- Не искала да нарани осиновителката си, затова не ѝ казала, че предприема търсене
- Следовател се разплакал, като чул историята ѝ, и прекратил делото за фалшификация
Една родена по морето пловдивчанка, на 47 г., с добра професия и стабилно семейство, дори и без най-дребно провинение в живота си, изведнъж прави крачка встрани от закона и фалшифицира подпис на документ.
Викат я в полицията и ѝ обясняват, че това е престъпление и срещу нея се води разследване. А тя казва, че го е направила, защото е осиновена и е трябвало да разкрие истината за произхода си. И
не от любопитство, а заради диагноза рак
Обяснява на следователя през какво е минала в търсене на информация кои са биологичните ѝ родители. Той се разплаква заедно с нея и делото е прекратено.
Това е част от историята на Ваня Димова. Тя е родена с това име, но сега се казва по друг начин, прекръстена е от осиновителите си. Предпочита да разкаже историята си, без да разкрива истинската си самоличност, защото смята, че стигмата “осиновен” продължава да тегне в общественото съзнание.
Ваня е израснала в Бургас, обградена от любов и грижи, и никога не е подозирала, че е осиновена. Не се усъмнила дори когато нейна колежка споделила как случайно е научила, че истинските ѝ родители са други - удостоверението ѝ за раждане било издадено с 6 месеца закъснение. “Това е невъзможно при биологично дете, срокът е 7 до 10 дни след раждането”, обяснила колежката, която е юрист.
След известно време на Ваня се наложило да подготвя документи за имотни сделки и тогава открила, че и
нейният акт за раждане е издаден след 3 месеца
“Попитах майка си и тя ми каза, че баща ми е отсъствал от страната при моето раждане и затова документът е с по-късна дата. Баща ми вече беше починал и нямаше как да сверя информацията. Но започнах да ровя”, казва тя. Включила се в групите, в които деца и родители се търсят, запознала се с хора, които ѝ обяснили какво да предприеме.
В община Бургас, където е издадено удостоверението ѝ за раждане, установила, че има номер на дело за осиновяване, в което фигурират имената на хората, които до този момент е смятала за свои истински родители. “Това беше преломният момент, разплаках се”, споделя Ваня.
Свързала се с адвокат Жанета Бюйлекова, която се занимава с такива дела. Първите им опити удрят на камък - архивите били изгорели и наводнени, чували различни версии, после се стигнало и до
предупреждения: “Не ровете там, където не трябва”
Така Ваня разбира, че биологичната ѝ майка не е случаен човек. Но няма как да се откаже, защото развива онкологично заболяване и лекарите питат: “Имате ли генетично предразположение към този вид рак?”
Провежда разтърсващ разговор с осиновителката си. “Казах ѝ, че имам доказателства, че съм осиновена. Тя много плака и накрая призна. Каза ми: “Извинявай, ако съм ти причинила нещо в годините. Много се грижехме за теб и искахме да станеш добър човек”. Малко хора от това поколение биха се извинили”, смята Ваня. Но и след откровения разговор осиновителката не могла да ѝ каже нищо за биологичната майка. Ваня допуска, че не е имала информация чие дете са взели преди толкова години, защото става дума за известна личност.
Тогава решава да фалшифицира подписа на осиновителката си под иска Бургаският окръжен съд да вдигне тайната на произхода ѝ (съгласието на осиновителите в такива случаи е задължително). Баща ѝ вече бил починал, когато в дома им се получава призовка той да се яви на делото. “Майка ми се обади, признах ѝ всичко, тя ме разбра”, казва жената.
В крайна сметка подвеждането под наказателна отговорност се разминало. Спечелили делото в съда и Ваня вече знае коя е истинската ѝ майка. За баща си не успява да научи нищо - по документи той се води неизвестен.
Оказва се, че е родена не в Бургас, а в Несебър - в една пригодена за целта
къща, в която тайно са раждали дъщерите на известни хора
по онова време - номенклатура, театрални дейци и т. н., когато не са искали да се знае, че имат деца. Биологичната майка на Ваня вече е починала и тя предпочита да запази името ѝ в тайна.
Има и още доказателства, че истинската майка на Ваня е добре позната в Бургас. С нея се свързал мъж, регистрирал се в социалните мрежи като Марин Ив. Профилът бил без снимки и данни за човека и бил изтрит скоро след като ѝ написал лично съобщение. Изпратил ѝ линк към публикация за помен на майка ѝ. “И досега не зная кой е този човек, но вероятно е бил близък на майка ми. Той ме насочи коя е тя, пожела ми успех и изчезна”, разказва Ваня.
Успяла да намери и друг близък приятел на майка си, писала му, че е нейна дъщеря, но той отрекъл. “Каза ми, че я познава добре и е сигурен, че нищо такова, за което говоря, не се е случило през август 1976 г. А всъщност не му бях казала, че съм родена тогава”, описва тя.
Първото чувство, което изпитала към майка си, било обида, но отминала. “Така е трябвало да стане”, смята Ваня.
Има полусестра с друг баща, също неизвестен. “Тя много ми помогна в търсенето на биологичния ми баща. Не успяхме, но не сме се отказали, защото по майчина линия нямам генетична предразположеност към онкологични заболявания. Със сестра ми сме близки. Тя ми каза, че аз поне съм имала нормално семейство, от което тя е била лишена”, споделя жената.
“Казах на майка ми, че я обичам още повече”, просълзява се Ваня. Тя има 2 деца и се ядосва само когато жената, която я е отгледала, прекалено много трепери над внуците си.
