Археолози намерили и части от тежка броня, която може да се сравни с днешните бронежилетки
Следа от българския болярин Драгота, който предава Мелник на византийците през XIII век, беше открита при разкопки край източнородопското село Храстово.
Археолози се натъкнаха на 12 осквернени кръста, разхвърлени около крепостта, която проучват вече втора година. На едно от намерените парчета ясно се чете посветителен надпис на гръцки, съдържащ името Драгота.
“Единственият Драгота, когото познаваме от историята, е български аристократ от Мелник, който през XIII век играе доста двойствена роля”, твърди ръководителят на разкопките край Храстово доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт към БАН.
Българският благородник Драгота първо предава Мелник на византийците без бой, а през 1255 г. организира въстание срещу новите си господари.
Бунтът не успява, а при решаващата битка боляринът е сгазен от коне и умира 3 дни по-късно. Археологът няма обяснение как кръстът с надписа е попаднал век по-късно в проучваната от него крепост и дали става въпрос за болярина.
“Драгота е живял и умира в средата на XIII век, а крепостта е съществувала век по-късно. Не е учудващо, че една църковна утвар е била подарявана и предавана във времето. Най-често тези религиозни предмети са доста стари и затова са ценни”, твърди археологът.
Със сигурност кръстът на Драгота е осквернен от османците при превземането на укреплението край днешното село Храстово. Според доц. Деян Рабовянов това е станало в средата на XIV век. Основание за датировката дава една от трите монети, открити при разкопките. Тя е намерена в опожарения пласт на крепостта и е сребърно акче на емир Орхан, който умира между 1359 и 1362 г.
“Нормално е за онази епоха завоевателят, който изповядва друга религия, да се отнесе неуважително към символите на победената
религия. Това обяснява и големия брой изпочупени кръстове, открити в опожарения пласт”, твърди археологът. Той допълни, че нито един от кръстовете не съвпада с останалите като форма и украса.
“Може да се каже, че това е една религиозна колекция. Възможно е да са част от църковната утвар, събрана под заплахата от османското нашествие от околните църкви.
До нас са достигнали предметите от бронз и желязо, но не и от благородни метали”, каза доц. Рабовянов. Според него сред любопитните находки, на които са се натъкнали при разкопките, са фрагментите от тежката броня.
За времето си тя е била доста ефективна и е представлявала железни парчета, прикрепени върху текстилна или кожена основа, която воините са обличали. Често под бронята е имало и плетена метална ризница.
Металните плочки са били покривани и от външната страна с текстил или кожа, които, освен че е трябвало да прикриват грубия метал, е трябвало и да го предпазват от влага.
Снаряжението е било доста ефективно и може да се сравни с днешните бронежилетки. Тежката броня е успявала да предпази носещия дори от стрела, изстреляна от арбалет, или от копие.
Освен на снаряжението и на дебелите каменни зидове обитателите на крепостта са разчитали и на естествената защита. Хълмът, на който е било разположено укреплението, е ограден от трите страни от река - естествено защитеното място е привлякло още траките.
“Може би още оттогава е имало някакво примитивно местно укрепление за защита на населението, но същинската крепост е създадена през втората част на V век след Христа. Тогава масово в Източноримската империя
поради нашествия на различни племена се създава мрежа от убежища
за защита на населението”, обясни доц. Деян Рабовянов. Укреплението е с площ от 8 декара и е било център за защита на местното население.
Според него през XIV век крепостта е възстановена. Част от крепостните стени вероятно са били издигнати отново, поне тези в източната част, и на нея са изградени масивни жилищни кули - едната на ъгъла, а другата на източната страна.
Вероятно двете кули не са изградени по едно и също време. Те са станали център на провинциално аристократично византийско имение.
Според археолозите крепостта край Храстово прилича много на крепостта “Питиум”, която е близо до Димотика и е изградена от Йоан Кантакузин като лична резиденция и съкровищница.
“Кулите на укреплението са осигурявали пряка и персонална защита на обитателите, но са служили и за живеене на византийски аристократ, вероятно военачалник.
Другата част от обитателите - обслужващо население, са живеели в по-леки постройки, повечето дървени, опрени на вътрешната част на крепостната стена. Част от тях бяха разкрити тази година”, разказа доц. Рабовянов.
Според него крепостта е много добре изградена, с качествени материали. Използваният камък не е от хълма, който е мек и ронлив и не е подходящ за градеж. Материалът е влачен от километри по течението на реката.
“Вложен е голям ресурс, защото площта на крепостта е над 8 декара, а дебелината на крепостната стена е 1,5 метра.
Двете кули са качествено изградени, добре фугирани, със сводови конструкции
в тях, с използване на бигор за арките, със строителна керамика. Очевидно е крепост, в която е инвестирано много”, твърди археологът.
Той допълни, че първите десетилетия на XIV век са били бурен период - Византия изпада в серия от граждански войни, продължили над 20 г., започнало е османското нашествие, а войните между българи и византийци били непрестанни.
Доц. Рабовянов твърди, че със сигурност в една от кулите е имало параклис, където са съхранявани християнски реликви и кръстове. В крепостта е имало и църква с некропол около нея. Вече са проучени 7 гроба, а има поне още толкова неразкрити.
“Некрополът е типично селищен - има детски гробове, гробове на жени и мъже. Свързан е с крепостта, а може би и с околните населени места.
Църквата се явява естествен религиозен център, а също и център за погребване на мъртвите в осветена земя. Дори след като църквата е била разрушена, хората са продължили да погребват мъртвите в района”, обясни археологът.
