В навечерието на Великден 1946 г. комунистическият режим извади царския ковчег оттам и го прати във “Врана”
Цар Борис III умира на 28 август 1943 година. Странната му и неочаквана смърт тогава поражда безброй съмнения, най-натрапчивото от които се е запазило и до днес -
българският монарх е отровен
Но кой стои зад това мерзко злодеяние и каква е била целта му, все така си остава в сферата на догадките.
Тъй като още приживе царят е изразил ясно волята си да бъде погребан в Рилската света обител, на 5 септември след края на всенародното поклонение в храм-паметника “Св. Александър Невски” траурната процесия се отправя към манастира.
Тялото на цар Борис III е балсамирано и положено в цинков ковчег, а
сърцето му е извадено и поставено в отделна стъкленица
Тленните останки пътуват върху открита влакова платформа, за да могат поданиците да си вземат последно сбогом с любимия владетел.
След опело в манастира ковчегът е спуснат в каменното ложе, където намира място и стъкленицата със сърцето му. Мраморна плоча със скромен надпис покрива гроба.
Следващата година в България е извършен държавен преврат и скоро комунистите, подкрепени от Червената армия, вземат изцяло властта. По-късно те инсценират нещо, което наричат народен референдум, свалят монархията и обявяват страната за република. България се превръща в най-верния сателит на Съветския съюз.
През 1946 г. в навечерието на Великден
при милиционерска операция царският ковчег е изваден
от Рилския манастир и върнат обратно в София. Царица Йоанна, която с децата все още се намира в двореца “Врана”, е уведомена, че тялото на съпруга ѝ ще бъде препогребано в парка на двореца. Тъй като ковчегът е с прозорче, лицето на царя се вижда добре запазено след балсамацията.
Свещеникът на село Казичене е извикан да опее отново покойника, чийто покой е нарушен от комунистите, и ковчегът е препогребан в двора. На това място е построен малък параклис.
Малко след това царското семейство е принудено да напусне България. В двореца “Врана” се настаняват новите комунистически лидери на страната.
Георги Димитров - в старата част, построена от цар Фердинанд
в последните години на XIX век, а Васил Коларов - в новата.
През 1949 г. обаче Димитров умира в Съветския съюз и трупът му е докаран в двореца “Врана”, където е балсамиран, преди да бъде поставен в специално построения за целта мавзолей.
След 5 години новият комунистически вожд Вълко Червенков дава заповед гробът на цар Борис III заедно с параклиса да бъдат взривени. При този вандалски акт тялото на царя е погубено. От ковчега и тленните останки няма и следа до днес.
След падането на комунизма са намерени само стъкленицата с царското сърце и надгробната плоча от манастира, счупена на две. Днес тази плоча се намира в музея на двореца “Врана”, а стъкленицата със сърцето вече 30 години лежи препогребана във възстановения царски гроб в Рилския манастир.
