Месец, след като навърши 80 години италианският певец Тото Кутуньо почина. През 2015 година той даде интервю за "24 часа".
Ето какво разказа той тогава:
Още в началото на интервюто за “24 часа” моли да му се говори на ти, защото само така се чувства уютно в разговорите, както казва самият той
- Тото, ти си правил много неща в живота си, постигнал си много в кариерата си. Има ли обаче мечти, които са останали заключени в чекмеджето ти?
- Ако има една мечта, която остана заключена в чекмеджето ми и която бих искал да реализирам в един друг живот, това е да съм диригент на симфоничен оркестър. Това е първата ми мечта. Втората мечта, която обаче все още бих могъл да сбъдна, е да направя музикална комедия.
- Все още ли не си пробвал да я осъществиш?
- Бяха ми предложили от Франция, но след това не постигнахме споразумение, така че не стана.
- Франция и особено някои нейни певци са силно свързани с музиката ти. Прекрасна е песента на Жо Дасен L'ete indien, която ти написа. Разкажи ни как я създаде.
- Спомням си много добре. Имах офис в центъра на Милано, където отивах всеки ден, и точно в този офис се роди L'еte indien. От какво съм се вдъхновил ли? В Милано, където има мъгла, където температурата е странна, си
мечтаех за един
остров, на който да
отида с моята жена...
Така се роди L'ete indien.
- Това ли е любимата ти песен от тези, които си написал?
- Това беше първата песен, която написах и която пожъна успех, така че ще остане винаги моята любима песен. Чрез нея започна успехът ми като композитор. С L'еte indien се роди кариерата ми на автор на музика.
- Нека да се върнем към детството ти. Роден си в Тоскана, след това сте се преместили в Лигурия със семейството ти, но пък родителите ти са сицилианци... Имаш много смесен произход. Какво дете си бил?
- Бях изключително срамежливо дете. Баща ми Доменико работеше във военноморските сили, но хобито му беше да свири на тромпет, така че той ми даде първите уроци по музика, когато бях на 4-5 години. Разбра веднага, че съм надарен за музиката, затова и още тогава започнах да се уча на музика. Баща ми свиреше в една музикална група, така че ме водеше на репетициите. Маестрото ме попита веднъж – защо не дойдеш да свириш с нас, на барабана например. Започнах и така станах барабанистът на тази група от град Ла Специя. Свирих до 13-14-годишна възраст. Преминаването към ударните инструменти беше много просто. В същото време учех и пиано. Продължавах да ходя на училище, но музиката ми беше в душата. Израснах с музиката.
- Кариерата си започваш, създавайки своя музикална група, в която свириш на ударните инструменти, след това започваш да пишеш музика за други, после много важни за теб стават връзките ти с Адриано Челентано, нали така?
- Tой беше много важен за мен, за него съм написал 13 песни. Бяхме много близки приятели, виждахме се в дома му, играехме тенис на маса, между нас съществуваше прекрасно приятелство. Сега се чуваме доста рядко, но въпреки това той е винаги в сърцето ми.
- Така в един момент започваш да пееш ти самият – като солист или като част от група “Албатрос”. 15 пъти си участвал на фестивала в Сан Ремо...
- Да, като солист и като група - с песента “Воло AZ504”, която преведоха и във Франция (записва я Жерар Ленорман, който изкачва с нея върховете на музикалните класации – бел. авт.). Свирих два пъти на “Сан Ремо” с групата, а през 80-те години дебютирах като изпълнител на написанaтa от мен песeн и спечелих фестивала с песента “Соло ной” (“Само ние”).
- Написал си едни от най-известните песни на “Рики е повери”, на Орнела Ванони, Фаусто Леали, Адриано Челентано... Случвало ли се е да участвате едновременно на “Сан Ремо” – и ти, и те, с твои песни и да те надминат в класирането?
- О, сигурно се е случвало, не знам. Освен за себе си съм написал песни за толкова много певци, мисля даже, че като композитор съм постигнал рекорд, защото съм написал над 25 песни за “Сан Ремо”.
- С много от тези музиканти като например “Матиа Базар”, “Рики е повери”, Ал Бано, сега продължавате да изнасяте заедно концерти в Източна Европа. Можем ли да кажем, че тя е вашето Елдорадо в момента?
- Да, така е. Ходим често в източноевропейските страни, защото нашият тип музика се харесва, много ни търсят и затова изнасяме често концерти в чужбина. Ето, утре например пътуваме за Букурещ.
- В края на март пък ще изнесеш концерт в София, където си бил много пъти. Какви образи изникват пред очите ти, мислейки за България?
- София за мен е специален град, който обичам страшно много. Там записах струнните инструменти и цигулките, или оркестралната и симфоничната част на новия ми диск, който ще излезе през октомври. Записах ги преди 6 месеца. Имам прекрасни връзки – и с музикантите, и с техниците... Прекарах 4 много хубави дни с тях, така че ще ми бъде приятно да се върна в този град, в който ще използваме и софийския оркестър за концерта. В първата част ще свирят моите музиканти, а във втората – музикантите ми с българския симфоничен оркестър.
- А за публиката какво ще кажеш? Различава ли се италианската от тази в Източна Европа?
- Публиката е много възпитана и много ентусиазирана.
В Източна Европа ни
посрещат винаги със
страшно много любов
и тя е напълно споделена от наша страна – от мен, от музикантите, техниците. Чувстваме топлотата на хората, така че всеки път, като сме там, изпитваме страхотни емоции.
- За теб са изписани много неща. Но какво все още не знаем?
- Не се знае за моя личен живот, за който никога не говоря. И не искам да говоря.
- А кое е нещото, което искаш да кажеш, но за което никой все още не се е сетил да те пита?
- О, това е прекрасен въпрос. Нека да си помисля за момент... – кое е нещото, което обичам най-много. Бих отговорил – морето. Ето това е.
Морето е част
от живота ми
Имам къща в Рапало, до Портофино, в Лигурия. Там съм обикновено от май до октомври, но пътувам непрекъснато между Рапало и Милано. Имам си и една лодка. Когато съм с нея в морето, емоцията, която изпитвам, е най-голямата, която мога да си представя.
- А кои освен музиката са другите ти страсти?
- Преди се занимавах с много спорт – тенис, плуване. Сега доста по-малко, защото преди 8 г. имах “инцидент”... Чувствам се като оцелял по чудо и с това казвам всичко. Някои неща повече не мога да ги правя.
- И всичко това те промени и като човек...
- Да, приближих се много повече до Бог.
- Вкъщи каква музика слушаш?
- Всякаква. От поп до рап и класическа. Всяка музика, която предизвиква у мен емоция.
- Спомена, че предстои да излезе новият ти диск. Какъв ще бъде той и за какъв тип публика си го мислил?
- Записах новия си диск със Софийския симфоничен оркестър. Мисля, че ще излезе след лятото. Мислил съм го за универсална публика. Естествено, тъй като сме в 2015 г., техническата част е модерна, защото следваме като всички определен тип аранжимент и др. Но музиката, която съм написал, си е все така романтична, средиземноморска.
- В чужбина ти си образът на италианеца в най-добрия смисъл. Според теб имиджът на италианеца в чужбина съответства ли на реалността, или все още съществуват предразсъдъци?
- Когато ми казват, че съм истински италианец, се чувствам горд. Много съм привързан към страната си, страната ми е прекрасна. Когато ме наричат “Италиано веро” (“Истински италианец”, като едноименната му песен – бел.авт.), това е
най-големият
комплимент, който
могат да ми направят
Италианец съм от главата до петите и до дъното на костите си.
- Би ли участвал в някое музикално риалити по телевизията?
- Ангажира страшно много време да участваш в едно риалити. Не знам. Ако става въпрос за някоя от онези програми, в които се събират таланти, бих могъл да си помисля. Но това е много тежък ангажимент, защото всяка седмица трябва да си там.
- Бил си и водещ по телевизията, какво означава за теб тази част от кариерата ти?
- Занимавал съм се с телевизия в продължение на 10 години. Участвал съм в две издания на “Доменика ин” (най-полулярното неделно магазинно предаване на тв РАИ – бел.авт.), правил съм и други неща. Телевизията отне от мен от онази срамежливост, която носех от детството си. И днес обаче
все още съм
срамежлив
Ако ми направиш голям комплимент, почервенявам. Това е част от характера ми. Изглеждам като човек, който лесно се гневи, но не съм такъв. Обичам хората по принцип, обичам интелигентните и възпитаните хора. Мразя лицемерието, липсата на възпитание, жестоките хора. Телевизията ми повлия добре. За мен беше като чудесна терапия за живота ми. Днес обаче не знам дали бих се занимавал с телевизия, ако ми предложат подобно нещо. Освен ако не е телевизия, в която аз да се забавлявам, говорейки за музика. В такъв случай мога и да си помисля.
- В коя роля се чувстваш най-уютно и мислиш, че си най-силен – като певец, музикант, автор на песни, тв водещ?
- Най-добре се чувствам, когато пиша песни. Не толкова обаче да пея.
Никога не съм се
смятал за певец
Певците са нещо друго. Ето например – моят приятел Ал Бано е певец! Аз се озовах случайно в ролята на човек, който пише песни и ги пее. Най-голямата емоция за мен е да пиша песни.
- Твоят приятел Ал Бано освен че пее прави и вино, произвежда и хранителни биопродукти... Ти нещо произвеждаш ли?
- О, не. Ал Бано винаги ми праща от виното си, от пастата си - на всяка Коледа. Не че искам да правя реклама на Ал Бано, но мога да ви гарантирам, че виното му е специално, изключително изискано и добро. Той живее в Челино Сан Марко в Пулия в селски условия. Така че прави зехтин, вино и какво ли не още. Това е човек, от когото страшно много се възхищавам. За мен той е като брат. Освен това обаче е изключително добър човек.
- И една друга твоя приятелка – Анджела Брамбати, солистката на “Рики е повери”, също има ресторант и къща за селски туризъм и е отлична готвачка...
- О, да, Анджела ми е голяма приятелка. Между другото, кучето ми Кира, което е на 11 г., познай кой ми го подари? Анджела от “Рики е повери”. За мен Анджела е като сестричка, много топъл човек.
Bъпреки че е един от най-известните италианци в чужбина, Тото Кутуньо излъчва онази сърдечност и топлота, които лъхат и от песните му. Над 100 милиона копия са продадени от тях в света досега, което го прави четвъртия най-продаван италиански певец за всички времена (заедно с Лучано Павароти и след Адриано Челентано, Мина и Пати Право).
Сам или с група Кутуньо е участвал 15 пъти на фестивала в Сан Ремо. През 1980 г. го печели с песента “Соло ной”. Три години по-късно участва с “Л'италиано” - въпреки че не печели, песента изкачва всички класации в Италия и Европа, превеждат я и на много езици.
Тото Кутуньо е бил и 6 пъти втори и един път трети на “Сан Ремо”. Хитове стават и други негови песни като “Ун естате кон те”, “Серената”, “Емоциони”.
Няколко пъти обаче на почетната стълбица на фестивала се класират песни, написани от Тото Кутуньо за други изпълнители – от Фаусто Леали и Доменико Модуньо до “Рики е повери”.
През 1990 г. с песента “Инсиеме” Тото Кутуньо печели Евровизията в Загреб.
Сред изпълнителите, за които създава музика, изпъква особено Адриано Челентано – за него музикантът пише едни от най-успешните песни в кариерата му.
Салваторе (Тото) Кутуньо се ражда в Тоскана през 1943 г., но израства в град Ла Специя (Лигурия).
Началото на кариерата си в музиката стартира като барабанист в различни групи, след което основава собствена – “Албатрос”, в която започва да се изявява и като певец. Първия си успех групата пожънва с написаната от Тото Кутуньо песен “Африка”, която след това става световноизвестна с името L'ete indien във френската версия на Жо Дасен (на снимката).
Кутуньо е автор на музиката за едни от най-популярните песни не само на Жо Дасен, а и на Джони Холидей, Мирей Матийо, Далида и др.
Освен в музиката Кутуньо постига успех и в телевизията, тъй като е водещ на някои от най-успешните предавания по РАИ.
През 2013 г. Тото се връща на фестивала в Сан Ремо, където пее с хора на Червената армия и получава специална награда за кариера. Това става след няколкото години, които преобръщат живота му. През януари 2007 г. той научава, че има тумор на простатата. Оперира се, подлага се на терапия и следващата година участва на “Сан Ремо” с “Ун фалко кюзо ин габия”, с която става четвърти.
