- Заради ремонт в бялата сграда още през септември Народното събрание може да си смени адреса
- Официално рокадата е временна, но може да се окаже и постоянна
- Всички обещават журналистите да не са в изолатора и да имат достъп до парламентаристите
Втори опит да пренесат изцяло работата си в сградата на бившия Партиен дом ще направят депутатите. И може би още наесен.
Те ще се върнат под стъкления купол на пл. “Александър I” две години и половина, след като го напуснаха.
Близо 22 милиона лева и над 20-годишна сага съпътстваха изграждането на новата пленарна зала, която, след като бе довършена по спешност през лятото на 2020 г., в последните години стои заключена.
Преди 3 години, притиснати от обсадата на протести срещу кабинета на ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев, народните избраници
се “спасиха” от народното недоволство в бившия Партиен дом
- огромна сграда с дълги коридори и многобройни изходи, позволяващи да се избегне прекият контакт с хората от улицата. Тогава опозицията обвини ГЕРБ и шефката на НС Цвета Караянчева, че се крият зад дебелите зидове на сградата. Но депутатите останаха в нея само 8 месеца - до падането на 44-ото НС и избора на нов парламент, доминиран от формации, зародили се от протеста.
Така 45-ото НС чу първия си звънец отново в историческата бяла сграда с надпис “Съединението прави силата”. Основната заслуга бе на пробилите за първи път в политиката “Има такъв народ”, които излъчиха парламентарната шефка Ива Митева, и на Мая Манолова от “Изправи се! Мутри вън!”. Те бяха подкрепени от всички групи, с изключение на ГЕРБ.
Водещ мотив за изнасянето от ремонтираната сграда бе изолацията на медиите и самата архитектура, която навявала за “мракобесния комунистически режим”. Трима бивши по това време десни депутати - Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров, дори
заведоха дело срещу държавата,
защото “Народното събрание е в сграда с комунистически символи и без държавния герб на нея”.
Днес обаче тече обратният процес - почти всички формации от 49-ото НС са “за” преместване в Партийния дом. Нюансите в позициите им открояват различия само по въпроса дали да е за постоянно, или само за няколко месеца (засега).
Официалната причина за връщането под стъкления купол, за модел на който при ремонта послужи германският Райхстаг, е, че сградата на пл. “Народно събрание” се нуждае от основен ремонт -
най-големият проблем е с покрива, който тече
Проблем има и с канализацията, особено при дъжд, разказват запознати.
Докато трае ремонтът, депутатите, така или иначе, ще трябва да се преместят. Засега няма официални разговори кога - дали още за старта на есенната сесия през септември, или за следващата в началото на януари. Неофициално обаче договорките вече са започнали и се очаква още тази седмица да има яснота. Залозите са в полза на септември.
В последните работни дни преди ваканцията в кулоарите на парламента се заговори, че отново инициатор на постоянното преместване са ГЕРБ, но имат поддръжници и в останалите групи. От партията на Бойко Борисов отказват коментар към този момент.
От ПП-ДБ също избягват да заемат категорична позиция. Зам.-председателят на парламента Никола Минчев обаче даде заявка, че рокадата ще е само за известно време, тъй като сградата на пл. “Народно събрание” наистина се нуждае от сериозен ремонт. “Принципната ми позиция е, че сградата, в която се намираме в момента, носи в по-голяма степен традицията и духа на българския парламентаризъм. Затова НС трябва да заседава в нея. Приемам евентуалното преместване като временен акт, докато тук се завърши ремонтът”, отсече Минчев.
Колегата му зам.-председател от БСП Кристиан Вигенин обаче подкрепя преместването, защото смята, че условията за работа на депутатите в бившия Партиен дом са по-добри.
За ДПС темата не е на дневен ред, докато не получат официално уведомление.
“Възраждане” са против преместването. Депутатката Цвета Рангелова също вижда смяната на адреса като временна - докато текат спешните ремонти. Но за постоянна работа в Партийния дом не можело да се говори, тъй като е носител на “други исторически асоциации”, докато духът на истинския български парламентаризъм е в старата сграда.
Сериозен аргумент в полза на бившия Партиен дом обаче е направеният основен ремонт на обща стойност около 40 милиона и фактът, че там са кабинетите на депутатите. Там заседават и комисиите.
А решената в европейско синьо пленарна зала предоставя значителни удобства на самите депутати - вместо банките в редичка те вече имат самостоятелни столове, като
90 см са отделени за работното място на всеки
Има и възможност да си внасят техника на работните места и да се изказват от място.
Има обаче няколко спънки - в новата пленарна зала няма система за гласуване. Предишния път отне месеци, докато депутатите започнат да гласуват електронно и те дълго го правеха чрез вдигане на ръка. Местенето означава или поръчка на нова електронна система и нови разходи, или пък отново преместване на тази от сегашната сграда. Депутати обаче изказват съмнения, че при ново разглобяване старата система вече ще “изгори”.
Проблем е и озвучаването - тече поръчка за звукова система, но тя не е готова. Едно от подобренията в нея е именно възможността депутатите да говорят от мястото си.
Разходите за звукова система бяха засечени от Тошко Йорданов от ИТН преди 2 седмици и така той първи предупреди за готвеното мигриране към Партийния дом.
“В проектобюджета на НС са заложени 4,5 млн. лева за индексиране на фирмите, които са ремонтирали другата сграда на парламента, и 2,5 млн. лева за озвучителна система в новата пленарна зала. И двете са свързани с онзи прословут ремонт на бившия Партиен дом, където от ГЕРБ искат да изместят НС и се изхарчиха около 40 млн. за направеното до момента”, обяви заместникът на Слави Трифонов. ИТН смятат, че са избрани скъпи пултове -
разликата между евтиния и скъпия вариант била близо 1 млн. лева
Едно от най-големите опасения обаче е пълната изолация на журналистите от народните представители, както се случи преди 3 г. Първоначално в Партийния дом медиите имаха право да стоят само в една малка зала под земята - на 2 етажа разстояние от пленарната зала, и да наблюдават случващото се през два екрана. След две подписки от журналисти и общественици, протести и скандали ситуацията бе леко подобрена, но медии и народни представители пак нямаха никакъв шанс да се засекат, освен ако няма предварителна уговорка.
Сега формациите уверяват, че ще направят всичко възможно комуникацията да бъде лесна. Неофициално обаче някои признават, че с преместването ще си спестяват неудобни въпроси и
ще се отърват от журналисти, които често прекрачват личните граници
и преследват депутати дори на път за тоалетната.
От администрацията обещават преди смяната на работната обстановка да направят заедно с медиите тур, за да уточнят новите пространства. Вече има вариант за “миксзони”, в които законодателната и четвъртата власт да се срещат. Чисто пространствено обаче няма как медиите да са разположени на същия етаж с пленарната зала.
“Идеята депутатите да се опитват сами да се оградят и предпазят от срещи с журналисти говори много зле за мисленето на повечето от тях. Парламентаризмът, освен седене на столче и натискане на бутонче, включва в себе си и някакви традиции. Утре някой може да каже, че паметникът на Шипка е твърде високо и далеч и да си построим нещо по-малко и на по-удобно място, по-близо до София и да символизира същото нещо. Друг пък може да реши, че знамето с 3 цвята е твърде шарено и да го направим само в един. Има неща, които представляват дори материално традицията и институцията. За мен Народното събрание е такова”, коментира Ивайло Вълчев от ИТН. Партията, чийто лидер Слави Трифонов предпочита онлайн изявите без присъствието на медии, отново е готова да брани възмoжността за работа на репортерите и диалога им с народни представители. Според Вълчев удобствата за депутатите могат да се уредят и в настоящата сграда след съответния ремонт.
Кристиан Вигенин, зам.-председател на НС от БСП: Ще се изказват от място - пестим време. А и, на шега казано, в новата сграда ще е по-безопасно и може да намалим полицейското присъствие
- Г-н Вигенин, усилено се говори, че народните представителите ще се върнат в Партийния дом - дългосрочен план ли е, или временна мярка?
- Лично аз съм привърженик на преместването в другата сграда, защото условията са по-добри. Там са нашите кабинети, по-лесно може да се осъществява комуникацията между нашите сътрудници и работата в пленарна зала. Чисто технически, ако се изпълни цялостно проектът, ще сме и в модерна сграда, която ще позволява
по-лесно да се работи, включително да се намали и част от хартиения оборот
- да правим много повече неща в електронен вариант. Трябва да се реализира и възможността да се говори от място, по избор на народния представител. Това ще спестява много време в придвижването до трибуната и обратно. Не е без значение, особено когато съм на председателския стол и гледам колко време отнема понякога един народен представител да дойде до трибуната и да се върне, с натрупването през деня това е доста време. В много парламенти хората вече работят и говорят от място.
- При предишния опит за работа там журналистите бяха изолирани от народните представители и нямаха възможност за контакт очи в очи, ще се повтори ли това и сега?
- Не знам друг парламент, в който да е както тук и журналистите постоянно да са сред народните представители. Знам, че това не е удобно за вас, но не всички ваши колеги са достатъчно етични и се получават неприятни ситуации. Но не бива и да ви ограничаваме по никакъв начин! Наистина там няма възможност комуникацията да е идентична на тази в настоящата сграда, но сигурно има формат, под който да се намери възможност за по-пряк контакт. Това е въпрос на организация и работа на парламентарните група, аз имам някакви идеи.
- През 2020 г. бяхте сред хората, които критикуваха смяната на адреса на НС, една от тезите на опозицията тогава бе, че управляващите към онзи момент се крият от гнева на хората...
- Може да го приемете и като шега, но другата сграда има един проблем, или плюс, зависи кой от каква посока гледа. Тя буквално е като крепост и се охранява много по-добре срещу протести - има много изходи, включително подземни. Там народните представители не могат да бъдат хванати “в крачка”, както се случва тук - тук са доста уязвими.
Преместването там би позволило да има по-малко полицейско присъствие около парламента, но това са технически въпроси. Приемете го като шега.
- А за какво може да бъде използвана настоящата сграда на площад “Независимост”, след като депутатите няма да работят в нея?
- Тази сграда е символ. Тя може би трябва да остане за откриването на сесиите,
за по-важни тържествени заседания. От гледна точка ефективността на работата съм привърженик на идеята да отидем в другата сграда.
Плюс на тази сграда е, че е много по-достъпна, по-човешка, комуникацията с хората и нашите гости е по-лесна. Онази сграда е строена за нещо друго, в други времена, има го и това.
- Кога да очакваме преместването?
- Слуховете, че есента ще бъдем там, мисля, не отговарят на истината. Вероятно ще е догодина, тъй като все още, доколкото знам, има проблеми с озвучаването, има и други нерешени неща.