След осветляването на случая с обезобразената с макетно ножче и остригана нула номер Дебора от Стара Загора обществото отново надигна глава. Кметове на различни градове инициираха протести срещу агресията и хората се обединиха около идеята да се демонстрира нетърпимост срещу поругаването на личността под каквато и да е форма - независимо дали насилието е вербално, или физическо. Хиляди хора излязоха на площадите и изразиха солидарност с болката на жертвата. Това е революционна крачка, която заслужава огромно уважение и дава повод властимащите да преразгледат някои от текстовете в Наказателния кодекс.
Такъв тип зверства обаче не се случват в България за първи път. Те са вид наказание, родено в годините на прехода и предпочитано от големите риби в криминалния контингент. С разликата, че преди 20 години нямаше социални мрежи, с които хората да се активизират и да покажат солидарност към жертвите, като застанат под прозорците на съдебните зали и търсят справдливост. Нямаше и политици, които биха се опълчили срещу мутрите, защото някои от тях поделяха пачките, затваряйки си очите за конкретни престъпления, използвайки така наречените “вратички в закона”. Полицията не отговаряше за домашното насилие, дори дума не се отваряше за него, защото това се приемаше за “семейни работи”, на които дори съседи, чуващи женски и детски писъци всяка нощ, не обръщаха внимание освен споменаване за тях в кварталната бакалия на ухо на продавачката. Жертвите пък често не се оплакваха и всичко оставаше в мутренските среди, където историите се разказваха с гордост.
Годината е 2003 г. Приближен до Георги Илиев, митична фигура от прехода, започва връзка с младо и красиво момиче, но същевременно е и щастливо женен. Отношенията му с нея трябвало да са тайни. Красавицата обаче споделила с приятелка и новината се разчула из светските среди. Прелюбодеецът разбира и спира да отговаря на повикванията на момичето, но се озлобява към нея, тъй като спокойствието му е нарушено. В първия момент, в който засича вече бившата си любовница, в дискотека, я издърпва със сила от мястото, на което е седнала, и я залоства в тоалетната. Там не спира да я обижда пред погледите на всички присъстващи. И тъй като това явно не му стига, подстригва дългата ѝ до кръста коса. За да е сигурен, че си е свършил правилно работата - минава главата и с машинка за бръснене. Това е нейното наказание, че е разказала за трепетите си с обвързан мъж от високите етажи на криминалния контингент. Много хора са свидетели на този показен и унизителен акт, който не само че остава ненаказан, а послужил за пример какво се случва с непослушните жени, позволяващи си да излязат от ролята на безмълвна секс кукла.
От години в т. нар. престъпен контингент “бръсненето на женска глава” се възприема като много мъжка постъпка, за която никой не смееше да разказва от страх, че може да последва по-лошо - като заливане с киселина или счупване на ръка, обезобразяване на лице. А понякога мутрите добавяха и “бонус” - нарязваха момичетата с бръснарски ножчета. Вероятно и Георги от Стара Загора е почерпил вдъхновение оттях, но заради електрическите машинки за бръснене е решил да ползва макетно ножче.
А ако някой се вълнува дали обръснатото от мутрата момиче се е възстановило бързо - не. Минали са двадесет години и тази история не само че не е забравена, а продължава да се разказва сред представители на футболни агитки и страдащи по величието на несъществуващата вече групировка ВИС.
Хора, свързвани с престъпния контингент на прехода, унижаваха жените около тях, като режеха кичури от дългите им коси пред приятелите си и им казваха, че това е най-малкото, което може да им се случи.
Вместо това да е далечен и срамен спомен, днес в социалните мрежи има групи, които издигат в култ представителите на групировките.
Там могат да бъдат открити и хора, които току-що са навършили 18 г. и се възхищават на постъпки, извършвани от “силните мъже на онези времена”, и страдат, че такива вече не съществуват. Помежду си споделят мемета със снимки на различни митични престъпни фигури и се възхищават колко хубаво се е живеело преди, как всички са се прекланяли пред един мафиот, свързан с продажба на наркотици, оръжия и трафик на хора.
Отломките от групировките пък още ползват подобни прийоми. Така например през 2011 г. близък до Васил Илиев не се поколебава пред препълнено заведение да изрита брутално младо момиче. Тя навехва крака си от удара и докато никой не смее да опонира на мъжа, той на висок глас се заканва: “Златна машинка съм си приготвил за теб специално”. За щастие, до подстрижка не се стига, тъй като момичето събира сили и смелост да се изправи и му отвръща: “Няма нужда, и сама се бръсна нула номер”. Тя не подава оплакване, защото знае, че органите на реда няма да могат да я защитят по никакъв начин. Разчита на приятели от криминалния контингент, които да ѝ помогнат във времето да изясни отношенията си с мъжа, агресирал срещу нея. Той повече не ѝ посяга, а тя не стъпва в морското заведение и във въпросния курорт повече от пет години. Дали обаче други момичета, навлекли си гнева на мутрата, са имали приятели от контингента, които да ги спасят?
