- При това колите ни са най-грохнали и необезопасени
- 140 км/ч е само у нас и в Полша
Когото и да питате, ще ви каже, че качеството на нашите магистрали е отвратително. Води се спор само дали при нас, или при румънците е по-зле, или сме на нивото на сръбските.
Нашите магистрали са с изтрити маркировки, мантинелите са със “слепи” котешки очи, с кърпежи, дупки и неравности. Понякога те са толкова големи, че имате усещането, че ще излетите от пътя. “А какви магистрали има в Западна Европа…”, коментират пътуващите зад граница нашенци. И с право, имам лични впечатления.
Да не говорим, че нашият автопарк е най-старият в Европа. Според някои данни около 40% от автомобилите ни са над 20 години, а според други – 60 на сто са на възраст около или над 15 години… Тези автомобили са с много ниско ниво на безопасност – без ABS-и, еърбеци и т.н.
И тук идва изненадата. Според един документален филм на “Дойче веле” от всички страни в Европа само две разрешават скорост от 140 км в час по магистралите – Полша и …България. Тук се изключва Германия, където няма ограничения на скоростта. Навсякъде другаде при хубавите и добре поддържани магистрали скоростта е или 130, или – забележете, 120 км/ч. Доста интересно е
във Великобритания, където скоростта е 112 км/ч,
но това е преизчислено от мили в километри, т.е. там максималната скорост по магистралите е 70 мили в час.
Никой не може да даде смислен отговор защо по нашите магистрали е разрешена тази висока скорост. От няколко години се говори, че аутобанът София - Пловдив видимо отесня и че е нужна трета лента.
А това е и пътят с най-много кърпежи и неравности.
И още – по него минава почти целият тежкотоварен трафик от Западна Европа към Турция и Близкия изток.
Това са ТИР след ТИР и маневрите по тяхното изпреварване са на минута-две. А за безопасността ТИР, или автобусна лента вече просто са задължителни.
Още малко статистика: според НСИ за 2021 г. загиналите по магистрали у нас са 75 от общия брой на загиналите по всички пътища, или 18,9% . Да, обаче “всички пътища” са над 20 000 километра, докато магистралите – под 1000. Излиза, че на магистрали произшествията със
загинали и ранени са над 4 пъти повече
Добре помня единствения публичен аргумент, който се опитваше да обясни разрешаването на тази висока скорост преди години. Според ген. Атанас Атанасов това е дело на Бойко Борисов, който, разрешавайки по-високата скорост, съдействал да се харчи повече гориво, което пък да облагодетелства “Лукойл”, защото играели карти с Валентин Златев.
Ами ето ви още един силен аргумент да се намали скоростта. Защото освен всичко друго сме и най-бедната държава в ЕС и с най-ниски доходи.
Подозирам, че това решение у нас да се кара със 140 км (при което повечето наши водачи си казват, че може и със 150, а ей го къде е и 160), е било взето под давлението на новобогаташката бизнес класа с мощни и луксозни возила в съчетание с необяснимия комплекс нещо у нас да е по-свободно и по-разрешено от останалата част на Европа. Нещо като “на гол тумбак – чифте пищови”. Но да не забравяме, че в далеч по-богатите страни у нас има и далеч по-богати бизнесмени, а средната класа шофира далеч по-нови и безопасни автомобили с по-ниска скорост.
Да не говорим, че карането с висока скорост е една илюзия за бързо придвижване от един до друг град.
Неотдавна Би Ти Ви направиха един експеримент – пътуваха от София до Пловдив с максималната разрешена скорост между 130 и 140 км/ч, а се върнаха със спокойните 110… Накрая обявиха разликата – 7 минути.
Може би до морето ще бъдат 15 или 20 минути. Това е цялата “далавера” от бързането
Изобщо, аз не откривам нито един аргумент в полза на тази разрешена висока скорост по нашите магистрали.
Всичко говори за обратното - от тяхното качество, през качеството на автомобилите, за да стигна до едно от най-съществените – манталитета на българските шофьори.
Разбира се, всеки горд собственик на 25-годишно БМВ-тройка ще хукне да ме опровергава, но магистралата е средство за безопасно и безпроблемно придвижване от едно място до друго, а не писта за избиване на мутренски комплекси.
Но наред с всичко това възниква и въпросът: кога ще си оправим магистралите, поне като средноевропейските? Тук се отваря тема за докторат, но освен първосигналното: “Да не се краде”, възниква въпросът за тяхното поддържане.
Неотдавна икономистът Лъчезар Богданов сподели впечатление от доброто качество на магистралите в Хърватия, но придружено с фиш за около 15 лева за преминаване на едно разстояние, малко по-голямо от София до Пловдив.
Е, ако е така, и нашите магистрали би трябвало да “светят”. Въпросът колко плащаме за пътищата, е малко като за кокошката и яйцето –
първо да платим и да караме по по-добри пътища
или първо да ни ги направят и след това да платим.
Това колебание е напълно излишно, защото, дори да ни направят първо хубавите пътища, пак ще вземат парите от нас – данъкоплатците. Държавата няма печатница за пари. Да не говорим за ниските такси за тировете и ниските цени на винетките.
Но това е тема, която никога не е удобна – нито предизборно, нито следизборно. А у нас положението винаги е едно от двете.
