Татуиротът, неологизъм, който описва татуирани млади мъже, които тренират за мускули и са нашарили телата си с възрожденски символи, герои и лозунги от националното ни освобождение. Общественото внимание се фокусира върху тези татуирани младежи заради садистичната история от Стара Загора, където един такъв типаж е обвинен, че е изтезавал садистично и остригал едно 18-годишно момиче. Неологизмът гениално съчетава думите татуировка, патриот и идиот. Но модата на патриотарските татуировки показва криза на идентичността и самоопределяне чрез хайдутството, смятат социални антрополози.
Това не са буквални престъпници, както са представителите на японската мафия Якудза или руските деца бандитчета. А самоутвърждаване през хайдутството. Тази специфична форма на организирана престъпност от времената на турското робство, около която е изграден героичен образ. И въпросният героичен образ е прехвърлен и върху мутрите от 90-те. Образът на хайдутина, мутрата като народен защитник е ролеви модел, който е останал единствен за хиляди младежи. И татуировката на нещо патриотично показва принадлежност към българската нация и “обикновеност”, която сред затъналите в безперспективност поколения се смята за достойнство.
Тези деца нямат знания и умения, за да правят кариера. Нямат достатъчно храброст, за да станат истински крадци и разбойници. А просто искат да покажат някаква житейска зрелост, тоест присъединяването им към света на възрастните, смята психологът Росен Йорданов.
Патриотарската татуировка заменя в главата на бедните младежи, израснали без достъп до социални асансьори, казармата, която даваше такъв ритуал на инициация. По възрастните читатели си спомнят пищните новобрански изпращания и шумни “уволнения”. Разбира се, абсолютни спекулации са екстраполирането на политически възгледи през татуировките. И докато не всички хора с такива татуировки попадат под етикета “псевдопатриот” “насилник”, то голяма част от тях са членове на футболни агитки. Разбира се, феновете на “Левски” си татуират Апостола на свободата.
Най-често на лявата гърда - да е до сърцето. Образът на Левски е в анфас, точно пред разветия трибагреник. Обикновено това е единственият цветен елемент - контурите на Апостола са с класическо черно. Едни пишат само “В. Левски”, други слагат “1837 - 1873” (годините на раждането и обесването му). Понякога Апостола е ограден от думите “Дела трябват, а не думи”. Редовно хората с татус на Левски слагат и на гърба или предмишницата си надписа “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само себе си”. Татуират го с 2 грешки - оригиналният е “Ако печеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Дали защото левскарите са много повече от феновете на “Ботев”, или по други причини, но Христо Ботев е 12 пъти по-малко татуиран от родните татуироти. Странното е, че макар да е поет, негови фрази почти липсват - предпочита се Вазов. И Ботев също е цитиран грешно по кожите им. “Тоз, който падне в бой за свободаТА, той не умира”, изписват те. Цитатът от поемата “Хаджи Димитър” е свобода. Често се изпуска и запетаята след нея. Грешките всъщност се дължат на това, че подобни татуировки често не се правят в професионални студиа.
Агитките на клубовете си имат собствени майстори, които им изписват телата. И докато феновете избират патрона на клуба си, други татуирани патриоти си слагат и Левски, и Ботев. Най-често на двете гърди, но има и вариации - на двата прасеца например. За такива татуировки обаче трябва наистина добър майстор, който да хване контурите при извивката на мускула. В много от студиата дори има готови макети за татуировки на двамата герои. А едно от ателиетата в София е обявило и 50% отстъпка за патриотични татуси.
Сред по-сложните, с които се кичат татуираните патриоти, са сцени от битката при Шипка и самият паметник там. Обикновено те се разполагат на гърба, тъй като само там има място за такива сложни, детайлни рисунки. Подобни татуси отнемат повече от ден.
На рамото на българския татуирот пък седят кръстосани кремъчен пищов и кама на фона на Евангелие. И този символ идва от Левски. По заръка на Дякона заклеването в организирания от него Вътрешен революционен комитет ставало пред Евангелие, кръст, пищов и кама. Чрез тези символи клетвата обещава възмездие както от земния съд, основан на комитетския устав, така и от небесния, като божественото е призвано като гарант чрез посредничеството на Библията.
И докато агитките пропускат религиозните символи, обикновените татуирани патриоти почти винаги имат и разпятие. Кръстът рядко е само един - често са на раменете, предмишниците или прасците.
Надписът “Свобода или смърт”, възмутил десетки хиляди заради това, че се оказа на предмишницата на обвинения Георги, е номер 1 сред патриотичните цитати.
Всъщност старозагорецът е избрал и най-популярното място - на предмишницата. Други избират да е на врата, обясняват от едно от най-големите студиа в София. “България над всичко” е другият лозунг за татуриотите
“Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх”, пък е най-избираната фраза от стихотворение. Цитатът от “Новото гробище над Сливница” на Вазов е твърде дълъг за ръка, затова обикновено е разположен на гърдите и очертан от карта с днешните граници на България. И докато татуиротите се спират на борци за освобождение, българите в чужбина, за да се разпознават отдалеч, предпочитат Розетата от Плиска, казват от едно от най-оборотните студиа у нас. Общо според проучване на “Тренд” едва 3% от татуираните над милион българи са сложили мастило по тялото си по патриотични подбуди.
За разлика от агитките, кварталните бандити почти винаги имат нарисуван пистолет. Това не е код, както в Якудза, а просто възхищение към оръжието. Най-масови у нас са татусите надписи, гръцки статуи, както и филмови герои. Там води Тони Монтана от филма “Белязания” с Ал Пачино.
