Проблемните фактори, които отблъскват чуждестранните инвеститори от България, са икономическата и политическата криза в страната. Това се посочва от почти всички респонденти, участвали в анкета за нуждите на Доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и правилника за неговото прилагане, публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации. Оценката разглежда ефектите от прилагането на националната правна уредба в областта на насърчаването на инвестициите и обхваща периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2022 г.
Сред конкретно посочените фактори са, че България има слаб глас в ЕС при обсъждане на регулации или ад хок мерки, защитата на интелектуалната собственост, кражбата на фирми и дублажа на марки, нагласените обществени поръчки, липсата на добра икономическа дипломация и стратегия за привличане на инвеститори по сектори. Сред най-популярните отговори остават също проблемите със съдебната система и корупцията, липсата на добре развита и поддържана инфраструктура и недостатъчните държавни стимули.
Потокът на преки чуждестранни инвестиции
Най-ниската стойност на потока от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България е през 2018 г., което обаче е последвано от съществено нарастване на показателя през следващите две години. Размерът на потоците от ПЧИ са съответно 1639,4 млн. евро през 2019 г. (ръст от 69,45 на сто спрямо предходната 2018 г.) и 2974,2 млн. евро през 2020 г. (ръст от 81,4 на сто спрямо предходната 2019 г.). През 2020 г., въпреки кризата от възникналата пандемия в световен план, се отбелязва пик в потока от ПЧИ в България за последните 10 години. През следващата 2021 г., се наблюдава значителен спад, но през 2022 г. размерът на потока от ПЧИ достига 2378,7 млн. евро (ръст от 48,66 на сто), като тези стойности се доближават до най-високите, отбелязани през 2020 г.
Бруто образуването на основен капитал в националната икономика
През 2022 г. бруто образуването на основен капитал по текущи цени бележи "ръст" заради инфлацията. През 2022 г. бруто образуването на основен капитал по съпоставими цени от 2015 г. е със 7,8 на сто по-малко от това през 2018 г. При анализа на динамиката на показателя и по-конкретно регистрирания спад през периода 2020 г. – 2022 г. следва да се отчете влиянието на влошената икономическа обстановка в Европа след пандемията от КОВИД-19 и започната война в Украйна, посочват авторите на доклада.
Очаквания за текущата финансова ситуация през 2023 година
Половината от анкетираните в рамките на подготовката на доклада отговарят, че инвестиционните разходи ще бъдат повишени през текущата година, докато една трета от тях намират, че разходите ще се запазят на същите нива в сравнение с предходната. Получените отговори могат да бъдат интерпретирани по два начина, посочват авторите на доклада. Според тях от една страна дадените отговори могат да потвърждават негативните очаквания за това, че инвестиционната дейност може да се "оскъпи" през 2023 г. предвид растящата инфлация. От друга страна, отговорите могат да бъдат разглеждани като потвърждение на намерението на инвеститорите да разширяват съществуващите производства и услуги, отчитайки добрия инвестиционен климат и положителните резултати от дейността на компаниите в България.
Насърчителните мерки
На първо място в класацията от всички насърчителни мерки е финансовото подпомагане за частично възстановяване на задължителните осигурителни и други вноски на новоназначените във връзка с инвестицията хора. Това е единствена мярка, която е получила максималните 4 точки като атрактивна и няма нито едно мнение за нея като слабо атрактивна, се посочва в доклада. Тази мярка е най-предпочитана от финансовите мерки, предоставяни по ЗНИ и според Доклада за инвестициите в България през 2022 г., изготвен от Българската агенция за инвестиции. На следващо място са мерките, свързани с прехвърлянето на собственост или ползване на имоти с изградена инфраструктура без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени и финансово подпомагане за изграждане на техническа инфраструктура, които са получили по 2 точки като много атрактивни и атрактивни и по равен брой точки за останалите категории. На трето място са административното обслужване в съкратени срокове и индивидуално административно обслужване и финансовото подпомагане за придобиване на професионална квалификация, бидейки оценени с по 3 точки като атрактивни и с равен брой точки по останалите категории.
Степен на ефективност и постигане на целите на закона
По отношение на първата цел на закона, за постигането на която е зададен въпрос в анкетата в рамките на подготовката на доклада, която е нарастване на инвестициите за технологично развитие в производства и услуги с висока добавена стойност и създаване на нови високопроизводителни работни места, отговорът, който е получил най-много точки е, че законът не я постига. Авторите на доклада обаче отбелязват, че с промените в Правилника от 2020 г. са били предприети действия за прецизиране на приложното поле на насърчителните мерки, като инвестиционните стимули за някои икономически дейности са били редуцирани, именно с цел да се ползва по-пълноценно общественият ресурс за насърчаване на производства и услуги с висока добавена стойност. Втората цел, върху която е съсредоточено проучването, е подобряване на инвестиционния климат в страната и намаляване на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие - за нея са равен брой точки, че същата е постигната в много малка степен или не е постигната. За постигането на тази цел обаче от съществено значение са и други фактори от външната среда, като ниво на безработица, степен на квалификация на работната ръка, както и демографска структура на региона. Що се отнася до третата цел: противодействие на негативните тенденции в инвестиционната активност и заетостта, според преобладаващото мнение, получило най-много точки е, че тя е постигната частично.
Сертифицираните проекти 2018 – 2022
Данните сочат, че в рамките на изследвания период броят на сертифицираните инвестиционни проекти е относително постоянен. Той се колебае с плюс - минус 3 бр. През първите две години от разглеждания петгодишен период има нарастване на сертифицираните проекти. Най-голям брой сертифицирани проекти има през 2020 г. – 34 броя, като през 2021 г. и 2022 г. те намаляват, макар и относително плавно. За тези тенденции не без значение е влиянието, което оказват външните фактори, като кризата от възникналата пандемия и войната в Украйна, засягащи икономическата активност в ЕС, се посочва в доклада.
За целия изследван период най-голям е делът на инвестициите клас А – 125 бр. или 83,9 на сто от общия брой сертифицирани инвестиционни проекти, който е 149 бр. Като динамика инвестициите клас А следват общия тренд на сертифицираните инвестиционни проекти – ръст до 2020 г., последван от спад през 2021 г. и 2022 г.
Инвестициите по сектори
В рамките на целия изследван период най-голям е делът на инвестициите в сектор "Преработваща промишленост" - 88 бр. или почти 54 на сто от общия брой сертифицирани инвестиционни проекти (163 бр.), което се отчита от авторите на доклада като положително явление. Следват сектори "Транспорт, складиране и пощи" с 14,1 на сто, "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" с 10,4 на сто и т.н.
Сертифицирани проекти в региони с висока безработица
Броят на сертифицираните инвестиционни проекти в региони с висока безработица остава скромен в абсолютно и относително изражение – 23 бр. за целия период на изследване или 15,4 на сто от общия брой сертифицирани инвестиционни проекти (149 бр.). Индикаторът сочи незадоволителен резултат по отношение на политиката по насърчаването на заетостта в най-проблемните (в това отношение) региони на страната, се посочва в доклада. Върху тези резултати влияние оказват и демографските процеси в страната, както и наличието на квалифицирани работници и служители, необходими за реализирането на инвестиционните проекти. В анализа следва да се отчита и инвеститорският интерес. Общ извод, който може да бъде формулиран на база анализираната информация, е, че инвестиционната активност е най-висока в по-развитите региони на страната. Въпреки предвидените в ЗНИ и Правилника към Закона по-ниски прагове за сертифициране в общините с висока безработица, решения за инвестиции в такива райони се вземат по-трудно.
Обемът на заявените при сертифицирането инвестиции отбелязва чувствителни колебания в рамките на изследвания период – спад през 2019 г. (в сравнение с 2018 г.), ръст през следващите две години (2020 г. и 2021 г.) и спад през 2022 г. Липсват обаче данни за обема на реално извършените инвестиции в изпълнение на съответните проекти, посочват авторите на доклада.
Работните места
Броят планирани работни места при сертифицирането бележи ръст през първите три години от периода на изследване (2018 - 2020 г.). През 2020 г. техният брой нараства приблизително 1,5 пъти спрямо предходната 2019 г. Възходящата тенденция е последвана от сериозен спад през 2021 г. и лек ръст през 2022 г.
Броят на планираните работни места по сертифицирани инвестиционни проекти в региони с висока безработица е незначителен в абсолютно и относително изражение – 1 822 бр. за целия период на изследване или 12 на сто от общия брой на планираните работни места при сертифицирането (15 203 бр.).
Повече от половината сертифицирани инвестиционни проекти (51 на сто) са във високотехнологични производства/услуги за целия период на изследване. Това може да бъде посочено като принос за изграждането на икономика на знанието у нас, се отбелязва в доклада.
Изплатените средства от бюджета на министерствата на икономиката и на иновациите и растежа
В рамките на изследвания период размерът на изплатените средства от бюджета на Министерството на икономиката/ Министерството на иновациите и растежа (като следващ компетентен орган) нараства повече от три пъти – от 5,66 млн. лв. през 2018 г. на 18,59 млн. лв. през 2022 г. Най-съществен дял от тях представляват средствата за инфраструктурни проекти. Размерът на изплатените средства от бюджета на ресорните министерства за инфраструктурни проекти нараства близо четири пъти – от 4,19 млн. лв. през 2018 г. на 15,55 млн. лв. през 2022 г. Тази динамика може да се оцени като позитив, но при сравнение с предишни периоди размерът е незадоволителен, се посочва в доклада. По данни от предходната последваща оценка на въздействието на ЗНИ (2005 – 2008 г.), например, финансовата подкрепа на инфраструктурни проекти през 2007 г. (първата година от членството ни в ЕС) е в размер на 14,21 млн. лв. За периода 2007 - 2020 г. инфлацията в страната (по Индексите на потребителските цени) е 29,5 на сто. Така предоставените през 2020 г. 9,91 млн. лв. (в номинално изражение) за инфраструктурни проекти са всъщност 7,65 млн. лв. в реално изражение (по цени от 2007 г.) С други думи, средствата от бюджета на Министерството на икономиката/ Министерството на иновациите и растежа за инфраструктурни проекти през 2020 г. възлизат на 53,8 на сто от тези през 2007 г., обобщават авторите на доклада.
В рамките на целия изследван период най-голям е делът на инфраструктурните проекти, за които са изплатени средства от бюджета на ресорните министерство в сектор "Преработваща промишленост", следван от сектор "Транспорт, складиране и пощи", пише БТА.
Най-голям е броят на инфраструктурни проекти, за които са изплатени средства от бюджета на Министерството на икономиката/ Министерството на иновациите и растежа във високо развития Южен централен регион – 13 бр. (41,9 на сто от общия брой). Следват Югозападният регион със 7 броя, Югоизточният и Североизточният регион - по 4 бр. и Северният централен регион - 2 бр. В Северозападния регион са изплатени средства за един инфраструктурен проект, а за целия разглеждан период са сертифицирани общо 12 проекта в него, като само по два има заявено ползване на финансови насърчителни мерки за изграждане на инфраструктура.
