- Чужденецът от фракция “Червена армия” е заловен на Централна гара в София през 1985 г., спомня си 38 години по-късно командос, участвал в операцията
- Предупредили баретите, че чужденецът носи отрова и може да я погълне при задържането
През 2002 г. след първия атентат срещу Алексей Петров пред басейна “Спартак” в София във вестник “24 часа” разказахме историята на задържането на германски терорист с кодово име “Зорге” от фракция “Червена армия”, кръстена на създателите си “Баадер Майнхоф”, в която участва и застреляният на Витоша командос.
Информацията за ареста, който се случва на Централна гара в София, беше публикувана и в книга за историята на Специализирания отряд за борба с тероризма, отпечатана по случай 20-годишнината му.
Покрай убийството на бившата барета този случай от 1985 година се припомни отново и дори се появиха съмнения дали някога въобще се е случило подобно задържане, в който е участвал Алексей Петров, защото не го потвърждават нито архивите на Държавна сигурност, нито тези на германската Щази.
За да проверим отново и да допълним информацията, се обърнахме към един от другите двама командоси от екипа за задържане, който осъществява ареста преди цели 38 години: “Разбира се, че случката е истинска. И в тази операция не участвахме само хора от отряда. Имаше служители от Държавна сигурност, от Външното наблюдение, което през цялото време го следеше.
На нас ни казаха само,
че е германец. Терорист
от “Баадер Майнхоф”.
И всъщност ние за първи път го видяхме на гарата”.
Случаят е от края на лятото на 1985 г. Тогава в отряда на баретите, ръководен в този момент от майор Васил Велков, постъпва
информация за германеца
от контраразузнаването
и започва подготовка за ареста му.
Операцията се ръководи от оперативни работници в направление “Т” (Терор) на 6-о управление на Държавна сигурност.
На командосите е съобщено, че чужденецът е на възраст 36-37 години, висок 177 сантиметра, русоляв, леко плешив и с атлетично телосложение. Определени са трима души, които ще извършат самото задържане - Свилен Свиленов, Алексей Петров и Петър Руневски. Ще ги води командирът на отряда Велков.
“Спомням си, че първия
път ни изведоха от отряда
и трябваше да го
арестуваме в Пловдив.
Бяхме общо 17 души - разказва баретата. - В района на Вакарел обаче по някаква причина ни върнаха обратно и ни казаха, че задържането няма да бъде в Пловдив, а ще стане на следващата сутрин на Централна гара в София.
Германецът трябваше да пристигне с влак в 8 часа.”
На следващата сутрин баретите и служители на Държавна сигурност са на гарата. Десетки командоси, облечени в камуфлажни униформи и с пистолети с халосни патрони, са свалени в подземията с мотокарите. А на дежурния офицер от Транспортна милиция е казано само, че ще се провежда рутинно учение.
Информацията, която получават междувременно командосите, е, че влакът на терориста ще спре на 4-и коловоз. Тъй като няма данни точно в кой вагон пътува чужденецът, оперативният щаб решава арестът му да се извърши не на перона, а долу в подлеза.
Германецът е следен през
цялото време от служители
на Външно наблюдение.
Точно те го посочват вече в подземния тунел на командира на баретите майор Велков. А той дава сигнал на Петков, Руневски и Свиленов да действат.
Тримата са преоблечени в милиционерски униформи и чакат до ескалаторите. Служебните им пистолети са взети малко по-рано, защото от контраразузнаването ги предупреждават, че при ареста
Зорге ще се опита да ги
отнеме, да стреля по тях
и в суматохата може да пострадат и случайни минувачи.
“Германецът се движеше под ръка с някакво младо, хубаво момиче, с което се беше запознал във влака. Беше в панталон и риза с къс ръкав. Вървяха, говореха си нещо.
Ние ги атакувахме точно когато свиха към кафенето в подлеза”, спомня си командосът. Алексей Петров скача към краката на чужденеца, сграбчва го за коленете и го събаря напред на земята. Вече долу, го удря силно с лакът в гърба и му закопчава белезниците. Свиленов и Руневски имат друга задача: “От контраразузнаването ни бяха предупредили, че той е пришил ампули със силна отрова във всичките си ризи и якета.
И ще я изпие веднага, за да не бъде задържан жив. Затова, след като Алексей го събори на земята,
единият от нас го хвана
здраво за устата, а другият
разкъса ризата му.
Той въобще не разбра какво му се случва. Нямаше никакъв шанс, нито време да реагира. От дрехите му само изпаднаха два ключа.
После ни казаха, че са от две квартири в Пловдив и в София, където е пребивавал”.
Докато тримата командоси задържат Зорге, друг служител от отряда снима с фотоапарат със светкавица и преминаващите пътници не разбират за акцията, а остават с впечатлението, че в подлеза на гарата се снима филм.
Германецът е изнесен бързо към служебната кола, която чака на централния перон. С черен чувал на главата чужденецът е натоварен вътре и закаран в окръжната дирекция на милицията в Плевен.
“Нямам никаква информация защо трябваше да го закараме в Плевен - разказва командосът. - Там го оставихме и работата ни по случая приключи. Години по-късно само научихме неофициално, че човекът, когото задържахме, е бил
разменен за руски
разузнавач, заловен
в Съединените щати.
Не получихме никакви награди и похвали за тази операция. Още в началото ни бяха предупредили, че акцията е секретна, че няма да има награди и не трябва да говорим за случая.
Преди години обаче излезе първата информация за случая”.
Днес информация за този пазен в тайна арест с участието на убития Алексей Петров трябва да се съдържа в архивите на Шесто управление на бившата Държавна сигурност. Случая със сигурност трябва да помнят и много оперативни работници, които са участвали в акцията, както и ръководители на вътрешното министерство от онова време.
