- Дърво удря Юлия и тя получава мозъчно сътресение, а антената на радиостанцията се чупи
- Дъщеря им преминава нелегално границата, за да отидат да вземат лодката от Полша, но там не искат да я пуснат обратно
- Той минава Невъзможния път с оглушителни вълни сам и без да спира. Лодката му е преобърната два пъти
По време на мисията “Планктон 4”, когато Джу и Дончо Папазови прекосяват Тихия океан, се случва най-големият им кошмар. Това е най-трудната им обща експедиция.
Гикът на платното (хоризонтално дърво, което в единия си край - петата, е подвижно закрепено за долната част на мачтата - б.р.) удря Джу и тя получава мозъчно сътресение.
“Беше зле поне 15 дни и това беше най-големият кошмар. Не можеше да дава вахта, а нямаше как да оставя румпела за повече от 2 - 3 секунди. Китките ми отказаха да работят и започнах да го бутам с лакти. После и те ме заболяха”, припомни си мореплавателят.
Той отслабва с 26 кг,
а жена му - с 14.
И то не защото не са имали храна, но според заложения режим е трябвало част от нея да си набавят с планктон. В София е изработен режим и начин на отчитане на показателите на семейството. Периодично давали проби на кръв и урина, за да се проследят реакциите на организма към храната. Тестовете правили сами.
Когато предали данните в София, а после ги изпратили и в САЩ, учудващо за всички се оказало, че психофизиологичното им състояние се е подобрило. Отчели, че в кризисна ситуация, в самота в океана, човек може да се мобилизира. В същото време измервали и замърсяването на водата.
Годината е 1976-а. Спасителната лодка, с която ще плават, е транспортирана с кораб до Перу, а мореплавателите се качват на самолет, за да стигнат до южноамериканската страна. Двамата българи вече са набрали популярност и преди старта на експедицията ги приема лично перуанският президент.
Но бързо се появяват препятствията. Не могат да се зарадват, че за първи път имат радиостанция, защото още в самото начало антената й се откъсва и съпрузите не успяват да я поправят с подръчни средства. Така
няма как да подадат
сигнал за помощ и
продължават без връзка.
Следващият проблем не закъснява. Счупва се перото на руля, настига ги буря, при което им се пречупва и мачтата. Джу и Дончо сглобяват нов румпел от остатъците от стария и пригаждат алуминиева тръба вместо мачта, която устоява на бурите.
На въпрос дали не ги е било страх, Дончо отговаря: “Нямахме избор, а и не сме от най-страхливите. По принцип страхът не е лошо нещо, прави те предпазлив. Опасна е паниката, защото когато човек не разсъждава, прави грешки.”
Едно от най-трудните изживявания е край островите Самоа и Апия.
“Течението ни хвърляше
към рифовете,
а в същото време на повърхността нямаше никакъв вятър. И двамата с Джу усетихме смъртта - спомня си мореплавателят. - Всичко, което казват, че човек си спомнял живота като на филмова лента, не е вярно. Само ругаехме течението и безветрието. След това духна вятър и стигнахме до Самоа. Също така трудно беше придвижването до Фиджи.”
Неизвестно за тях е било и как ще ги посрещнат местните хора по маршрута. За техен късмет в Таити получили прием като истински герои.
“Навсякъде идваха от губернатор до министри и премиери”, добави Папазов. В Таити успяват да ремонтират и подменят мачтата и потеглят към следващите спирки.
При всички тези плавания Папазови срещат много малко кораби и нито веднъж не се сблъскват с пирати.
Един-единствен път са
ги предупредили, че има
вероятност да ги нападнат
край бреговете на Мароко, близо до Казабланка.
Лично Дезмънд Скот, секретар на междуправителствената комисия по океанография на ЮНЕСКО, ги изпраща в Гибралтар и ги съветва да не минават близо до мароканския бряг, защото там имало рибари, които са и пирати. В крайна сметка избягват нежеланата среща.
Това е вече петата по ред обиколка от серията “Планктон” - на борда на известната двумачтова яхта “Тивия”, купена от БНТ от Гданск, Полша. Съпрузите са взели и дъщеря си Яна. Всъщност за нея това е второто пътешествие. Първото е обиколката на Европа. Идеята е да докарат лодката от Полша до Созопол през Атлантика и Средиземно море, вместо да дадат 50 000 долара за транспортирането й на кораб.
“Предложих на Иван
Славков, който беше
директор на националната
телевизия, да даде
2000 долара
и да снимаме 12 филма на борда, докато си дойдем до България. Той се съгласи, беше смел човек и добър спортист”, спомни си Дончо Папазов. Така с оператор и режисьор докарват “Тивия” до Созопол.
Но преди всичко да приключи благополучно, имат проблеми с властите заради детето. Заминавайки за Гданск, дъщерята на мореплавателите не била вписана в паспорта на майка си. У нас отказват да я пуснат, но тя минава незабелязано под гишето. Същото се случва и в Полша на летището. Но когато трябва да тръгнат с лодката от Гданск, граничарите не дават да тръгне с родителите си.
“Няма я в списъка, не може” - запъвали се поляците. “Тогава аз я ощипах силно и Яна се разкрещя. Казах на проверяващия да се грижи за нея, докато ние плаваме. “Ние трябва да тръгнем, защото изпълняваме програма”, му казах. Тогава той се видя в чудо и я пусна с нас”, добави още Папазов.
Съпротива срещу вземането й на околосветска обиколка имало и в пресата в България – пишели, че идеята е чисто детеубийство. Всичко това действало психически на двамата родители.
Но решили, че щом се е справила с европейското плаване, явно е щяла да успее и на дългото. Все пак “Тивия” била много по-сигурна от спасителната лодка от предишните експедиции - снабдена с кил, можела да пори срещу вятъра. Така на 29 април 1979 г. тримата тръгват на своето 777-дневно пътешествие около света.
Родителите имали основната грижа, но и Яна им помагала - виждала по-ясно от тях кога се показва земя на хоризонта и разведрявала атмосферата.
През цялото време попадали на бури, изпитвали проблеми с навигацията, но знаели, че най-трудно ще е да минат през Торесовия проток между Нова Гвинея и Австралия. Дълбочината му е между 7 и 15 метра, а в същото време е изпълнен с лабиринт от рифове и островчета, заради което е особено опасен. В каналите между тях са характерни силни приливни течения, а големи подводни пясъчни дюни мигрират по морското дъно.
Като капак на трудния маршрут трябвало да водят няколко яхти, защото славата на Дончо и Джу Папазови на добри ветроходци се разнесла и в Южното полукълбо. Но всичко минало благополучно.
Идва ред обаче на
следващото премеждие -
вълните убийци в Индийския
океан в Игленото течение,
което минава между остров Мадагаскар и Африка и стига до нос Добра надежда.
Течението е известно като Агуляс и е най-мощното в света със своите 70 милиона кубически метра в секунда. За сравнение Гълфстрийм е двойно по-слабо - 34 милиона кубически метра в секунда. Там са повредени сериозно десетки големи кораби. Но “Тивия” го прекосява успешно.
Но най-ужасяващото вълнение Дончо Папазов вижда на последното си плаване - по т.нар. Невъзможен път през 1988 г., в което е сам. Водната стихия се издига на 25 метра височина, по спомените му.
Името на трасето идва от древността. То минава през южните полярни ширини, на юг от носовете Добра надежда, Луин и Хорн. Старите мореплаватели са кръстили географските ширини между 40-ия и 50-ия паралел в Южното полукълбо “Ревящите четиридесет”.
Ветровете там са
изключително бурни
и морето издава
оглушителен вой.
“Ура! На 13 юни в 13 часа и 13 минути гринуичко време преминах на траверс фара “Сан Антонио” и навлязох в устието на река Ла Плата. С това сложих край на обиколката. Вече прокарах най-трудния път. Вече направих възможен “Невъзможния път”. Оттук нататък зад фара на Сан Антонио ми е все едно. Колкото дни трябва, ще плавам, без да бързам. Ако ще и да потъна, пак ще съм обиколил света. Делото е сторено!”
Вълните обръщат лодката му два пъти, но успява да я овладее. Джипиес няма, разполага само със старите уреди. Денят трае едва по 2 - 3 часа, през останалото време е полярна нощ, тъй като в Южното полукълбо през юни е зима.
“Имах късмета да бъда първият, който мина Невъзможния път в зоната на айсбергите без спиране. Това е най-голямото ми постижение. Отслабнах с 36 кг. Но най-голямата похвала, която чух за себе си, като свърши плаването, беше на аржентински журналист. След моята пресконференция той написа, че съм изглеждал като
мъртвец със
запазено чувство
за хумор”,
обяснява Дончо Папазов.
Той не се отказва от Невъзможния път. Счупва се двигателят на лодката, слънчевите батерии спират да работят в мрачното време, другите батерии, с които разполага, не можели да се задействат.
Живее на студено,
на тъмно и дори без
да може да запали
свещ, постоянно е мокър.
Пази тока си, за да може да каже по радиостанцията, че е добре. Говорът му блокира от недоспиване. Но в Аржентина го посреща огромно множество. Очаква същото и в Созопол, но там го чака само Батето.
След всички тези плавания ДС не ги е викало на отчет. Папазови са известни в цяла България, а зад гърба им са международни институции. Тодор Живков също ги подкрепял. Писал им е всеки път поздравителни писма, а също такива получавали и от Людмила Живкова.
“Нея не съм я виждал на живо. Само с Иван Славков бяхме приятели - добави Дончо. - А с бившия Първи съм се срещал два пъти. Единия път бяхме на откриването на Пловдивския панаир, където беше изложена спасителната лодка “Джу". Втория път бяхме на обяд с Начо Папазов, председател на Комитета за наука и технически прогрес, в ловна хижа в с. Рударци. Обядът, на който присъстваше и Живков, продължи час и половина. Говорихме доста.”
Бившият Първи се интересувал от плаването, но бил добре информиран. Някой от компанията попитал Папазов дали са били провокирани в чужбина да разказват колко зле се живее при социализма.
Тодор Живков
много се смял
на този точно въпрос. Дончо отговорил, че не е имало такива опити и да не вярват на приказките, че са ги провокирали. Имало един-единствен случай на пристанището в град Дърбан, Южна Африка. Пред “Тивия” се събрали поляци, които скандирали: “Долу комунизма!”, “Да живее демокрацията!”, но Дончо Папазов ги призовал да отидат да протестират в Полша, а не при тях.
След всички тези пътешествия мореплавателят не спира да мечтае за океана. И днес продължава да живее през лятото на каравана в Царево, защото не обича хотелските стаи и смята, че малкият град най-добре е съхранил морската атмосфера. И не съжалява за нито един труден момент по време на околосветските си плавания.
