Братята в различни изследвания са ту българи ту гърци, ту македонци
Двамата братя Кирил и Методий не са оставили писмени документи за своя живот и дела и този факт освен тайнства ражда и фалшификации още от първите години след създаването на азбуката им глаголица, та до наши дни. Техните ученици се опитват да пресъздават моменти от живота им, но поради епохалната значимост на делото им няма еднозначен отговор на въпроса доколко те са верни на историческата истина. Сред най-важните извори за двамата братя, създатели на славянската писменост, са “Пространно Кирилово житие”, “Успение Кирилово” от XII в., което македонците наричат “бугарски фалсификат”, “Приложното житие на св. Методий”, появило се в България след написване на “Пространното Методиево житие”, което се разпространява също през XII в., “Асеманиевото евангелие” от XI в., което за пръв път е подробно изучено и обнародвано от проф. Богдан Филов, и няколко гръцки жития. Те са повод за различни тълкувания, в които всеки има свои аргументи и ги смята за “железни”. А документалните извори за живота и делото на Солунските братя си остават все така едни и същи в своята оскъдност.
Ние, българите, сме убедени в пълнотата на разбирането си, че
те са създали българската азбука
Македонците пък преиначават езиковеда Ватрослав Ягич, който е основоположник на сравнителното езикознание. Ученият твърди, че азбуката на братята е създадена на база южнославянски диалект в областта между Солун и Константинопол. И Путин преди 6 години се опря на тая теория и раздразни българското общество, което поне по отношение на писмеността на Кирил и Методий е единно, като каза, че азбуката произхожда от “македонските земи”.
Руснаците обаче и до днес са убедени, че братята са създали старославянски език, а не старобългарски, макар да започват да го използват близо век след неговата писмена поява. Чехи и словаци се опитват да наложат разбирането си, че Кирил и Методий са създали именно тяхната азбука заради Моравската си мисия. По-назад не остават и хървати и поляци, които пък “теглят” към тяхната си писменост. И понеже всеки народ има своите основания, то се е наложило мнението, че братята създават славянската азбука. Пак така дълго време на съмнения и безкрайни спорове е подложен и въпросът коя от кирилицата и глаголицата е първата азбука, докато се стигне до окончателния отговор.
Какви са по произход Кирил и Методий?
Никой не оспорва факта, че те са родени в Солун. Баща им е Лъв (Леон), майка им – Мария. В семейството имало седем деца, от които Методий бил най-голям, а Кирил – най-малък. Относно народността на бащата и майката започват, а и продължават до днес дългогодишни спорове. През XVIII в. руснакът Стредовски обявява, че Лъв бил римски патриций, изпратен в Солун със семейството си. След това редица учени го оборват с аргумента, че по това време всички християни, на ръководни постове в Източната римска империя, били наричани “римляни”, и тази теория е изоставена.
В следващите десетилетия Лъв “става” грък, защото бил военачалник на флота, трети по ранг в управата на Солун, в който град поради стратегическото му значение била съсредоточена огромна византийска войска. Като такъв той трябвало да воюва срещу славяни и прабългари и естествено, не можело да бъде друг освен грък. Опонират им обаче именно византийски хроники, според които Лъв бил изпратен в Солун, защото бил славянин, каквото било и цялото население на тази област.
Поддръжниците на научната теза за гръцкия произход на Кирил и Методий обаче имат и съответните аргументи – Кирил отива да учи в Константинопол в Магнаурската школа, където негов учител е бъдещият патриарх Фотий. След смъртта на баща им пък над Кирил и Методий попечителства чичо им Теоктист, който е регент на малолетния император Михаил III. Е, как може да стане това, ако родителите им не са гърци и не са приближени на византийския императорски двор, се питат мнозина изследователи.
Заради това, че в азбуката им е залегнал южнославянският диалект, македонците приемат двамата братя за свои далечни предци.
Веднага след като завършва Магнаурската школа, Кирил е назначен за библиотекар на патриаршеската библиотека в храма “Света София”. По-късно е изпратен с мисия на изток, за да защитава християнската вяра срещу сарацините. По това време така са наричани арабите мюсюлмани, които откъсвали територии от Византийската империя.
Мнозина автори, защитаващи българския произход на Кирил и Методий, се заравят в българската история и
приемат, че Лъв е потомък на българските ханове
Основание за това им дава фактът, че в “Успение Кирилово” се цитира разговор на Кирил при посещението му при хазарите в Херсон. Когато го питат: “Какъв е твоят сан, за да те поставим на съответното място?”, той отговаря: “Имах дядо, много велик и богат, който стоеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му висока чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядова чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.”
От този диалог мнозина изследователи започват да тълкуват кой е този “дядо, много велик, който стоеше близо до царя”. Едни приемат, че това е хан Телериг, който избягва от България през 777 г. в резултат на заговор, заселва се в Константинопол, покръства се и приема името Теофилакт, а император Лъв IV му дава титлата “патриций”. Той се жени за Мария, братовчедка на императрицата.
Други учени пък твърдят, че бащата Лъв е внук на хан Омуртаг, а съответно децата му – негови правнуци. Като довод те приемат факта, че синът на хана, Енравота, бил прогонен, защото приел християнската вяра, и на престола бил качен Маламир.
Енравота, ослепен, прекарва няколко години в тъмница, преди да бъде съсечен, но на съпругата и децата му е разрешено да напуснат Плиска.
Те отиват в Константинопол и по императорска воля са устроени на високи постове. После синът му Лъв станал добър военачалник и по заслуги бил изпратен в Солун.
Оттук следва и логичното обяснение защо точно по времето на цар Борис I става покръстването на българския народ и приемането на християнската религия – защото той е далечен братовчед на Кирил и Методий и именно затова повиква учениците им да разпространяват новосъздадената писменост и да превеждат богослужебните книги.
А историята създава поредния си парадокс
В земите, в които се заражда християнството – Египет, Сирия, Палестина, Армения и крайбрежието на Средиземно море, вече са се настанили мюсюлманите. Кирил отива там в отговор на поканата на Джафар Муттувакил. В халифата по това време има и много християни, останали в завладените земи. Сарацините, както всеки завоевател, не само ги обложили с огромни данъци, но и се присмивали на тяхната религия. Те ги подигравали как така, след като имали един Бог, го делели на три – Син, Отец и Дух. Именно за да защити християнството и Светата Троица, императорският съвет, управлявал от името на невръстния Михаил III, който в по-късни години ще си спечели съвсем нелицеприятното прозвище Пияницата, изпраща тридесетгодишния Константин-Кирил.
По същото време Методий става военачалник на областта Склавиния, земите на днешна Източна Македония, жени се и има деца. Неизвестно по какви причини напуска поста си и се замонашва през 851 г. в областта Олимп. Той не е познатият гръцки, а в областта Витиния, на изток от Босфора, на брега на Черно море. Турците по-късно я прекръстват на Кешиш даг (Планина на монасите). При него
в манастира “Вити” след мисията при сарацините отива и Кирил
Областта е населена със славяни и както твърдят някои от изследователите, поради ежедневните контакти братята изучили добре езика им. С тях са и учениците им Климент, Наум и Ангеларий. Отшелничеството им прекъсва император Михаил III, който по съвет на патриарх Фотий ги изпраща на мисия в Херсон. Това става през 860 г. Историята мълчи какво е станало с учениците им, които по това време са двадесетинагодишни. Вероятно са останали в манастира.
И тук се появява нов аргумент против гръцкия произход на Кирил и Методий. Обяснението, че за няколко години във Витиния са научили толкова добре славянски, че да направят и азбуката, не издържа. Тогава други изследователи, които поддържат гръцкия произход, приемат, че още от малки братята научили перфектно славянски език на... пазара в Солун. И това не върши кой знае колко работа просто защото не може да е вярно, и в началото на XIX в. Васил Априлов обобщава мнението на много изследователи, което и ще се наложи: “Кирил и Методий са си чисти славяни”.
Допълва го и Любен Каравелов: “Ние никога не можем да повярваме, че един чист грък ще се реши да отвори очите на своите врагове, т.е. той ще се грижи за образованието и развитието на онова племе, което е безпокоело неговото отечество”.
Хипотези и загадки има и защо и къде Кирил и Методий създават славянската азбука
Според едни учени това е станало, след като Методий се отрича от светския живот и постъпва в манастира “Вити”, където отиват и брат му и техните трима ученици. Мнозина виждат в този акт могъществото на духовното просветление. Реалистите обаче им отвръщат, че чичо им Теоктист загубил битката с другия регент на малолетния император Варда и затова бил прогонен от столицата. Голяма група учени оборват и тази теория за създаване на славянската азбука във Витиния и смятат, че братята са я сътворили в Константинопол. Трета част не я свързват с определено място, защото уточняват, че това е дълъг процес, който е завършен непосредствено преди Моравската им мисия през 863 г. Там те вече са със своите ученици, които днес почитаме като Свети Седмочисленици. В своя подкрепа изтъкват, че Кирил и Методий са носели свои преводи на Евангелието и Псалтира при мисията си в Херсон още през 860 г.
От всички тези неясноти и спорове има две дати за създаване на славянската азбука – 855 и 862 г.
Няма единно мнение и защо братята я създават. Мнозина изследователи, най-вече български и руски, приемат, че това е от родолюбиви подбуди, защото славяните и българите си нямали свое четмо и писмо. Други приемат, че това е задача, поставена им от император Михаил III, и съвсем не ги е водело родолюбието, а са си били византийски политически агенти, защото империята чрез християнизацията на многобройните славяни и значително по-малкото прабългари, които все повече се смесват, и преводите на богослужебни книги на техен език е искала да укрепи своите позиции. През 842 г. славяните във Византийската империя са били масово покръстени и създаването на тяхна писменост след този акт вече става неизбежно. По това време Моравия пък е обект на немски, римски и византийски интереси. Поради преобладаващото славянско население князът ѝ Ростислав се обръща към византийския император да му изпрати мисионери.
Константин-Кирил Философ умира при посещението си в Рим по покана на папа Адриан II и е погребан в римската базилика “Сан Клементе”. Папата решава, че Бог може да се прославя и на славянски език. Брат му Методий умира във Велехрад, където се смята, че е гробът му. Напоследък твърде убедително звучи хипотезата, че е погребан в село Микулчице в Южноморавския край. От учениците им Наум, Климент, Горазд, Сава и Ангеларий достигат до България. Горазд и Ангеларий по-късно отиват в югозападните български земи. Погребани са в Берат, Албания. Климент е погребан в църквата “Свети Пантелеймон” в Охрид. Гробът на Наум е в манастира “Свети Архангели”, построен от него на брега на Охридското езеро. Гробът на Сава остава неизвестен.
Откъс от “Пространно Кирилово житие”
Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки: “Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския”. Философът им отговори: “Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми: Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае?”
*****
За Адриан II:
Когато било показано тяхното дело на папата и той видял, че преводът на Писанията на тоя език е рожба на духовна благодат на истинска апостолска душа, не знаел какво да прави от радост.
А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата “Света Мария”
