Целта е по-малко зубрене на факти, повече връзка между дисциплините
Министърът: Процесът ще продължи с години, сега няма да се пишат нови учебници
Промени в учебните програми по всички общообразователни предмети от I до X клас предлага просветното министерство.
Става дума за отпадане на отделни понятия или цели теми, както и за разместване в кой клас ще се изучават съответните уроци/произведения.
Най-малко промени ще има при най-малките ученици - в началния етап (до IV клас).
Ревизираните програми не изискват писане на нови учебници, успокои министърът на образованието и науката Галин Цоков. Залага са на приемствеността.
“Ще търсим мнението на експертите, за да отпадне фактологическата сложност в програмите. Говорим и за започване на по-голяма промяна на учебното съдържание, свързана с по-голяма интердисциплинарност и очертаване на компетентностни рамки в тях. Това е процес, който в момента стартира и може би ще продължи няколко години”, коментира проф. Цоков.
Прегледът на програмите започна още през 2022 г. Направиха се анкети с учителите и учениците, работни групи огледаха съдържанието им, министерството използва и професионално социологическо проучване, за да сондира мнението на родители и деца за учебното съдържание в I - X клас, напомнят от екипа на МОН. Имаше и дискусия с депутатите от ресорната комисия в 48-ото НС. “Важна роля за предлаганите промени имаха и срещите и консултациите с методиците и психолозите, на които се обсъждаха резултатите от становищата и анкетите”, обясняват от екипа на министър Цоков.
Първата група промени са за отпадане на теми и понятия. Това се прави по български език и литература (БЕЛ), математика, информатика, философия, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование. По БЕЛ например вече няма да се учи за анотация и делово писмо, а от геогафия и икономика отпада понятието “отрасъл”.
Другата основна промяна е свързана с преместване на теми за изучаване от един клас в друг. Засяга БЕЛ, математика, география и икономика и химия и опазване на околната среда.
Общо 12 са предложенията за промени в учебните програми по български език и литература и предвиждат предимно разместване на теми между класовете. Предлага се например
миналите глаголни времена, причастията, наречията и предлозите да се преместят от V в VI клас
А по-леките теми, свързани с местоименията, с еднородните части в простото изречение, с активната и пасивната лексика, с паронимите, с писането на резюме и на делово писмо да слязат в по-долни класове или в прогимназията.
Има идея извършването на морфемен анализ да не се включва в общообразователната подготовка, а по него да се работи в разширената.
По литература предложенията са две - “Левски” от “Епопея на забравените” и “Под игото” на Иван Вазов да се свалят от Х в IХ клас. А
“Моето семейство и други животни” на Джералд Даръл да не се изучава
в задължителните учебни часове.
По математика пък децата в V клас вече няма да учат за “проста лихва” - понятието се премества в VII клас. Цялата тема “Еднаквости в равнината” преминава от общообразователна в разширена подготовка.
Нови понятия се включват по география и икономика, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Например по география и икономика
се въвежда понятието “кръгова икономика”
И въобще в часовете вече няма да се говори за “стопанство”, а за икономика. Разстояние по карта вече няма да се изчислява в V, а в VII клас, защото математическите умения се придобиват тогава.
Отпада и изискването за минимален брой оценки за учебен срок по чужди езици в VIII - X клас, след като по-рано бе съобщено, че се намалява броят оценки за срока по другите предмети.
Предложените промени в учебните програми за началния образователен етап са малко и се отнасят до български, родинознание, технологии и предприемачество, човека и обществото, както и изобразително изкуство за първолаците.
Само по музика, история и чужд език не се предвиждат
никакви промени и в трите образователни етапа (начален, прогимназия и гимназия).
По физическо възпитание и спорт обаче ще има за всички ученици от I до Х клас, като целта е и съобразяване със съответната материална база. Шах и ракетни спортове се добавят към избираемите области.
Актуализираните програми ще влизат в сила стъпка по стъпка, като тази есен по новите започват учениците до началния курс, V и VIII клас. От учебната 2024 - 2025 г. ще се променят и за VI и IX клас, а година по-късно - и тези на седмокласниците и десетокласниците.
Втора дата за изпита в 7-и клас при бедствие или боледуване
Може модулът, с който се кандидатства в гимназия, вече да не е задължителен
Втора дата на изпита след 7-и клас, освен при форсмажорни обстоятелства като тазгодишните наводнения, да има и за болни деца или при трагедия в семейството. Идеята е тя да е през есента, за да може детето да се възстанови.
Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на семинар в Старосел.
Изпитът, който полагат седмокласниците, е важен, защото влиза в балообразуващата им оценка за кандидатстване в гимназия. Децата, които по някаква причина не успяват да се явят на него, са единици, обясни проф. Цоков. Но въпреки това проблемът, че те не могат да положат изпита втори път, е огромен.
“Досега ученици, които са се разболели, случило се е нещо в семейството, не могат да се представят добре или изобщо не могат да положат изпита,
получаваха служебни нули като резултат. Това ограничава достъпа им до качествено образование”,
категоричен е министърът.
Идеята сега е те да положат изпита наесен и да се класират извън класирането на останалите, но без да го нарушават, ако постигнат бала, който имат другите в съответното училище.
Изпитите след 7-и клас са на два модула. Вторият е предназначен за кандидатстване. Обсъждаме дали може да се възстанови практиката до 2016 г. - задължителното явяване да е само по първия модул, а по втория да е за тези, които искат да влязат в по-елитно училище. Това ще снеме напрежението от изпита, обясни още проф. Цоков.
Друга идея на министерството е за училищата с лоши резултати на тези изпити да се изготвя екшън план. По-видими щели да бъдат и критериите за оценяване.
Обмислят се и допълнителни матури за повишаване на успеха на абитуриенти
до една година след завършването им, ако те преценят, че ще се представят по-добре. По този повод с министър Цоков се е срещнала омбудсманът Диана Ковачева. “Оценките от матурите остават за цял живот и е несправедливо, ако учениците нямат шанса да подобрят резултатите си”, настояла тя пред професора.
Предложението вече се обсъжда и в комисията по образование в парламента. Идеята е тези ученици да получат удостоверение за положен зрелостен изпит, без обаче да се коригира вече записаната в дипломата им оценка.
