- В началото на 80-те години Политбюро поставя задача на историците да изяснят това, за да се впише датата в герба заедно с 1944
- Под влиянието на Людмила Живкова приемат 681 г.
- Историческите сведения сочат, че е било година по-рано
- Презвитер Константин от Сирия изговаря името на страната ни пред 6-ия Вселенски събор на 9 август точно преди 1342 г.
На 9 август 681 г. България е спомената като победителка във войната с Византия (680 г.). Това се случва на Шестия Вселенски събор и много учени го смятат за начало на летоброенето на държавата. Името е произнесено от пратеник от Дамаск:
“Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда - казва той. - Ръкоположен съм от Авраам, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година във войната с България.”
Презвитерът е представител на малцинството на Вселенския събор, който е най-дълго заседавалият религиозен християнски форум - от ноември 680 г. до септември 681 г. Провеждат се 16 заседания, в които участват 170 епископи.
Водят се дълги спорове
за същността на Христос
- дали е повече бог,
или повече човек,
или богочовек. Малцинството, което смята, че Исус е само божествен и няма човешка същност, критикува официалната позиция не само в религията, но и на държавата. Така става ясно, че империята е претърпяла сериозни загуби от България. Той твърди, че ако са го изслушали преди, това е нямало да се случи.
Решаващите битки с бойците на кан Аспарух обаче са предишната година.
В хронографията на летописеца Теофан Изповедник, която е един от основните източници за онзи период, се говори за 679 г. Но той използва друг метод, при който летоброенето започва от 1 септември. Така че учените пресмятат, че става дума за една година по-късно, което означава 680-а. Сблъсъците на кан Аспарух с войските на Константин IV в делтата на Дунав са именно тогава, най-вероятно през лятото.
Годината 679-а е спомената и от Константин Иречек в неговата “История на българите”, но чак през XIX век. Възможно е да се е използвал като източник Теофан Изповедник: “Те именно, като покорили в 679 г. разединените славянски племена, основали отчасти със силата на оръжието, отчасти с мирни съюзи малко по малко мощна държава, която, макар и с промеждутъци в течение на повече от 7 века, имала толкова силно влияние върху съдбините на полуострова.”
680-а пък е определена като начало на българската държава от белгийския монах Зигеберт. В неговата хроника за същата година пише: “Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство...”
Спорът дали България е
основана през 679, 680
или 681 г. се води в
разгара на соца
около честването на 1300-годишнината под влиянието на Людмила Живкова. Историците посвещават цели месеци в диспути коя от трите да приемат за меродавна. Идеята е да се посочи точна дата, за да се изпише в държавния герб заедно с 1944 г.
Накрая Политбюро на ЦК на БКП отсича, че трябва да се смята 681 г. Сключването на мирния договор с Византия след победата във войната според учени означава признание за съществуването на държавата, и то от голяма империя.
Но международното легализиране не става за няколко месеца и е последна фаза в дълъг процес. Българите са правели набези на юг от Дунав години преди 680-а. А споровете кога точно бойците на Аспарух се заселват в тази част на Европа се водят повече от два века.
Името на страната ни е изговорено точно преди 1342 г. от презвитер Константин - пратеник от духовните власти от Антиохийската патриаршия в Дамаск.
“Той не прави разлика между Дунавска България и старата Велика България. Идва от днешна Сирия и очевидно конюнктурните териториални промени са му твърде далечни, така че за него това е същата България, която е била оглавявана от Кубрат, към онзи момент съюзник на Византия. Не мисля, че представите на презвитера за България се различават от тези на хората преди него за Стара Велика България”, коментира проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет.
Кан Кубрат, който години наред е живял в Константинопол, е личен приятел с император Ираклий и му е помагал в битките срещу персите и аварите. В замяна на това василевсът го титулува патриций и го дарява щедро. Двамата са били обучавани заедно от най-добрите учители. Дори се смята, че в града на Босфора прабългарският владетел е приел християнството. Но след смъртта на Кубрат през 665 г. Старата Велика България започва да се разпада.
Макар че най-големият му син Батбаян наследява властта, третият - Аспарух,
нахлува в днешните ни земи и
премества държавния център.
Няма съзнанието, че създава нова държава, казва още проф. Павлов. От сегашна гледна точка обаче нещата изглеждат различно - тя заема други територии, като през VII век в пределите ѝ се запазва част от старите земи около Днестър и дори Днепър. Както знаем, в тях влиза завареното антично население - траките, както и славяните, които са се заселили малко преди това.
За Аспаруховите българи
държавата България е
съществувала от векове.
В Индекса на българските владетели се говори за петима князе оттатък Дунава и от Аспарух вече са следващите, установили се отсам реката. Нашите предци имат съзнанието, че държавата им е изключително древна.
Част от историците не приемат тази теория, защото Старата Велика България е съществувала без никакви други институции освен върховния владетел - кана, така че тя не може да се нарече държава в смисъла, който влагаме днес. Това твърди проф. Иван Илчев.
Всички средновековни извори обаче са категорични в едно - че
през 680 г. Византия
губи битката с
Аспаруховите българи.
Една от причините за поражението на голямата империя е, че не е осигурявала достатъчно защита по северната си граница. От сведенията от онова време става ясно, че Константинопол не е контролирал напълно днешна Северна България още от 602 г., когато започват масираните славяно-аварски нашествия. А племената, които свързваме с Кубрат и Аспарух, нахлуват периодично в Тракия още през VI век.
Може би осъзнавайки заплахата да загуби територии, лично император Константин IV застава начело на армията си, за да отиде да даде отпор на българите в делтата на Дунав през 680-а. Подобно действие не се е случвало много десетилетия. През 601 - 602 г. един от предишните василевси - Маврикий, е изпратил брат си за пълководец, но не е участвал лично. Самото присъствие на императора показва колко сериозно са били възприемани конниците на Аспарух.
Предшествениците ни оценяват, че биха загубили, и се скриват в специално създадените за войната укрепления. Главният лагер се намира около днешното село Никулицел, близо до град Исакча в Северна Добруджа, Румъния, на границата с Украйна.
Той е заемал площ от 48 кв. км, което е повече от двойно на територията на Плиска - 23 кв. км. Войската е имала и други лагери - например Галатският, който е бил част от голяма система от дървено-земни укрепления. Прабългарите са се насочили към делтата на Дунав, търсейки нова земя за заселване след поражението от хазарите. Старата България се разпада, но Аспарух запазва контрола върху част от нейните земи. В анонимни източници се твърди, че войските са минали Днепър и Днестър, така че северната българска граница по времето на Аспарух е била около Днепър.
“Знаем от апокрифни летописи, че той най-вероятно е загинал на Днепър. Неслучайно има спор дали светилище край с. Вознесенка в Украйна е свързано с гроба му”, коментира проф. Павлов. То се намира край град Запорожие, близо до атомната централа, която беше обект на атаки и превземане в последните месеци ту от руските, ту от украинските сили. Имаше опасения, че може да бъде взривена.
Но преди 1343 години в района, където днес воюват руснаци и украинци, бойните действия са се водили между България и Византия. Войските на императора не са били особено мотивирани. Те са набирани от Мала Азия и от Сирия, затова земите край Дунав са им абсолютно чужди. Ключово обаче се оказва отплаването на кораба на василевса. Войниците виждат царските отличителни белези на плавателния съд, възприемат го като поражение и започват да отстъпват.
Според хронистите причината е друга. Константин IV Погонат страда от подагрена криза, въпреки че е само на 28 години, и заминава да се лекува.
В историческите сведения
се казва, че пътува към
Месемврия (Несебър),
но историците предполагат, че става дума или за Анхиало (Поморие), или за Бургаските минерални бани. Дали наистина е трябвало спешно да се рехабилитира, или българските воини са имали надмощие, а византийските летописци се опитват да оправдаят своя цар и загубата, е трудно да се гадае.
Но това, което е сигурно, е, че нашите предци стигат първо до Варна, а после настъпват и към Тракия. Византия на практика губи цяла Северна България. Големи опустошения има и в днешна Южна България и РСМ.
Византийската империя, която иначе се отличава с железни норми, обаче гледа прагматично на случващото се. Започва да плаща данък на България. Вероятно това е било по-безболезненият вариант, отколкото да продължава да се разделя с още територии, които не може да брани. От нейна гледна точка сключеното с България не е мирен договор, а временно примирие с идеята някой ден да си възвърне отнетото.
Затова византийците предприемат сложна политическа игра с идея “разделяй и владей”. В онзи момент имат проблеми с Аварския каганат и изчисляват, че конюнктурният интерес им диктува да са в добри отношения с хората на Аспарух. Дотогава Константинопол е плащал данък на аварите, но от 680 г. вече прехвърля злато и скъпоценности към Плиска, като очаква тя да пази империята от набезите на номадското племе. То традиционно е в лоши отношения с българите и василевсът е наясно с това.
В какво се е изразявал данъкът, който директно влиза в хазната на Аспарух? Няма точни сведения, но се знае, че на аварите Византия е плащала между 60 000 и 120 000 златни солида (разменна монета в Римската и Византийската империя - б.р.) през различните години. Приблизително толкова се смята, че е транзитирала и към България след 680 г. Налогът е бил ежегоден, но едва ли се е плащал толкова стриктно всяка година.
Така Константинопол не е недоволен от сключения договор, макар на 9 август 681 г. опозицията да критикува властта заради загубата на войната от България. Факт е, че за да се говори за нашата държава и нейната победа по време на 6-ия Вселенски събор, определено няма как България да е възникнала изведнъж. Всъщност дали изобщо е правилно да има точна дата вместо период?
