- НАСА и програма "Коперник" регистрираха странна аномалия - намаляването на аерозолите и серните частици във въздуха повишават глобалните температури
- Истинска ирония на съдбата е колко много екомерки нанасят брутални щети на Земята
Изумителна ирония на съдбата - само така може да се опише абсурдът, че докато човечеството се опитва да спаси климата на планетата, всъщност може би сериозно му вреди.
Тези дни НАСА и европейската програма “Коперник”, която следи изменението на климата, обявиха една много неочаквана хипотеза. Според нея може да се окаже, че замърсяването на въздуха, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, не само
не генерира
глобалното затопляне
на планетата,
но вероятно има лек охлаждащ ефект върху Земята.
“Което е обратното на затоплянето в резултат на парниковите газове”, отбелязват двете институции, като бързо се застраховат, че в отделянето на замърсителитеняма нищо полезно. Причината е, че тези газове предизвикват смъртта на 8 млн. души годишно и причиняват заболявания като астма, респираторни инфекции, рак на белите дробове, сърдечни проблеми и др.
От друга страна обаче НАСА и Европейската програма "Коперник" регистрират необяснима на пръв поглед аномалия, стартирала с началото на пандемията от COVID-19. Тогава пътуванията със самолети, с кораби и с автомобили рязко намаляха и това доведе до осезаемо по-чист въздух и хоризонт на много места,включително в Китай. Но за огромна изненада на учените - и до леко затопляне.
Затова изследователите от двете служби решават да се концентрират върху казуса дали новите, по-чисти горива за морския транспорт всъщност не са част от причините за сегашното необичайно повишение на температурите в океаните, а оттам и на цялата Земя.
Предположението
звучи абсурдно -
намаляването на емисиите на замърсителите в Европа може би води до по-ниски количества аерозоли в атмосферата, което повишава слънчевата радиация. С уточнението, че това има "потенциално въздействие върху интензивността на горещите вълни и температурите на повърхностните води, което пък може да увеличи сушите".
Цитирано е и допускане на Бен Буут от Метеорологичната служба на Европа, който задава ключовия въпрос - дали намалените аерозоли в атмосферата, произтичащи от промишлените и корабните емисии, не са били "двигател" за необичайната променливост на климата в Северния Атлантик?
Хипотезата му гласи, че с драстичното намаляване на отделения серен диоксид се образуват все по-малко облаци над корабните пътища в океаните, а това може да доведе до повече слънце и повишение на глобалните температури до 2050 г.
Макар учените все още да са в процес на изследвания, за да проверят това предположение, те смятат, че са почти сигурни в едно -
този тип аерозоли
имат директен
охлаждащ ефект
и чрез филтрирането на слънчевата радиация по свой начин допринасят за глобалното охлаждане. Затова, ако съдържанието им във въздуха намалее, те могат да ускорят глобалното затопляне.
В това изненадващо допускане все още има пробойни за проверка. Приносът на корабоплаването в "производството" на емисии е едва 3,5% годишно. Но заедно с това от НАСА и "Коперник" констатират два факта.
Първо, че Европейският съюз драстично е намалил своите SO2 от няколко години и сега се задъхва от рекордни температури, което подкрепя теорията за неочакваното въздействие на серните аерозоли.
Нещо повече, Службата за следене на изменението на климата установява, че
слънчевата радиация
в цяла Европа е на
най-високите си нива
от 1983 г. насам
Отделно компютърни модели показват, че тази аномалия вероятно забавя циркулацията на водите в Северния Атлантик, а това разрушава ледените шапки на Северния и Южния полюс.
Учените все още са предпазливи с крайните изводи по отношение на тази теория и искат да съберат повече данни за причините на измененията в климата.
Междувременно вече стават известни и някои други най-добронамерени опити на човечеството да спаси планетата, които всъщност водят до неочаквано обратни резултати.
Например амбицията да се премине към електрически автомобили, за да се намалят емисиите, изисква батерии, а те се правят с литий, кобалт, никел и манган. Преди няколко години бе установено, че
добивът им е пагубен
за земята, водата,
дивата природа и
здравето
Заедно с това непрекъснато излизат нови и нови изследвания, че отделените в производството на батериите вредни газове са в пъти по-увреждащи атмосферата от въглеродния диоксид.
Един тон отпадъци от литиево-йонни батерии генерира 2,4 тона въглероден диоксид. За самото рафиниране на тон литиев карбонат са необходими 1,9 млн. тона вода, което не само може да изчерпи местни водоизточници, а и да ги замърси.
Междувременно вече стават известни и някои други най-добронамерени опити на човечеството да спаси планетата, които всъщност водят до неочаквано обратни резултати.
Например амбицията да се премине към електрически автомобили, за да се намалят емисиите, изисква батерии, а те се правят с литий, кобалт, никел и манган. Преди няколко години бе установено, че
добивът им е пагубен
за земята, водата,
дивата природа и
здравето
Заедно с това непрекъснато излизат нови и нови изследвания, че отделените в производството на батериите вредни газове са в пъти по-увреждащи атмосферата от въглеродния диоксид.
Един тон отпадъци от литиево-йонни батерии генерира 2,4 тона въглероден диоксид. За самото рафиниране на тон литиев карбонат са необходими 1,9 млн. тона вода, което не само може да изчерпи местни водоизточници, а и да ги замърси.
Заедно с това тези уреди отделят във въздуха различни хладилни агенти и химикали, за които има подозрения, че имат негативни ефекти върху озоновия слой.
Дори тук някой да опонира, че производството на ток от възобновяема енергия расте с главоломни темпове в международен план, много учени смятат, че тези технологии трябва да се усъвършенстват, за да са наистина полезни в борбата с климатичните промени.
Примерно производството на слънчеви панели изисква такива технологични процеси и материали, които генерират отделяне в атмосферата на еквивалент между 18 и 180 грама въглероден диоксид на всеки киловатчас. Но те също така
влияят и на
способността на
Земята успешно да
отразява слънчевата
радиация в зоните, където са инсталирани. Там много често се забелязват промени в климата и микроклимата. Неотдавнашно проучване установи, че гигантските слънчеви паркове в Сахара може би повишават температурата в региона с до 1,5 градуса.
Ефектите от вятърните централи също се проучват от учените, защото в САЩ се установи, че оказват въздействие на ветровете и турбуленциите в атмосферата, а това може да се отрази на температурите и валежите. В Тексас мащабно изследване показа, че големите вятърни паркове могат да повишат нощните температури с до 0,72 градуса.
На геотермалната енергия също много се разчита, но скорошни проучвания сигнализират, че трябва да се обърне внимание дали този тип централи не причиняват слягания в земята. Проучване в Калифорния сочи, че където има такива паркове, там
средната скорост на
потъване е към 2 см
годишно.
За съжаление HomoSapiens прогресира именно по този начин - с правене на стотици проби и грешки, докато открие съвършените технологии. Неслучайно всеки ден четем за нови и нови изследвания, които многократно ще подобрят новаторските екологични разработки и те ще станат много по-щадящи за "Малката синя точица".
И ако процесът се управлява интелигентно в световен план и се финансират правилните проекти, един ден - кой знае, може би ще се похвалим действително с нулев въглероден отпечатък.
Но засега явно сме все още в периода на големите изненади…
ИНТЕРВЮ
Хипотезата е несигурна, корабите още са на "мръсни" горива
Необходими са поне 30-ина години, за да се установят със сигурност тези промени, казва проф. Георги Рачев
- Проф. Рачев, прочетохте ли хипотезата на НАСА, че пречистените горива за корабите от 2020 г. може би лишават океаните от частиците сяра, които са имали отражателна способност и са охлаждали водата?
- Учените анализират и гледат напред във времето. Важно е кой как пресъздава това съобщение, защото медиите научиха, че кутията на Пандора е отворена и всичко, което засяга климата, се чете. Затова могат да се слагат страховити заглавия. Когато става дума за наблюдения от 2-3 години насам, няма как да се твърди, че това е явление. Необходими са поне 30-ина години.
В случая има много въпроси около това твърдение, всички кораби ли са минали на висококачествени горива, тенденцията е да се използват по-щадящи, но те пак ще са фосилни и не виждам каква ще е тази съществена промяна. Това, че някои ще използват такива с по-ниско съдържание на сяра, е нормално, такъв е и повикът на Зелената стратегия, но редица съдове продължават да плават със старите горива, с мазут.
Затова си мисля, че трябва
да минат поне 10-15 години,
за да се съпоставят данните
и да говорим за тенденция
След 30 години можем да говорим за промяна. НАСА прави допускане, но като имаме предвид хилядите взаимодействия в климатичната система, много трудно може да се определи ефектът на едно подобно въздействие. Причината е, че парниковият ефект е много по-голям от отделените аерозоли, заедно с това се наблюдават някои вулканични изригвания, при които изхвърленото вещество обикновено води до затъмняването на атмосферата и отразява част от лъчистата слънчева енергия.
- Има ли обяснение за това рекордно топене на ледниците?
- Около Антарктида има почти 2 млн. км лед по-малко в сравнение с това, което е било преди 15 години. Това от своя страна също намалява способността на Земята да отразява, океанът става по-тъмен и абсорбира голяма част от слънчевата енергия, което води до затопляне. Това е комплекс и крайното следствие е температурата на земната повърхност. Тази на въздуха е нещо различно, на атмосферата – съвсем друго. Всичко това обаче не ни дава основание да стигнем до някакво заключение.
- Има допускания, че при изригването на вулкана в Тонга в изхвърленото вещество е имало намалено съдържание на сяра и това също е намалило отражателната способност на планетата?
- Зависи от химичния състав на планетното вещество, което излиза навън, важно е през какви скали минава, все пак това е подводно изригване, участва и водата. Ето, в момента и Етна изригва, но за нея се знае от 2400 години. Най-важното е да следим какво се случва в по-дълги периоди, примерно 30-ина години и да не приравняваме климата с метеорологията.
- Някои учени смятат, че досега Анатарктида ни е спасявала от глобалното затопляне, но сега с това рекордно топене на ледовете вече не може.
- Няма как да се спре топлият въздух, той е носител на влага. В източната част на континента акумулирането на лед се увеличава, защото настъпва по-топъл въздух - може да е минус 30 градуса, но носи влага и тя пада във вид на валежи. Едновременно с това в Западна Антарктида към Ливингстън и Южна Америка затоплянето е съществено. Видях го с очите си, там, където бе ледникът до нашата база, той влизаше директно в океана, а сега може да се мине по брега. “Езикът” му е на 30-40 м от бреговата линия, докато преди това бе ледена стена.
Много бързо се топи. От шелфовите ледници, които са заседнали на дъното на океана, се отделят айсберги, ледът става все по-малко. Северният ледовит океан се затопля с главозамайващи темпове, нас ни притеснява не че става по-топло, това е естествен процес, да, човечеството участва в него, но не можем да определим с колко, защото нямаме минало. Все пак тези процеси се следят от стотина години. За мен опасна е скоростта, с която това става. Винаги съм казвал, че климатът се променя бавно, лежерно, след стотици, хиляди години, а сега
той се изменя пред очите ни -
в рамките на един човешки
живот. Това е страшното
Знаем, че и преди е било топло, че животът е бил добър, но сега се затоплят най-вече полюсите. Антарктида бе запазена от едно мощно течение, което бе като огромно „одеало” над студената вода около континента, но се оказа, че не е универсален изолатор, сега там прониква и топъл въздух. Все пак мисля, че на ледения континент ще продължи да има сняг, защото през нощта скалите изстиват. Не мога да гарантирам същото и за Северния полюс, където ледът става все по-малко и океанът поема голяма част от топлината на слънчевите лъчи.
Започне ли да се топи континенталният лед в Гренландия, ситуацията става опасна за морското ниво.
- Все пак излизаме от междуледникова епоха и ако се вярва на циклите на Миланкович, вървим към затопляне?
- Точно така е. Заедно с това Международната агенция за атомна енергия преди 10 дни излезе с изчисление, че тази година е най-големият добив на въглища в света въобще - 8 млрд. и 200 млн. тона. 70% се използват от Индия и Китай. В САЩ и ЕС в резултат на ограниченията те са в рамките на десетина процента, а останалите се разпределят между Африка и Австралия.
ИНТЕРВЮ
Топенето на леда: Залети градове, а ако Гълфстрийм смени посоката, на места ще настъпи ледникова епоха
В Буенос Айрес температурата вчера бе 31 градуса. Рекорд! Там сега е нашият февруари, разказва полярният изследовател проф. Христо Пимпирев
- Г-н Пимпирев, тази година има рекордно топене на ледовете на Антарктида. Вие можете да разкажете от първо лице за тази аномалия. Какво всъщност става там?
- Двете полярни шапки са най-чувствителни към промените, неслучайно ги наричат “кухнята на времето”. Антарктида е континентът, който е
най-слабо засегнат
от замърсяването,
всъщност там то почти отсъства, защото няма постоянно живеещи хора, няма промишленост, така че последиците от изменението на климата най-ярко се усещат.
Сякаш това е една лаборатория за изследване на климатичните промени, при това не са необходими някакви специални условия, защото това е най-чистото място на планетата.
Надявам се да го запазим. От друга страна, в Антарктида е съсредоточено огромно количество ледена маса, континентални ледници, които покриват сушата. Водата е по-топла и ледниците се топят. Дори не изключвам варианта в един момент да се отвори и Северният морски път през зимата, което ще доведе до някои икономически ползи, защото корабите ще минават свободно оттам.
За съжаление, това ще има неблагоприятни последици.
Ще се повиши морското
ниво, това ще доведе до
заливане на огромни части
от крайбрежието, а те са сред най-гъстонаселените райони на планетата. Вероятно ще започнат миграции, ще има промени в културите, в климата. И ако затоплянето продължава, в едно недалечно бъдеще у нас ще трябва да променим агрокултурите, ще се търсят по-адаптивни към новите условия сортове.
- Има ли обяснение за това бързо топене на ледниците?
- Откакто се правят измервания на Антарктида, това е рекордно отдръпване на ледниците. При това ние сме в зимния сезон, когато би трябвало не само да има по-слабо топене, а те дори трябва да нарастват. Такова явление досега не се е наблюдавало. В същото време температурите са екстремно високи. Само за сравнение: в Буенос Айрес бяха измерени 31 градуса преди дни, което е рекорд за зимния сезон, защото август там е като нашия февруари. Несъмнено това оказва влияние, като добавим и Ел Ниньо...
- Какви могат да са последиците от тези аномалии?
- Топенето на ледниците води до изменение на посоките на морските течения. Представете си,
ако Гълфстрийм смени
траекторията и не
мине покрай Швеция
и Великобритания
Там буквално ще настъпи ледникова епоха.
Природните процеси на нашата красива планета са свързани един с друг, всяко нарушаване на едни процеси води до изменения в цялостната система. Крайно време е да се замислим и най-вече големите замърсители като Китай и Индия да си дадат сметка какво става.
През ноември в Дубай ще се проведе Конференцията за климата на най-високо ниво, ще присъстват държавни ръководители от над 150 страни и дано да вземат категорични решения да се спазва Парижкото споразумение, което
ограничава
парниковите газове,
за да не се повишават глобалните температури. С просто око се вижда, че всяко лято е по-топло от предходното.
- В момента НАСА, големи изследователски институции насочват огромни ресурси за изследвания на океаните, за да разберем тази “черна кутия” – климата. Вие и екипът ви ще се включите ли в този процес за спасяването на планетата?
- Океаните са изключително важни, защото отговарят за целия кръговрат в климатичната система, заемат много по-голяма площ от континентите. Неслучайно следващото десетилетие е обявено за десетилетието на океаните. Ако приемем, че сме морска държава и не сме се затворили в нашето Черно море, което по същество е едно полуезеро, трябва да хвърлим усилия в щурма на човечеството към изучаването на океаните.
След като вече страната разполага с научноизследователски кораб, който може да плава в световния океан, който стига до Антарктида и успешно се завръща, можем да сме част от този процес. Крайно време е
да се отърсим от
нашия провинциализъм,
досега до Антарктида бяхме стопаджии, вече си имаме “кола”, надявам се до 5-6 години да имаме нов кораб. Океаните са бъдещето, те не само ще ни хранят и е важно държавата да обърне внимание на всичко това.
