Аз винаги търся Бога. Човек трябва да го търси, да го обича и да се страхува от него, казва Севка Бардинска
„На моите 80 години Господ ме пази жива на земята. Изкуството ме крепи", казва тъкачката Севка Бардинска от Чипровци. Тя прави с нишките изкуство, използвайки техниката и орнаментите от чипровския килим.
"Родена е в китното градче Чипровци, наречено Цветето на България през 1943 г. Къщите там грейвали от постланите пъстри килими, криещи послания към Бога и и добруването на хората.
В гоблените й сред преплетените нишки на тъкачния стан са закодирани вълшебствата на много страсти, любов , вяра, долавя се и обаянието на човешките души.
„В младостта ми нямаше възможност момичетата да учат, а тъкането ставаше препитание за всяка от нас. Нямаше къща без стан. Аз съм седнала на него 10-годишна при баба, мама, леля. Седнах и не съм станала оттогава вече 70 години. След като завърших образованието си, вече бях готова килимарка.
Близо 20 години работих чипровски килими в тогавашната ТПК. В него започваха да идват големи художници текстилци. Те подбираха по-талантливите тъкачки. Избраха ме и мен. Имала съм честта и късмета да работя с такива големи творци като Марин Върбанов, Здравко Маврoдиев, Кица Маркова, Евелина Пирова и други.
С тях съм ходила навсякъде, където са имали изложби или са се поставяли пана в сградите на институциите. Няма държавна сграда в България, в която да няма пано, изтъкано от моите ръце с тези художници и съм горда, че се занимавам с този занаят", разказва Севка Бардинска.
Работила и със старата тъкачка Райна Минчева, по- късно с художника Марин Върбанов. През 1988 г. в Чипровци реставрирали Катеринината къща и там бил открит Домът на килимарката. Вторият етаж бил даден на Севка Бардинска за ателие. Това е и нейният най-силен период, когато създава шедьоври.
Става член на творческия съюз на СБХ и организира голяма изложба в НДК. Започва да работи първите гоблени. Втъкава вълна, сърма, злато. Доказва че е автор с тънък художествен усет към хармонията.
През 80-те и 90-те години много банки и институции закупуват нейни пана и композиции. След кризата отива за няколко години в Гърция. Работила е за Рилския манастир, силата й е във вдъхновението и вярата в Бога.
"Често ме питат: Как можеш да се научиш да тъчеш? Защото, когато работиш, ти никога не вкарваш един чист цвят, вкарваш нишки с различен цвят и накрая се получава комплексен, различен цвят. Аз не съм учила това, при мен това е Божи дар. Както един певец има глас, даден от Бога.
Щастлива съм, че се занимавам с това. Била съм уважаван човек, заради изкуството ми и творбите ми. Творбите ми говорят за самата мен и аз трудно се разделям с тях, защото те са част от мен, от дома и семейството ми. Аз не правя класически чипровски килими с червено, черно и зелено. Правя художествена интерпретация, търсейки цветовата палитра - меланж. Красотата е в това да подбереш и подредиш цветовете.
Иначе тъканта си е тъкан. Трябва да има виждане за цвета. Но килимът и паното не са картина. Едно е живото, друго е нарисуваната картина. В картината виждаш много неща, но не можеш да усетиш живота, онова, което е направено с преждата. То е като живо и има енергия.
Килимите са вътре в главата ми. Иначе художник ми прави работен картон за паната, на който са нанесени контурите. Например ръка от икона. Там има само контурите, а ти трябва да измислиш нокътя, гънките.
Всеки елемент трябва да го измислиш в главата си. Трудно е за хората да усетят магията само по снимка. Когато го пипнеш е друго, усещаш красотата, музиката , песните от векове ", признава надарената тъкачка.
Изтъкала съм толкова пана и килими, че от Чипровци до София може да се застеле пътя, пресмята тъкачката.
За честването на 1300 години България била наградена от Людмила Живкова в НДК за тъкани творби по модели на Марин Върбанов. Няма държавна институция като Народно събрание, НДК да нямат гоблени от Севка Бардинска.
Гербът на Чипровци е изработен от нея по модел на Здравко Мавродиев. Кръстница е на кораба "Миджур" дарила икона 50 на 80 сантиметра на Исус Христос за попътен вятър по времето на социализма. Дарила икона и на историческия музей в Чипровци. Претворила е на стана образите на „Света Марина“, „Свети Никола“, иконата „Достойно есть“ и др. Най-въздействаща е „Благовещение“.
"Дъщеря ми Валя е наследила моето творчество и нагласа и тя се занимава с това. Показвам на деца, с удоволствие обяснявам на всеки, който иска. Но не е достатъчно да знаеш тъканта. То е за интелигентни хора, за хора, които виждат и разбират. Нямаш ли го вътре в душата си, трудно е."
Седем години работила на втория етаж в Катеринината къща, даден й от общината за ателие, но после я изгонил един кмет, разказва с огорчение Бардинска. След това заминала за Гърция.
"11 години работих в Гърция само в една къща, като гледах една баба. Но не съжалявам, тъй като видях хубава държава и мили хора, които ме уважаваха", споделя тя за този поврат в живота си.
Работила е и с други художници като Яра Чаушева и Румяна Бег, учила е на майсторство много студенти в столицата.
Според нея килимарството се възражда полека.
"Има много хора, които се обърнаха към този занаят. В него има хляб. Трябва да се възстанови и школата в училището. Всяка чипровчанка трябва да разбере, че дори и след работа, на едно малко станче вкъщи ще седне да направи две-три неща и това ще я плени за цял живот.
"Фестивалът на чипровския килим е хубава инициатива, но според мен трябва да са подредени отделно творците и изкуството-като се почне от най-старите до най-младите килимарки, да се наслади човек на багрите, на килимите, на майсторството и като погледне туриста, да се радват очите му и сърцето му да бъде пленено", предлага килимарката.
"Бог много ме вълнува. Аз винаги търся Бога. Човек трябва да го търси, да го обича и да се страхува от него. Без страх от Бога няма как да бъдеш добър и без да го търсиш - да ти помогне. Неговата сила съм изпитвала неведнъж", благодарна е Севка Бардинска.
Често плачела със сълзи над нишките, докато намери най-доброто цветово съчетание за светите образи, те са на Свети Георги на коня и как убива змея.
