва с тях през студена януарска вечер на 1977 г. На бензиностанция предава бележка на резидента на ЦРУ Робърт Фултън, който зарежда с бензин дипломатическата си кола. Първо го попитал дали е американец. Когато чул утвърдителния отговор, руснакът поставил сгънато листче върху седалката на колата и си тръгнал. В нея пишело, че иска да обсъди някои въпроси строго поверително със служител от мисията на САЩ.
Политическата обстановка по времето, в което се свързва с резидента, е сложна. Американското разузнаване е планирало няколко оперативни мероприятия и не иска КГБ да ги хване. Предстояло и посещение на държавния секретар Сайръс Ванс, посочен от новоизбрания тогава президент Джими Картър, за да затопли отношенията между двете велики сили.
В следващите месеци Толкачов прави нови опити за връзка с ЦРУ. Използва за прикритие снежните преспи и влиза в контакт с "колегата", който е в паркираната си до посолството кола. Отново пуска бележка, но и този път никой не реагира.
След още няколко писма - през през декември 1977 г., предоставя чертежи за място за среща и две машинописни страници с разузнавателна информация за електронните системи на съветски самолет. Това вече звучи убедително за новия представител на разузнаването в Москва Гарднър Хатауей. Той настоява пред централата да установи контакт.
Но СССР тъкмо е обявил друг служител от посолството за персона нон-грата и Вашингтон не иска да загуби втори офицер. Оценяват предоставените данни като много интересни. Тук вече в полза на Толкачов се включва още един фактор - Пентагонът пише до ЦРУ, че ще е благодарен за всякаква информация за съветска самолетна електроника и системи за управление на оръжията.
В посолството знаят, че още през декември 1977 г. Толкачов е предоставил в бележката телефонния си номер без последните две цифри, които могат да видят, че държи върху шпертплат в определен ден на определена спирка. Изпращат съпругата на Хатауей, която записва липсващите числа. Така се обаждат на "доброволеца", но слушалката вдига жена му и разговорът пропада.
На 1 март 1978 г. Толкачов предава в колата на резидента 11 страници с разузнавателни данни за руските военни самолети. Там вече Адолф представя и себе си с име, адрес и месторабота. И че ако и този път не получи отговор, ще се откаже.
ЦРУ подлага на анализ почерка на кандидат-шпионина. Експертите им го оценяват като целеустремен и като цяло самоуверен, самодисциплиниран, но не прекалено твърд. Интелигентността му е над средното ниво и е добре организиран. Наблюдателен и съвестен, обръща внимание на детайлите. Психологически го смятат за подготвен да бъде агент. Така започват да обсъждат условията.
Във всичките си бележки е написал, че обича САЩ и иска да оценят усилията му, но не се отказва и от заплащане. Още на втората среща поискал шестцифрена сума, която да се раздели на 7 транша в продължение на 12 години. През 1979 г. му казват, че ще му предоставят почти 100 000 долара за информацията, която е предал на ЦРУ към онзи момент.
В отговор Толкачов заявява, че имал предвид 6 нули. Чул по радио "Гласът на Америка", че СССР ще похарчат около 3 милиарда долара, за да преоборудват МиГ-25 заради бягството на Запад на един от инженерите - Беленко. На фона на тези цифри Адолф смятал, че няколко милиона долара не са много за информацията, която той предлага. Накрая ЦРУ му обещава годишна заплата колкото на президента на САЩ, като по-голямата част от сумата да бъде държана във Вашингтон и да му бъде дадена, ако реши да избяга.
Горе-долу тогава съветските тайни служби разбират, че САЩ са запознати с много техни секретни разработки. Виждат, че изтребителите МиГ на въоръжение в сирийската армия са много уязвими в израелско-арабския конфликт и лесно са сваляни от американските бойни самолети General Dynamics F-16 Fighting Falcon и McDonnell Douglas F-15 Eagles. Веднага проверили първо дали пилотите не са сгрешили, но се оказва, че проблемът не е при тях. Светва лампата, че някой е предал разработките.
Междувременно с напредването на взаимоотношенията с американците Толкачов изисква и да му дадат отровна ампула, за да не попада жив в ръцете на КГБ. Когато се почувства заплашен при проверка за изтичане на информация през 1983 г., той започва да я носи постоянно със себе си, скрита в писалка "Ленинград". А в деня на претърсването на кабинетите си е взел отпуск. Отива на дачата си и изгаря всички пари, книги и инструкции, които е получил.
През 1984 г. служител на ЦРУ в Москва е заловен от агенти на КГБ, скрити в храстите, докато той чака за среща с Толкачов. Претърсен е и случаят е широко разгласен в СССР. Но това, което премълчават, е, че са задържали и своя сънародник.
Във Вашингон подозират, че е предаден от Едуард Лий Хауърд, бивш кадър на ЦРУ, който се предава на КГБ в Австрия през 1983 г., за да отмъсти за уволнението си. Освободен е от централата, защото не издържа теста пред полиграфа - скрил е информацията, че е вземал наркотици в миналото си.
Преди да бъде поставен пред детектора на лъжата, той е бил проучван за работа в Москва и като такъв е имал достъп до списъка с руски агенти. Така се смята, че е предал Толкачов.
Но има още един американец, когото подозират, че е издал Адолф. Това е Олдрич Еймс, който пък е бил вербуван от КГБ.
Въз основа на данните, които някой от тях е предал в Москва, спецслужбата претърсва апартамента на инженера и открива скривалища с бележници с шифри, криптографски инструменти, микрокамери и филми, които е подготвил да предаде на американците. Но Толкачов не е заловен веднага, за да имат време да проучат всички детайли. Започват да му оставят документи с дезинформация и така се уверяват, че наистина е шпионин.
Арестът е организиран през 1985 г. Имитират катастрофа на магистралата, докато Толкачови се прибират от дачата си в Москва. Служител на КГБ, преоблечен като катаджия, спира колата с палка уж за проверка на документи и арестуват шпионина.
Той е екзекутиран на следващата година след присъда за държавна измяна.
