В правителството ни има едва 4 министърки от общо 19
Българският парламент, депутатите ни в Европейския, държавните и общинските предприятия, както и фирмите с мажоритарен собственик държавата са най-маскулинизираните структури у нас - 75,8 от законодателите и 72,5% от ръководните кадри на тези компании са мъже. На другия полюс са институциите на съдебната власт и най-вече съдилищата -
две трети от всичките 1868 съдии в България са жени,
а в административните и върховните съдилища даже са повече. Това показват данните от пилотно изследване на равнопоставеността между половете, извършено от НСИ тази година.
Проучването е само за ръководните позиции в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, в държавните фирми, местната власт, висшите учебни заведения, регулаторните органи, агенциите и други подобни структури. Изследвани са 22 163 ръководни лица на високо и средно ниво.
Едва 22,5% от всички 240 народни представители са жените в родния парламент. Те не са били много и като кандидати, но все пак от данните на ЦИК излиза, че от всичките 5092 мераклии за Народното събрание 1515 са били жени, или 29,9% от всичките. Сметките показват, че от 2018 г. насам България не е имала парламент с толкова малко дами.
За една идея по-голяма равнопоставеност между половете може да се говори при евродепутатите ни - от общо 17 жените са 5. По този показател страната ни
се нарежда на 22-о място
сред членките на ЕС. Швеция и Финландия изпращат повече жени в Европарламента, отколкото мъже, а Люксембург, Дания, Словения и Литва - поравно от двата пола.
Ако изключим позицията “заместник-председател на Народното събрание”, на която от 7 души 3 са жени, останалите ръководни длъжности в парламента също се заемат преобладаващо от силния пол - например сред председателите на постоянни комисии 88% са мъже.
В изпълнителната власт положението е почти същото. В България най-много министри жени е имало през 2016 г., а най-малко – през 2011 г. През 2016 г. на власт беше кабинетът “Борисов 2”, в който
52,9% от министрите бяха жени
2011 г. бе третата година на първия кабинет на ГЕРБ, когато едва една пета от министрите бяха жени. Оттогава насам делът им в правителствата е около два пъти по-нисък. В момента от 19 министри само 4 са жени.
При централната власт това съотношение не се отнася само за изпълнителните агенции, които се ръководят предимно от жени, и донякъде в специализираните териториални администрации. Но в самите министерства 72,6% от заместник-министрите, главните и парламентарните секретари и шефовете на дирекции са мъже.
А сред областните управители делът на жените е едва 7,1%. Сред заместник областните са малко повече – около една четвърт.
И за местната власт не може да се каже, че е феминизирана
От всички 3719 кметове само 1090 са жени, т.е. 29,3%. Относителният дял на жените се увеличава, когато вървим надолу по йерархията – те са повече, но все пак по-малко от половината зам.-кметове, кметски наместници, главни архитекти и т.н.
Но общинските съвети определено са доминирани от мъже – те са 71,3% от всички председатели на общински съвети и 71,7% от всички общински съветници. Рекордът се държи от Благоевград, където 78,9% от общинските съветници са мъже. Другите “мъжки” общински съвети са Търговище, Шумен, Кърджали и Разград. В столицата делът на общинските съветници мъже е почти като в Кърджали - 77%.
Съдебната власт у нас е тази, за която постигането на целите на ООН за равноправието между половете сякаш вече е постигната. Ръководните позиции в нея
се заемат точно поравно от мъже и жени
А ако изключим прокуратурата и следствието от сметката и оставим само съдилищата, и ръководните длъжности, и останалите в тях се заемат предимно от жени. Най-вече в административните, където 77,9% от съдиите са жени, но такова е положението и във върховните, и в районните и окръжните съдилища.
В съдебната власт жени са и на почти всички ръководни позиции. ВКС се оглавява от Галина Захарова. От тримата ѝ заместници две са жени - Лада Паунова и Мими Фурнаджиева. Зам.-шефка на ВАС също е жена - Маринка Чернева. И и.д. главният прокурор Борислав Сарафов предпочете само дами в екипа си. Начело на двете най-големи прокуратури в страната - Софийската градска и Софийската районна, са пак дами: Илиана Кирилова и Невена Зартова.
Известен превес на жените има донякъде и в ръководствата на висшите учебни заведения и в обществените медии, но като изключим главните им ръководители.
За сметка на това пък в държавните предприятия и в търговските дружества с държавно или общинско участие си е мъжко царство. Сред ръководителите им едва 21,9% са жени. Повече мъже има сред шефовете на държавните предприятия, докато в търговските дружества
процентът на жените ръководители е малко по-висок, но не съществено.
Очаквано, по сектори най-малко жени на ръководни длъжности има в добивната промишленост и в строителството. А най-много - 74,9%, в здравеопазването.
