Една романтично запознанство в социалните мрежи поставя началото на една привидно щастлива връзка. Докато не се окаже, че зад това щастие всъщност стои постепенно обсебване и контрол. Финалът - брутален побой и смърт. Случаят на Христина ни накара да се поинтересуваме за механизма на интимния насилник. Как жертвите попадат в капаните на насилниците.
Какъв е профилът на жертвите, както и на техните насилници?
Оказва се, че много общи черти има както в профила на жертвите, така и на техните насилници. Жертвите обикновено са нерешителни да се откъснат от насилника, а той в над 97% процента от случаите се възползва от тази нерешителност и увеличава интензивността на агресията и така се стига до най-бруталните престъпления, които завършват или с много тежки телесни повреди, а както се вижда и от статистиката с убийство. Конкретно, единият обвинен за случая с Христина е бивш военен, уволнен от армията заради присъда за шофиране след употреба на алкохол. Има дебело съдебно досие. Осъждан е още като непълнолетен за кражба, след това два пъти за шофиране в нетрезво състояние, после пак за кражба и последно за незаконно притежаване на оръжие. Присъдите му обаче са все леки - условни, пробация и една ефективна, от която е освободен предсрочно - условно. Очевидно нито една не е изпълнила целта си, след като ставаме свидетели на поредното този път брутално престъпление, в което е уличен.
Най-често връзките, завършили с брутално насилие, започват щастливо, дори страстно. Така е и за Христина, която среща Росен във Фейсбук група в началото на пролетта.
"Много често на това "Как си Хриси", отговаряше: "Екстра съм". С един наистина голям ентусиазъм, радост и щастие", каза Марияна Гугалова, приятелка на жертвата.
Насилникът се представя като добър, грижовен и успява да я въвлече в своя свят.
"Защото се е случвало тя да ми се обади: "аз не искам да отида на мач, но Росен иска да отидем на мач." Покрай него ходеше на мачове", заяви Габриела Манолова, дъщеря на жертвата.
Така Росен буквално обсебил Христина, убедил я да напусне работа и да ограничи вижданията си с приятелки.
Майка ви споделяла ли е с Вас да имат някакви проблеми, търсила ли е от вас помощ друг път?
- Не. Не сме видели физически по нея да е имало някакви следи от бой. Един път само на ръката синка", сподели Габриела Манолова, дъщеря на жертвата.
Оказва се често жертвите крият проблемите от най-близките си.
"Те често не знаят или поне знаят много малка част от случващото се във връзката. Не са редки случаите, в които пострадалите не търсят помощ от свои близки, познати, колеги, не търсят и институциите. Било от срам, било от страх. Било защото смятат, че така са си заслужили, че всичко, което им се случва е нормално", каза Десислава Петрова, заместник градски прокурор на София.
Най-честата грешка, която жертвите допускат, е да простят на насилника след първия шамар.
"Всъщност колебанието в поведението на жертвата. Т.е. визирам случаите, в които тя се връща отново при насилника, приема неговите извинения и обещания, че той повече няма да направи така, че той всъщност е добър човек и много я обича и т.н, и т.н. Това лабиране и нестабилност в решението на жертвата да напусне своя насилник всъщност увеличава агресията и тя ескалира в един момент. Защото насилникът вижда, че може да влияе върху жертвата си и започва да го прави с все по-висок и по-висок интензитет. Делата, които идват при нас, разкриват профил на пострадали, които са били дълго време или са останали в една токсична връзка. Не са я напуснали или пък са били близо до нея. Т.е., те не са се дистанцирали напълно от насилника си. Това е изключително типично за пострадалите от най-тежките форми на, нека да го наречем, насилие, основано на пола или домашно насилие", допълни Десислава Петрова.
Насилниците се стремят винаги да вменяват вина на жертвите си, за да ги държат в оковите си.
"Профила на жертвите, между впрочем, не е еднотипен. Има и жени с нисък социален статус, има такива с много високо социално положение. Там пък има едно притеснение да се сподели за проблема, но истината е, че ако тези жени своевременно и по един много категоричен начин и това е много важно, се откъснат от опасната си връзка, шансовете да бъдат спасени са значително, значително по-високи и това практиката го показва", заяви Десислава Петрова.
Насилникът. Неговият типичен профил е на човек, който не познава алтернативни механизми за справяне. За него механизмът е единствено насилие.
И така неусетно се стига до най-тежката фаза на бруталното насилие, което както при Христина, най-често приключва фатално.
Какъв е мащабът на тези престъпления?
Историята на Христина, за съжаление, не е изключение. Дори в София влезлите в сила присъди за тежки престъпления, свързани с домашно насилие, разследвани от Софийска градска прокуратура през миналата година, са се увеличили близо два пъти, като осъдените са общо 213.
От юли миналата година до 30 юни тази година пък са образувани нови 64 досъдебни производства за подобни престъпления, като от тях умишлените убийства са 28 или близо половината. Има още за изнасилвания, отвличания, принуда и други престъпления срещу личността.
И логично идва въпросът колко тежки са присъдите и колко бързо идват те?
Доживотните присъди през миналата година в София са 3. Другите са лишаване от свобода. Тук като най-знакова можем да отбележим влязлата в сила присъда на Викторио Александров за двойното убийство на 23-годишната му съпруга и 3-годишната му дъщеря. Софийският градски съд му даде 20 години затвор. Апелативният - доживотен, а Върховният касационен каза последната си дума, като го осъди на 30 години затвор. Случаят с Викторио Александров приключи за 4 години, но други дела отнеха на разследването и съда над 6 години, за да се стигне до влязла в сила присъда.
